Страстите в Македония след подписването на договора за добросъседство между София и Скопие не стихват. Противниците на споразумението обвиняват премиера Зоран Заев, че е направил прекомерни отстъпки, предал е „историята”, отстъпил е от каузата да защитава „македонското малцинство” в България. Защитниците на договора обясняват, че той е необходим за членството на Македония в евроатлантическите структури, уверяват, че никакви отстъпки не са и няма да бъдат правени.
Има обаче едни други влиятелни политически сили в Македония, които – поне засега – пазят пълно мълчание по въпроса. Това са албанските партии, изразители на интересите на поне една четвърт от населението на страната (над 510 хиляди са албанците от общо 2,071 милиона население според последното преброяване от 2002 г., оттогава са се увеличили значително, раждаемостта при тях е в пъти по-висока).
БАЛАНСЪТ НА СИЛИТЕ
За да влезе в сила договорът, той трябва да бъде ратифициран в македонския парламент.
Разпределението на силите там е следното. Управляващата доскоро ВМРО-ДПМНЕ на Никола Груевски получи 39,39% на предсрочните парламентарни избори през декември м.г. и има 51 депутати в 120-местния парламент. Социалдемократическият съюз на Македония (СДСМ) на Заев, който заедно с Бойко Борисов подписа договора, взе 37,87% и разполага с 49 депутати.
Оттук нататък в парламента има само албански партии, и то четири. Демократичният съюз за интеграция (ДСИ) получи 7,52% на изборите и разполага с 10 депутати в Събранието; Движението „Беса” взе 5,01% има 5 депутати; Коалицията Алианс за албанците – 3,04% и 3 депутати, и Демократическата партия на албанците (ДПА) – 2,68% и 2 депутати.
Простите сметки сочат, че без одобрението на ДСИ и на поне още една от другите албански партии ратификацията е невъзможна. Доскорошният премиер Груевски, който десетина години бягаше от сключването на българо-македонския договор, вече заяви, че няма да го подкрепи. Застрашено ли е бъдещето на споразумението? При този баланс съдбата му очевидно ще зависи от позицията на албанците. А те мълчат. Не взимат страна в ожесточените спорове между противниците и привържениците на договора.
ТИРАНСКАТА ПЛАТФОРМА
Датата за ратификация още не е насрочена. Така че време за преоценка на позиции, маневриране и различни форми на политически пазарлък има предостатъчно. Вероятно албанските партии ще обявят позициите си по българо-македонския договор в навечерието на ратификацията. Дали те ще действат според сегашното си позициониране във властта – три от четирите албански партии са коалиционни партньори на управляващия СДСМ, само ДПА е в опозиция заедно с ВМРО-ДПМНЕ. Или все пак ще действат съобразно така наречената Тиранска платформа, приета с тяхно участие по инициатива на албанския премиер Еди Рама тази пролет?
Според някои анализатори в Скопие платформата е инструмент за „албанизация на Македония. Други отиват още по-далече и я определят като план на НАТО за създаване на „Велика Албания”.
Дали е така – това е дискусионен въпрос. Но е факт, че в този документ албанците са определени като „държавнотворна нация” в Македония и албанските партии предвиждат координация и общи действия по всички стратегически вътрешно- и външнополитически въпроси. Такова значение за Скопие безспорно има договорът за добросъседство между България и Македония.
ПРОГНОЗАТА
За разлика от СДСМ, ВМРО-ДПМНЕ и изобщо „македонските македонци” албанците и албанските партии нямат причини да се обвиняват взаимно дали някоя от тях е извършила национално предателство, сключвайки договора със София.
Тях, изглежда, малко ги вълнува дали България и Македония имат или нямат обща история, чий национален герой е Гоце Делчев и ще празнуват или не заедно с българите Илинден.
На това се дължи мълчанието на албанските партии. Те стоят далече от врявата и взаимните обвинения и престрелки в политиката и медиите. Албанците далеч повече се вълнуват дали Македония все пак ще стане член на ЕС и НАТО. Те смятат, че точно в рамките на тези два съюза ще има несравнимо по-благоприятни условия македонските албанци да засилят интеграционните процеси със страната-майка. Която освен това вече е в НАТО и онзи ден обяви, че е готова да преговаря за членство и в ЕС.
А с пълното умиротворяване на Западните Балкани може да се отвори и пътят за интегриране на третия албански елемент в региона – Косово.
В общобалкански контекст българо-македонският договор – като се изключат вътрешнополитическите му аспекти и последици – е стъпка именно към това успокояване. Няма как македонските албанци да не са заинтересовани от неговото по-бързо влизане в сила. Затова с огромна доза сигурност може да се прогнозира, че неговата ратификация в парламента в Скопие ще мине с лекота. А националистите-македонисти, чийто ярък представител сега е ВМРО-ДПМНЕ на Груевски, но ги има предостатъчно и в редиците на СДСМ, ще се окажат в малцинство.
