Когато в края на февруари 2018-та Джанет Йелън напусне председателското кресло на Фед, ще има с какво да се похвали. Тя оглавяваше Резерва по време на най-голямата финансова криза в модерната история, последвана от рекорден спад на безработицата и разкриване на значителен брой работни места.
Не липсваше и критика. Опонентите й изискваха по-агресивна политика, след като икономиката се стабилизира.
Въпреки очевидните постижения, Йелън е първият председател на Резерва, който няма да бъде номиниран за втори мандат. Предишните трима на този пост Бен Бернанке, Алан Грийнспан и Пол Волкър бяха предложени, но изборът падна върху кандидата на управляващата партия.
Плановете на Йелън, след края на мандата са да се пенсионира, така че тя дори няма да остане в Председателския борд. Изборът на Тръмп падна върху Джером Пауъл, който е подкрепян и от общността на Уол Стрийт.
Независимо от силното лоби, за 5-те години участие в борда на Фед, Пауъл така и не стана известен с нищо. Кандидатурата му беше изненада за анализаторите, защото най-сигурната стратегия за Тръмп беше да избере Йелън. Все пак по нейно време икономиката набра сила, увеличи се заетостта, а инфлацията остана под контрол. През последните години, тя предприе плавно повишение на лихвите и отслаби „програмата за количествени облекчения“ на Фед. ( Същата най-общо опира до закупуване от страна на централната банка на правителствени облигации, за да се засили икономическата активност и инвестициите. Подобна програма има и ЕЦБ.)
Очевидно обаче, Тръмп не харесва Йелън. Тя беше назначена от предшественика му демократ Барак Обама през 2013-та. За разлика от нея Джером Пауъл е републиканец, но без ясна визия за монетарната политика. За разлика от Йелън и предшественика й Бен Бернанке, Пауъл не е икономист, а юрист. Той е работил в сферата на инвестиционното банкиране и управлението на инвестиции. Да е икономист не е задължително условие за председателя на Фед, но може да има решаващо значение по време на кризи. Общите очаквания към новият председател на Резерва са да продължи политиката на Йелън на плавно покачване на лихвените равнища и да се върне към част от ограниченията, наложени на финансовия сектор в кризисните години.
Въпреки че е първият председател на Фед, който няма да получи повторна номинация, Йелън има безспорен принос към развитието на най-голямата икономика в света, а именно:
1) Запазвайки ниски лихвите, тя успя да засили пазара на труда и да създаде условия възстановяването на икономиката да продължи. Тя насочи вниманието си към расовото неравенство в заплатите на служителите и води политика за преодоляването му.
2) Тя избягваше да с асоциира като първата жена на поста председател на Федералния резерв, но в своите изказвания изразяваше твърда позиция за засилване на участието на жените в икономиката. Според нея слабото участие на жените в бизнеса е липсата на политика на работното място, в подкрепа на семейството.
Преди напускането си на поста, за последно на 12 декември Джанет Йелън увеличи още веднъж лихвените равнща от 1.25% до 1.5%. Този ход е ясен знак, че американската икономика отново върви към пълно възстановяване. Заетостта е почти пълна, вътрешният растеж е силен и производството на страната се възползва от глобално възстановяване.
