Сръбският президент Александър Вучич на 7 май ще посети Турция по покана на турския президент Ердоган. Липсват подробности за това посещение и освен сухото съобщение от президентската пресслужба, че президентът със себе си ще води в Турция петима министри, няма никаква друга информация. Едно е сигурно обаче, Вучич и Ердоган ще обсъждат темата Косово и може би това е основната причина за пътуването на Вучич до Турция.
ПОЛИТИЧЕСКОТО ПРИЯТЕЛСТВО
между Вучич и Ердоган не е от вчера, но през последните няколко години то само се засили. Общото между двамата е че предпочитат авторитарния стил на управление и че се изживяват като лидери на Балканите, даже и като миротворци. Вучич смята, че от него зависи решаването на косовския проблем, Ердоган, че мирът на Балканите без него е невъзможен. Даже и когато никой не иска неговата помощ той се намесва и предлага като истински „миротворец“ уреждане на взаимоотношенията между Белград и Сараево, Белград и Прищина и между албанците и управляващите кръгове в Македония. Отскоро и двамата имат общ враг – косовския премиер Рамуш Харадинай.
През октомври 2017 година Ердоган доведе със себе си в Сърбия внушителна делегация от 140 водещи турски бизнесмени с които сръбската страна подписа 16 споразумения за сътрудничество в областта на икономиката, балнеолечението, туризма и енергетиката. В рамките на това споразумението се предвижда откриването на клон на турската „Халк банка“ и включването на Сърбия в „Турски поток“, върху което работи и Путин. През 2009 година двете страни сключиха и Споразумение за свободна търговия, в резултат на което Ердоган обеща да увеличи годишния търговски оборот между двете страни от 800 млн. до 1 млрд. долара.
„Това не е 1389 година. Сърбия и Турция са приятелски страни“, каза Вучич, позовавайки се на годината на Косовската битката по време на последното посещение на Ердоган. Той се обърна към него с „приятелю“, благодарейки му, че „след опита за преврат той бил първия който му се обадил да го подкрепи за разлика от европейските политици, които се ослушвали, снишавали и мълчали“. На края последва признанието „Турция да гледа на Сърбия като на стратегически партньор“ а Сърбия на Турция „като на партньор, а не като на заплаха“.
В град Нови Пазар, който е център на областта Санджак, където живее преобладаващо мюсюлманско население Ердоган беше посрещнат с турски знамена и турски песни. Там Турция от години усилено инвестира в изграждането и възстановяването на джамии и религиозни училища, както и в текстилния безнес.
СЛЕД ДЕЙТЪНСКОТО СПОРАЗУМЕНИЕ
Турция започна засилено да възстановява джамии и религиозни училища и в Босна и Херцеговина. В резултат на лошите взаимоотношения между Босна и Сърбия като последица от войната и геноцида в Сребреница, босненските и сръбските политици са в много обтегнати отношения, което от своя страна използва Ердоган да се представя за миротворец и посредник между двете страни.
В края на януари тази година, той беше домакин в Истанбул на сръбския президент Александър Вучич и члена на председателството на Босна и Херцеговина, Бакир Изетбегович. Известно е, че между двамата съществува голяма нетърпимост и въпреки множеството проведени срещи главно под натиск на международната общност, нито една не доведе до някакъв траен резултат. „Трайният мир и стабилността на Балканите имат голямо значение и Турция „не иска да вижда етнически напрежения“, беше посланието от тази среща на Ердоган. Тогава Турция и Сърбия подписаха над 20 договори включително с обсъждане на проекта за изграждане на автомагистралата Сараево – Белград, в която Турция ще инвестира 800 милиона евро. Това е част от политиката на геополитическите стремежи на Анкара за укрепване на връзките с мюсюлманските общности на Западните Балкани. Във връзка с това американски дипломати изразиха притесненията си от засилващите се амбиции и влияние на Турция на Балканите.
В КОСОВО
Турция също се явява като посредник и инвеститор. От 2008 годана насам е инвестирала 372 милиона евро. През изминалата година износът от Турция към Косово е бил 288 милиона евро, докато от Косово към Турция само 8 милиона евро. Според официални косовски сайтове занимаващи се с икономически показатели на страната, Турция е на пето място по инвестиции след Германия, Швейцария, Австрия и Великобритания. Тя инвестира главно в банкерството, образованието, здравеопазването, енергетиката, строителството, хотелиерството, транспорта и строителния бизнес. Обновява джамии, като през последните пет години са обновени над 100 джамии и строи нови не само на територията на Косово, но и в Македония.
Това е причината Турция и политически да се намесва във вътрешните работи на Косово. След последния индцидент, когато в края на март косовската полиция арестува и екстрадира представителя на сръбското правителство Марко Джурич, Александър Вучич първо се обадил на Путин, след това на Ердоган. „Всичко му разказах. Мисля че той добре го разбра и призова към мир и въздържаност“ бяха президентските му признания. Тогава се разбра, че на 7 януари по покана на Ердоган ще посети Турция.
Една седмица по-късно, между Ердоган и Рамуш Харадинай избухна словесен конфликт вследствие на смяната на министъра на външните работи и шефа на специалните служби на Косово поради отвличането и предаването на турските служби за сигурност шестима турски граждани заподозряни че са „гюленисти“. Разбра се, че в цялата тази акция участвал и турския посланик в Прищина, Кивилицим Калич, както и че шестимата т.нар. „гюленисти“ били закарани с белезници в турското посолство, където били фотографирани и веднага след това изпратени със самолетен полет за Турция. Ареста и предаването им станало без съдебно решене и зад гърба на премиера Харадинай. Той обивини президента Хашим Тачи, че това е активно мероприятие организирано зад гърба му с опит за преврат. След смяната на министъра на полицията и на специалните служби последва и истеричната реакцията на Ердоган който заплаши Харадинай, че „с кариерата му е свършено“, даже призова албанците да излезат на протест и да го свалят от власт. Само че не се получи и Харадинай му поръча „да не се намесва във вътрешните работи на Косово, така както Косово не се намесва във вътрешните работи на Турция“. В контекста на случилото се, прищинският сайт „Газета Експрес“ повдигна въпроса с „цената на лоялността на президента Тачи към Ердоган и необходимостта от отговор дали освен лоялност не става дума и за някой много корумпиран в цялата тази работа“.
КОНФЛИКТЪТ
на линия Харадинай – Ердоган е изгоден за сръбската страна, която се надява, че с турска помощ непримиримият враг на Белград и близък до американците Рамуш Харадинай ще бъде отстранен от власт, с което Сърбия ще може да купи още малко време в решаването на косовския проблем, с което и натискът на Европейския съюз и САЩ малко да се намали. Сметките на Белград обаче напоследък се оказват грешни, така че ходовете на най-силните му съюзници в момента, Турция и Русия не са от решаващо значение.
