България за пореден път няма да играе на Световното по футбол. Това, естествено, събуди множество медийни коментари, всички негативни, разбира се. Не че нямаха националите възвисяващи моменти като победата с 3:2 над Швеция – отбор, който не бяхме побеждавали от половин век, както и спечеленото домакинство на Холандия с Ариен Робен и Върджил ван Дайк – първият част от звездната селекция на „Байерн“ – Мюнхен, вторият превърнал се в най-скъпия защитник във футболната история, след като „Ливърпул“ плати за него цели 75 млн. паунда. Но после Холандия си ни го върна, Швеция пък още преди това ни беше нанизала три гола без усилие. Но най-големият резил всъщност беше равенството с Люксембург – едно от европейските футболни джуджета. „Световното е мираж“, обединиха се скръбно медиите. За пети пореден път.
Футболното джудже Люксембург, за което стана реч, в ранглистата на ФИФА се намира едва на 83 място. България е 54-а с общо 583 точки и се е смъкнала драстично с 14 места. В класацията на „Репортери без граница“ за свободата на медиите падането на нашата страна не е чак толкова драстично, със само две места е, но пък позицията ни е направо трагична – 111-а. Ако погледнем в класацията на ФИФА, на това място се намира един отбор, който никога, ама наистина никога не е представлявал някакъв фактор във футбола – Мадагаскар. С ранговото разположение на българските медии той има и друго общо: първо, и Мадагаскар пада в класацията на ФИФА с две места назад – от 109-о на 111-о, също както прави българската медийна свобода; второ, знамето на Мадагаскар е горе-долу еднакво със знамето на България, макар цветовете да са разположени по-друг начин – бялото е вертикално, а червеното е над зеленото. Не зная какви са историческите и митологическите основания за точно такъв трикольор, макар че – подозирам – и в Мадагаскар говорят за бялото като символ на мира, а за червеното, че е пролятата кръв за свободата на народа. Може би само в зеленото ще се разминем с островната държава: при нас е заради красотата на родината – Балкана, горите и полята, при тях вероятно ще е заради красотата на зелените води на Индийския океан, където се намира Мадагаскар. Но има и трето общо между мадагаскарските класирания и тези на българския национален отбор по футбол: в ранглистата за медийната свобода страната се намира на 54 място, точно там, където се намират нашите национали. С други думи, ако по свобода на словото Мадагаскар е на 54 място и, следователно, има шанс все някога да играе на медиен Мондиал – поне такива надежди се възлагат на българските футболисти, то за българските медии няма никакви изгледи да се появят на световно първенство, каквито изгледи няма и никога не е имал футболният отбор на Мадагаскар. Изводът си идва от само себе си: каквото и да говорят по отношение на българските футболисти българските медии, фактът е неоспорим – българският футбол е по-добър и по-качествен от българските медии.
Ето защо „гражданите-народонаселение“ нито са справедливи, нито обективни, още по-малко добросъвестни, когато наляво и надясно ругаят българския футбол. Нищо подобно, в сравнение със свободата на българските медии нашите национали са си съвсем наред; светът им признава шансовете, само ги чака да се възползват. Не ги брои за изгубена кауза, сиреч. Докато за медиите нещата май са свършени, конят е дълбоко в реката полуудавил се, и гълта ли, гълта вода. Като – трябва да отчетем важния принос на българските „либерални“ политици и самопровъзгласилите се за медийни магнати корпулентни бизнесмени, правещи всичко по силите си да набълбукат медиите още повече. Бутайки ги все по-силно в кафявите води на постистината и фалшивите новини.
