Адвокат Михаил Екимджиев е завършил е Софийския университет „Климент Охридски”, Юридически факултет-Магистър по право. Бил е прокурор в Районна прокуратура – Пловдив. От 1992 г. до настоящия момент е адвокат към Адвокатска колегия – Пловдив.
Практикуващ адвокат е в областта на международното публично право, наказателно право и защита на правата на човека. Осъществява процесуално представителство пред Европейския съд по правата на човека в Страсбург и Съда на Европейския съюз в Люксембург.
Има специализация в Съвета на Европа по Защита правата на човека. Участва в редица международни семинари и обмяна на опит във Великобритания, Чехия, Полша и др. Лектор е на многобройни национални и международни конференции.
Предстои да бъде избран нов главен прокурор. Досега никога не е имало такова напрежение около избора на главен прокурор – организират се протести, включително и снощи. Защо сега има такова напрежение?
Причините са няколко – най-важната е, че кандидатурата е една единствена.
Господин Гешев откровено заяви, че е несистемен играч, което означава, че той се вижда извън парадигмата на конституционните и законови правила. Защото какво е системата? Системата са написаните, правни норми – Конституция, закон и международни договори. Той казва: „Аз съм несистемен играч”, а после казва: „Моята работа е да арестувам”. Само че, неговата работа не е да арестува, а да упражнява надзор за законност върху органите на досъдебното производство и да ръководи досъдебното производство.
Тоест, имаме заявки, че бъдещият главен прокурор ще действа по целесъобразност, от гледна точка на своите разбирания за добро, лошо, а не според писаните правила в Конституцията, Конвенцията за правата на човека и законите. От тази гледна точка, се очертава една осезаема обществена опасност за запазването на демократичните принципи и принципите на правовата държава.
Намирате ли вина в Конституцията за положението, в което се намираме сега? В бъдеще може ли да се търси консенсус за промяна на основния закон и в коя част?
Много неща могат да се променят в Конституцията. Най-съществените дефекти са свързани с правомощията на главния прокурор. Той, практически, е поставен над закона. Никой в страната не може да разследва главния прокурор, защото, ако някой, хипотетично – следовател, заместник или редови прокурор, си позволи тази „дързост”, главният прокурор може незабавно да отмени всички негови постановления. Тоест, дори при очевидно тежко престъпление, няма кой ефективно да възбуди и поддържа наказателно обвинение срещу главния прокурор.
Това му позволява той да се чувства безнаказан, да прави каквото си иска – включително да извършва престъпления срещу правосъдието. И по никакъв начин, никой не би могъл да му потърси отговорност.
Проблемен е и 7-годишният мандат. Има едно клише: „Всяка власт развращава, а абсолютната власт развращава абсолютно”. Така че, тези 7 години трудно се издържат, трудно човек си издържа нагоните за власт, егото в приемливи граници, когато няма надежден коректив, нито институционален, нито обществен. Това се видя. Единственият период на относителна нормалност в прокуратурата беше, когато тя се управляваше от Борис Велчев. Но, може би, точно заради това прокуратурата не беше особено дейна и ефективна в борбата с престъпността.
Сега тя е избирателно дейна и свърхактивна, но не неутрална, да разследва винаги всички престъпления, а избирателно, да стоварва Наказателния кодекс като бухалка срещу неудобните. Избират се определени бизнесмени, които по една или друга причина не се харесват на управляващите, избират се определени медии, политици – нищо чудно да станат и неудобните адвокати предмет на такива репресии. По-лошо от липсата на каквато и да е борба срещу престъпността е избирателното прилагане на закона срещу неудобните.
Това задълбочава недоверието и чувството за несправедливост, вместо обратно.
Смятате ли, че управляващите имат вина за състоянието на законите, регулиращи правната ни система? Беше ли прав бившият правосъден министър Христо Иванов да напусне правителството, несъгласявайки се с провежданата съдебна реформа?
Въпросът е риторичен. Тези закони са приети от управляващите. Щях да кажа от парламента, но сега парламентът е превърнат в някакъв придатък, нещо като ненужен апендикс, към изпълнителната власт.
Така че, разбира се, тези закони те ги правят и те са отговорни за техните дефекти, но те много умело се възползват от тези дефекти, така че, проблемът е за гражданите.
Разбира се, че Христо Иванов беше прав като напусна. Според мен, той изобщо не трябваше да влиза в тази завера, защото беше ясно как задушливата прегръдка на Бойко Борисов ще лиши от живот всеки опит за вътрешна опозиция от страна на десните, които влязоха и подкрепиха правителството на ГЕРБ.
Споменахме за протестите, които се организираха. Смятате ли, че властта може да се уплаши от гражданското недоволство?
Властта няма да се уплаши, защото тя е арогантна и самодостатъчна. Тя не мисли за обществения интерес, а за своите интереси – политически, икономически, корпоративни, и за това да има кой да им пази гърбовете.
Тя няма да се уплаши. Понякога тази власт проявява една особена суета, затова може, за да има интрига и за да се създаде илюзия за състезание и конкуренция, да измъкнат някой фиктивен конкурент.
Самият начин на стартиране на тази процедура с един кандидат, показваше загуба на тази нужда от външно приличие. Преди да бъде осъществен изборът на Цацаров преди години, бяха издигнаха две кандидатури, които се състезаваха с него. А тук виждаме как истината ни се поднася съвършено гола – „това е човекът, ние сме си го назначили, от вас остава да наблюдавате формалния театрален акт на провеждане на процедурата по избор”. Единодушно, 11 прокурори го предложиха, министърът покорно мълчи, остава единствената надежда в президента, който със свой указ трябва да завърши сложния фактически състав на избора на главен прокурор.
До неделя по обяд се надявах, че това може да стане – един достоен български генерал може да се противопостави на назначението на главния прокурор. Но слушайки по радиото, чух един от неговите най-близки съветници да тълкува високия наратив на Гешев и да показва колко мъдри са неговите прозрения, че не е толкова важно разделението на властите, колкото тяхното единодействие.
Така че, след като това беше позиция на един от най-приближените съветници на президента Радев, според мен, и от там не можем да очакваме коректив и вразумяване на ситуацията.