ДЕБАТИ.бг потърси мнението на посланика на Украйна в България н.пр. Микола Балтажи относно посещението на руския патриарх Кирил на честванията на Националния празник 3-ти март и изказаното от него мнение за приноса на украинските и войските на други народи в Руско-турската война.
Микола Балтажи коментира и последното спиране на доставките на руски газ за Украйна, както и руските енергийни проекти в Европа.
Какъв е коментарът Ви за визитата на руския патриарх Кирил в България? Политическа ли беше тя или религиозна?
Аз не бих коментирал този въпрос, мога да говоря само за това, което директно или индиректно касае Украйна. Става въпрос за възмущението за това, че бяха споменати украинци, финландци и представители на други народи, взели участие в освобождението на България. Приносът на тогавашните украински губерни и на Украйна като цяло е огромен. Разбира се не подценяваме и участието на руснаците и на българското опълчение, на румънци, на молдовци, на поляци, на литовци, на финландци, на представители на други народи и етноси. Украйна, като част от тогавашната империя и намираща се най-близко до Балканите, има изключително голям принос. Украинските военни подразделения са над 25, а това означава, че десетки хиляди хора са били ангажирани. Има десетки примери за това колко украинци взимат участие.
След като историческите факти са такива, защо се стигна до това изказване на руския патриарх?
Русия се стреми да наложи монопол върху тези истини в стремежа си да наложи някаква изключителност върху тези събития. Демонстрирайки своите имперски амбиции, тя няма интерес да посочва, че това е било дело не само на руснаци, а и на други народи.
Не може да се даде дълбок отговор без да се направи паралел и със сегашната ситуация в Украйна. Като се вземе предвид незаконната окупация на Крим, войната в Донбас, която Русия подготви и осъществи, тази роля на миротворец, която тя иска да си придаде, хич не й отива.
Използва ли се датата 3-ти март, за да се намесва Русия в делата на България или да Украйна?
Доколко тя се намесва във вътрешните дела на България, не мога да отговоря. Но Русия фалшифицира историята. Десетките хиляди хора, дали живота си за българската свобода, трябва да бъдат уважавани.
В същото време не можем да се ръководим само от тази история, която е била написана по царско или по съветско време. Тя е била писана от партийни лидери по партийни традиции и е била променяна от тях. Ние трябва да намерим истината, да представим тези исторически факти с езика на документите, извадени от архивите, а не третирани – такива, които се предават от поколение на поколение като фантом, като мит. Това е пренаписване на историята от тяхна страна.
Пример за това е и Крим. През 2014 г. историята на Крим беше пренаписана и то не с химикал, а с танкове, с военна сила. Това е някакъв диктат, някаква претенция за изключителност и монопол върху историята.
Нека да поговорим и за доставките на руски газ за Украйна, които бяха спрени. Каква е ситуацията в момента? Има ли нарушение споразумения и какви ще са действията на украинската страна?
Украинското правителство взе спешни мерки като намали вътрешната консумация – затворихме училища и университети. Увеличихме вноса на газ от Унгария и Полша, обърнахме се и към ЕС – инициирахме и консултации в тристранен формат – „Нафтогаз“ – „Газпром“ – ЕК.
Проблемът е в самия „Газпром“, който не само не се съгласи с решението на Стокхолмския арбитраж, компанията от една страна застраши сигурността на Украйна, както и на целия ЕС.
Аз бих поставил и друг въпрос – кой беше виновен при предишните газови кризи? Ясно е откъде тръгват проблемите, но и през 2009 г. „Газпром“ набеди Украйна като спря кранчето.
Появява се и друг въпрос във връзка с това деструктивно поведение на „Газпром“ – какво да правим с другите проекти, които той лансира и които иска да превърне в реалност в ЕС? Имам предвид преди всичко проекта „Северен поток – 2“. Там също се извършват в момента промени в газовата директива на ЕК и българското председателство там изиграва своята роля. Истината е, че „Газпром“ и някои от държавите, които работят с него, искат да запазят статуквото и да заобиколят Украйна, Прибалтика и Централна Европа въпреки че това не само не е алтернатива на газовите доставки в Европа, но това е реална заплаха за газовата диверсификация и за енергийната сигурност на цяла Европа.
