Юкико Накамура ми превеждаше през 2002 година, когато отидох в Япония. На немски. Имах четири възможности за избор на език. Английски, немски, руски, френски. Избрах немския по няколко причини – учил съм го от 8-годишна възраст и го говоря добре, английският ми е плажен и – това може би не говори много добре за мен, но смятах (и все още), че ако искам руски преводач, само ще затвърдя представата, че не сме нещо различно от Русия, а от френски бъкел не отбирам.
Ако ми се наложи, вероятно ще направя същия избор. Не вярвам, че е хубаво за България и българите да ни отъждествяват с Русия. Всъщност го знам. От опит.
Юкико ме посрещна на летището по стандартен начин. Табела с моето име. Herr Daskalov. Точно преди да ме поеме, беше превеждала на Бекенбауер. Поласкан бях.
Не съм подозирал, че зная толкова немски думи. Говорехме си за всичко. За работата, за неделните утрини и прането, за Киркегор и Ницше, за Хитлер, Сталин, Макартър и император Хирохито, за атомните бомби, за руснаците и кирилската азбука, за земетресенията, за 13-ия етаж в хотелите (нямаше), за такситата, които пристигат zufällig (случайно), за японската йерархия, за българската политика, за Германия и кисело зеле (преведе ме през половин Токио да ме заведе в германски ресторант с джолани, който ми заприлича на нацистко сборище).
Юкико е дъщеря на един от най-големите японски германисти, родена в Германия, и мечтаеше да види Константинопол, по български – Цариград. Католичка.
Седим с нея в една ирландска кръчма (по нищо неотстъпваща на българските пъбове) и тя вика – хер Даскалов (това е задължително японско, а и германско) – ние в Япония сме absolute Minderheit. Абсолютно малцинство.
300 000 католици на 130 милиона шинтоисти, будисти и други.
Каза го като констатация, не като ожалване. Беше разбрала, приела и научила се да живее със своя избор. Не правеше политически партии, не опъваше палатки на псевдодевствени плажове и не заплашваше министри. Не винеше японците, че не я разбират.
Когато Мануела Малеева стана (retry) медийна звезда покрай къмпинга, Сергей Добрев, активист на ДСБ и общински съветник в Лясковец, написа: Ако Христо Иванов и хората около него не си бяха повярвали толкова много, сега Мануела Малеева, вместо от плажа (…) , щеше да дава пресконференция като народен представител.
Вярвам, разбирам и споделям.
В България просветените хора винаги са били малцинство. В определени периоди са успявали да наложат дневен ред. През повечето време – не.
Днес сме във време, в което дневният ред се задава от други. Не ни освобождава от длъжността. Нищо, че сме малцинство.
Точно тези малцинства движат живота напред.
Но – честна дума – никога това малцинство не е било толкова високомерно.
И се вижда, по политическите резултати.
Не са ни виновни Бойко, нито Корнелия.
Така.
