Найден Зеленогорски завършва икономика във ВИИ „Карл Маркс“. Директор е на „Български пощи“, Плевен от 1992 до 1997 г.
Бил е народен представител е в 38-то Народно събрание. През 1999 г. е избран за кмет на град Плевен.
През 2009 г. е назначен за председател на предизборния щаб на Съюза на демократичните сили за изборите за Европейски парламент и парламентарните избори в България през 2009 г. Бил е депутат от Реформаторския блок след проведените парламентарни избори на 5. 10. 2014 г.
В момента Зеленогорски е зам.-председател на „Движение България на гражданите“, което в събота напусна Реформаторския блок.
Г-н Зеленогорски, окончателна ли е раздялата на ДБГ с Реформаторския блок, или е само тактически ход докато СДС получи ново ръководство?
Ние взехме своето окончателно решение. Преди около месец решихме да замразим членството си в Реформаторския блок главно поради липсата на единност в целите. Ние предложихме на колегите да бъдем една по-ефективна и по-действена опозиция и мислим, че за България са необходими предсрочни избори.
За съжаление една част от партиите ни подкрепиха, други не взеха категорични решения. Затова ние преценихме, че трябва да напуснем РБ. В края а краищата за една политическа сила е важно преди всичко да следва целите си. За нас оставка на това правителство и предсрочни парламентарни избори са изключително важни за България. Бих могъл да се аргументирам и с колебливата позиция на правителството по случая Скрипал и колебливата позиция относно конфликта в Сирия. Някакси ние само сме част от ЕС и НАТО, но не носим пълните отговорности, които членството ни предполага да имаме. Според нас има и много сериозни проблеми в България, свързани с икономиката, здравеопазването и образованието, затова смятаме, че трябва да има промяна.
Кои са партиите, които са ви подкрепили в искането ви да сте по-категорична опозиция и кои са онези, които са не са изразили категорична позиция?
„Българска нова демокрация” изрази ясна и категорична позиция по този въпрос. Дебатът в СДС не се състоя до край. Както знаете, във вторник има Национален съвет на СДС, на който ще се реши в каква посока отива партията, но ние така или иначе не бихме искали да се месим в действията на други партии.
Вчера без нито един глас „против” или „въздържал се” беше взето решението, че не можем да бъдем част от РБ, тъй като има много ясна разделителна линия вътре по отношение на позицията спрямо ГЕРБ и управляващите в момента. Оттук насетне бихме работили за голямо дясноцентристко обединение, защото то е нужно на България, но имаме силите и достойнството да работим и сами. Нашата идея е да обиколим отново структурите, да се срещнем с много браншови организации, да използваме мрежовия принцип, за да разберем какви са проблемите на хората и да се опитаме да им дадем решение.
Казахте, че сте готови да работите в по-широка коалиция, водили ли сте преговори с други формации у нас като например „Демократична България”, която беше учредена през тази седмица?
Може би всеки, който ще прочете този материал, би си задал този въпрос. Не можем да водим разговори и преговори с никого при положение, че до вчера бяхме част от РБ. След вчерашното решениепреди всичко ще се обърнем навътре към себе си, за да видим какво можем да променим в ДБГ. Разбира се ще търсим и възможности за това голямо дясноцентристко обединение, което търсим, което да може да даде сила и нова посока на България. Тази посока трябва да бъде постигането на едно средноевропейско качество на живот. За съжаление ние сме членове на НАТО, членове на ЕС, но поради колебливите си решения не можем да разгърнем потенциала си. Според мен започваме да губим и доверието на партньорите си, защото в тежките моменти на солидарност ние не подадохме ръка.
Възможно ли е според Вас на следващите избори да има двама играчи надясно от управляващите?
За нас най-важното е да има един голям играч, който да разбие монопола на ГЕРБ. Това правителство стартира като дясно-патриотично, но все повече отива към националпопулизма. В този смисъл вече не е актуален въпросът има ли голяма дясна политическа сила. Очевидно е, че ГЕРБ много се измести към центъра и към популизма. Оттук следва, че има една огромна ниша от около 700-800 хил. души, които са осъзнати десни хора и просто искат своето представителство. Това обаче може да стане през ясно формулирани цели, през принципи, през една Харта на ценностите, зад която стоят не само десни и дясноцентристки партии, но и граждани и НПО. Това е начинът да се търси категорична алтернатива.
Тази стъпка, която направиха колегите е в правилна посока, но това е една от много стъпки, които би трябвало да се направят, защото България има нужда от категорична промяна, а тя може да стане само чрез обединяване на силите.
На последните парламентарни избори ДБГ заедно с останалите партии от РБ получихте 3,14% от гласовете, т.е. много малко не ви достигна, за да влезете в парламента. Възможно ли е отново да се явите заедно на избори, ако техните виждания се променят?
Прекалено рано е след нашето напускане на РБ да обмисляме, както се изразиха и колегите вчера, някакви тактически коалиции. Бих казал, че десните хора в България, демократите в България, биха дали още един шанс на един нов голям проект. Ако отново се явим в 2-3 взаимноконкуриращи се проекта вероятно резултатът ще бъде същият.
Най-страшното в тази ситуация е, че по този начин ние правим и ГЕРБ, и БСП, и ДПС по-силни. Когато и трите проекта не влязоха, останалите си преразпределиха около 25 мандата. Да кажем десетина за ГЕРБ и десетина за БСП. Ние имаме ясна отговорност към тези избиратели. Факт е, че в миналото сме заровили много личностни противоречия, а вероятно и концептуални противоречия. Но и това, че българската десница се спъва няколко пъти в един и същи камък и не си прави изводите също е факт. Аз съм във вътрешнополитическия живот от самото начало – от 90-та година – и за съжаление ясно мога да очертая възходите и паденията на десницата. Има поне 3-4 случая, в които разделението ни е поставяло отново на изходна позиция. Проблемът е, че може би това ще бъде последната надежда на десните хора в България и ние трябва да направим всичко възможно, за да не я прекършим.
