Седмица преди да излязат в коледна ваканция депутатите одобриха окончателно промените в Закона за БНБ – изрично изискване на Европейската централна банка (ЕЦБ), свързано с осигуряването на правната основа за кандидатстването на България за Банковия съюз и за Единния надзорен механизъм.
Промените в банковия закон отварят възможността да започне прегледът на качеството на активите на българските кредитни институции от страна на ЕЦБ. Проверката на банките у нас може да започне още през януари, с което се задейства механизмът на тясно сътрудничество с централната европейска финансова институция.
Съответно на новия банков закон БНБ поема задължението да спазва ред нови правила, диктувани от ЕЦБ. Сред тях е възловият ангажимент националната финансова институция да изисква по-високи капиталови буфери, както и да разпорежда по-строги мерки за отстраняване на системни рискове, ако от Франкфурт постъпи искане за такива действия.
Централната банка получава специални възможности да влияе пряко върху кредитирането в страната
Още от 1 януари 2019 г. БНБ вече ще може да определя (с решение на управителния си съвет) съотношението между размера на кредита и годишния доход на кредитополучателя. Това е част от т.нар. макропруденциален надзор. Мярката важи за цялата банкова система и ще се прилага в случаи на установяване на прекомерен кредитен растеж.
Големината на заема трябва да бъде съобразявана стриктно с дохода на кредитополучателя, като за целта се въвеждат конкретни съотношения между доход и погасителна вноска. От това ще произтече, че не всеки, който има някакъв доход, ще може да вземе кредит.
Централната банка ще може да променя/затяга съотношението между дохода и погасителната вноска на получателя на кредит. Реално ще се ограничат в немалка степен кръговете от хора с достъп до кредитните продукти.
Режимът при ипотечните кредити става още по-строг
Ипотечните кредити попадат и под допълнителна регулация – размерът на заема ще се определя стриктно на база на размера на обезпечението.
Самите банки оттук насетне няма да могат да намаляват самосиндикално изискването за доход и да либерализират самостоятелно режима на даване на кредити. Всички финансови институции (без каквото и да било изключение) ще са длъжни да спазват единните и много строги нови правила.
С промените в Закона на БНБ централната банка вече ще определя предела на риска, ако са налице признаци за прегряване в кредитирането.
БНБ няма да може да отпуска кредити на държавата
Промените въвеждат и изискване към националната централна банка да не дава кредити и гаранции под каквато и да е форма, включително чрез придобиване на дългови инструменти, на правителството, на общини, както и на каквито и да било други държавни и общински институции, организации и предприятия. Това ще важи и за такива институции и предприятия на Европейския съюз и на отделните държавите-членки.
БНБ няма да може да купува и дългови инструменти, емитирани от държавата или от общините (нито на първичен, нито на вторичен пазар).
Засилване на автономността на БНБ, по-строг контрол за репутацията и професионалния опит на лицата в ръководствата на банките
ЕЦБ очаква и допълнително засилване на автономността на БНБ, като се регламентира възможността всички членове на управителния съвет на БНБ да могат да обжалват предсрочното си освобождаване пред компетентен съд. Засега такова право е регламентирано само за управителя на централната банка.
Европейските банкови правила изискват и конкретни промени, засягащи състава на надзорния съвет или в съвета на директорите на всяка банка. Най-малко един от членовете в тези органи ще трябва да е независим. Според конкретната дефиниция на „независим“, това е човек, който не е служител на банката, няма дялове в нея, не е член на управителен или контролен съвет, няма финансови или делови отношения с нея, не получава значителни плащания или други облаги освен тези за участието си в управлението. Независимият член на ръководствата на банка не може да е и съпруг, роднина по права линия или по съребрена до втора степен, както и да се намира във фактическо съжителство с такова лице.
Банките ще получат срок, в който да представят на БНБ списък с всички лица, заемащи ключови позиции в тях и централната банка може да разпореди на която и да е банка да освободи всяко лице, за което тя прецени, че няма добра репутация или не притежава нужните умения и опит.
Още в началото на новата 2019-а година предстои с периодичен доклад да бъде направена първата оценка на напредъка на България за влизане във Валутно-курсовия механизъм II (ERM II), наричан „чакалнята на еврозоната“.
Последните декемврийски банкови законодателни промени, свързани с националната банка, са част от задължителния за изпълнение пакет от подготвителните мерки по картата за движение на страната към еврото.
Както вече бе официално оповестено миналия месец, предстои да бъде извършен обстоен преглед на активите на шест банки у нас: „УниКредит Булбанк“, Банка ДСК, ОББ, ПИБ, ЦКБ и „Инвестбанк“.
Подчинено на искането си за влизане в ERM II през 2019-а година (по-конкретно още през юли), България пое комплекс многостранни ангажименти по получената пътна карта, спусната ни съгласувано от Франкфурт и Брюксел. Именно те предвиждат влизане в Банковия съюз като първо условие, съответно засилване на банковия надзор – на вече споменатия макропруденциален надзор (контрол над финансовата система като цяло с цел предотвратяване или намаляват рисковете за финансовата система). Следва затягане на надзора и на небанковия финансов сектор (клирингови къщи, застрахователи, управляващи дружества).
В пакета нови обвързаности България трябва да докаже и пълна ангажираност с борбата с прането на пари. Задачи са и подобряването на управлението на държавните предприятия, и уреждането на проблемите с изпадането в несъстоятелност.
В процеса на присъединяване към ERM II от България се очаква още да ускори темпото на икономически растеж по конвергентните програми, да извърши докрай наблюдаваните от ЕК реформи в рамките на механизма за сътрудничество и проверка в областта на съдебната реформа и борбата срещу корупцията и организираната престъпност заради тяхното особено значение за финансовата система и цялостната стабилност.
ЕЦБ и ЕК ще следят и отчитат с периодични доклади процесите на изпълнение по всички линии и ако, и когато програмите бъдат финализирани, ще бъде взето решението за присъединяване на България към преддверието на еврозоната.
Както уточни Съветът на ЕС на старта на движението на страната ни към Банковия съюз и еврото, пилотният проект със София, образно казано, в бъдеще ще бъде прилаган и към всички други държави от общността, които по-нататък поискат прием в еврозоната.
