Стана ясно, че Европейският съвет на срещата на върха в Брюксел не можа да постигне договор за насрочване на дата за преговори със Северна Македония и Албания. Франция беше твърдо против, Дания и Холандия бяха против определяне на дата на Албания, но не и на Северна Македония. В момента все по-ярко се очертава и разривът между Меркел и Макрон по отношение разширяването на ЕС и преди всичко по отношение на държавите от Западните Балкани. Те така или иначе не са обнадеждени, че евроинтеграцията им в скоро време ще се сбъдне.
И ДОКАТО
канцлерът Меркел от трибуната на германския парламент им изпращаше успокоителни послания от типа „Германия чувства специална привързаност към страните от Западните Балкани и иска да се присъединят към ЕС„, и че „държавите от ЕС трябва да спазват обещанията, дадени на тези страни“ а Йоханес Хан изразяваше съжаление, че „държавите членки не можаха да вземат решение, което не е славен момент за Европа“, Макрон държеше на своето а именно бъдещите преговори за разширяване на Съюза да бъдат „постепенни, по-конкретни с устойчиво прилагане на реформите в двете страни кандидатки“.
По всичко личи, че на този етап Северна Македония ще е по-близо до НАТО, отколкото до ЕС, Албания вече е негов член а кога и дали ще започнат в близко бъдеще преговори с ЕС, остава неясно. Също така остава неясно и европейската евроинтеграция на Сърбия, Косово, Черна гора и Босна и Херцеговина. Между тези държави има междусъседски неуредици, на моменти и конфликтни ситуации, на вътрешен план всяка една от тях си има множество вътрешни проблеми и липса на реформи в много сегмента на обществото.
ПОЗИЦИЯТА НА ФРАНЦИЯ
беше за очакване особено след посещението на Емануел Макрон в Белград /16 юли 2019/, когато пред насъбралото се мнозинство на Калемегдан той заяви на сръбски език, че „ЕС в момента не функционира добре и трябва да вземем бързи решения и предприемем реформи за да работи по-добре“. На езика на дипломацията, това означава държавите от Западните Балкани ще трябва да почакат докато ЕС не си оправи собствената къща.
Който е следял медиите в региона, знае че Макрон даваше песимистични изявления по отношение присъединяването на държавите от Западните Балкани към ЕС. И може би затова твърдолинейната му позиция по отношение недаването дата за преговори на Северна Македония и Албания не изненади никой на Западните Балкани, освен може би Заев и Еди Рама.
Според Макрон, Северна Македония и Албания „са постигнали значителен напредък във вътрешните реформи“ но той „не бил достатъчен“ да започнат преговори. Коментари от типа“Тези държави ще бъдат част от ЕС някой ден, но сега е много рано да започне правен процес на разширяване“, е нещо познато, казано от френския президент, макар и с други по-благи думи, преди няколко месеца в Белград.
Според френския министър за Европа, Амели де Моншалан „нейното правителство не се противопоставя на европейската перспектива на Западните Балкани, но смята, че процесът на преговори трябва първо да бъде реформиран, така че да носи увереност както в региона, така и в Европа.“ Това ще рече, че Париж не е против разширяването, но иска реформи. На въпрос на журналист след края на Люксембургската среща защо „Франция наложи вето“, Де Моншалан отвърна, че не е дошла да налага вето, а да обмени мнения.
И ПОНЕЖЕ В ПОЛИТИКАТА И ДИПЛОМАЦИЯТА
има много задкулисие и тайни сделки, няма как да подминем коментара в изданието Euractiv, в който се твърди, че „е възможно Франция да спира разширяването на ЕС заради Русия“, както и че „Макрон вече мислел за президентските избори през 2022 г. и не искал да провокира Русия, която се мръщела срещу присъединяването към ЕС на държави в които е запазила влиянието си. Такива са Сърбия, Черна гора и Северна Македония. Черна гора вече се е присъедини към НАТО. Македония се надява да бъде следващата в началото на 2020 г., докато Сърбия няма планове да се присъедини към Атлантическия съюз“.
КАКТО МОЖЕШЕ ДА СЕ ОЧАКВА
Зоран Заев остана разочарован от случващото се в Брюксел. В навечерието на срещата на върха, на икономически форум във Виена посветен на регионалното сътрудничество в Югоизточна Европа, той заяви, цитиран от македонските медии, че “Западните Балкани вече не са бомба със закъснител“и че „ако до четвъртък или петък не бъде взето решение в Брюксел, или в случай че такова бъде отложено, вече в сряда неговото правителство ще бъде мъртво“/МакПрес/. Даже приплакваше, че „на неговите депутати е обещал получаване на дата за преговори ако гласуват конституционните промени в парламента, промяна името на страната и подписване на споразумението с Гърция /Плус инфо/.
Според Емилия Лазаровска, редактор на македонския сайт “Ако.ме“ за белградският в-к „Данас“ случващото се с „неполучената покана“определя като „последица от противоборства между най-силните държави в ЕС, които са се стоварили върху плещите на Северна Македония“. Докато нейния колега Арсин Зеколи за същият белградски вестник казва, че „правителството на Зоран Заев трябваше да падне досега за което имаше най-малко три-четири причини. И това не заради /не/получаване датата за преговори а заради компрометирането на Специалната прокуратура и криминалните и корупционни скандали на кабинета на Зоран Заев“.
АКО ЧЕТЕМ
политическите анализи на македонски и албански журналисти и политолози в Македония, няма как да не отбележим тяхното критично отношение към македонските и албанските управляващи по отношение на бройните корупционни скандали в двете държави, междусъседските неуредици, вмешателства във вътрешните работи на съседни държави, създаване на регионални структури от типа на т.нар. „Малък Бенелюкс“ между Сърбия, Албания и Македония. Политическият анализатор от Скопие, Арсим Зеколи смята, че промяна името на Македония не е достатъчна за получаване дата за преговори защото в Македония не са извършени почти никакви реформи. От друга страна, според него, в “Албания са започнали сериозни реформи в правосъдието, но правителството на Еди Рама е направило катастрофална грешка с намесата му в отношенията между Косово и Сърбия“.
На този етап насрочване на дата за преговори със Северна Македония и Албания няма да има, макар че от ЕС изпратиха и по-положителни послания, че държавите от Западните Балкани не са забравени. Колко дълго ще чакат на поканата от Брюксел, това никой не може да каже. В момента е сигурно едно, че както се изрази Еди Рама „слънцето отново ще изгрее“.
