Няма друга страна на света, която по своята историческа съдба и по доста параметри – като приблизително еднаквият брой население, относителната отдалеченост от Централна и Западна Европа, близостта до Русия, липсата на значими за икономиката големи природни ресурси – която да е едновременно близнак и антипод на България.
Финладците също са били дълго под чуждо владичество- с цял век повече от България. До 1809 г. са били част от Шведското кралство. Празнуват обаче не освобождението си от “шведско робство” като национален празник, а независимостта си от Русия, настъпила с решение на финландския Сенат на 6 декември 1917 г., след което държавата е призната от зараждащата се съветска империя, заета със собствения си разпад по онова време.
Финландия чества 100 години от освобождението си, независимостта си от Русия с празнични събития и фоейрверки от самото начало на 2017-та. Опитите за насилствена съветизация на финладците успяват само в откраднатата от СССР територия на Финландия, наречена Съветска република Карелия. Днес тези бивши 10 процента от финладската земя, останали в пределите на Руската Федерация, са тъжна гледка в контраст с направеното от съплеменниците отвъд границата. Там тази малка, но достойна нация, изгради най-високото качество на живот в света в рамките на няколко поколения свобода и независимост от руско-съветската империя.
Финландците, както и българите, са наказани като победена нация на Парижката конференция през 1947 г. заради факта, че отблъсквайки съветската агресия през 1939 г., се съюзяват след това с Германия срещу СССР през 1941 г. ( но за разлика от българите, които дори запазват дипломатическите си отношения с Москва през цялата война преди съветската окупация, воюват ефективно срещу Червената армия). Макар причината за това да е именно съветската инвазия във Финландия от 1939 г., победителите във Втората световна война отсъждат огромни репарации на Финландия, а тя се задължава да пази неутралитет.
Москва помпа голяма комунистическа партия във Финландия в следвоенните години, която партия е на ръба да спечели властта чрез избори, но с нарастването на финландския просперитет се спихва. До маргиналните няколко процента електорална подкрепа в навечерието на рухването на Съветския съюз. Поради липса на раболепна пета колона на Москва, Кремъл е принуден да уважава финландското самоуважение. Владимир Путин лично поздрави президента на страната Саули Нинистьо в навечерието на кръглата годишнина във връзка с очертаващите се празненства през 2017 г.
Финланците имат славата на най-демократичния народ в Европа, приел, още като част от руската империя, свой изборен закон през 1905 година, който прокламира всеобщото избирателно право, включително и за жените. Финландците си извоюват автономни права още при руския Император Александър Втори и по този повод в Хелзинки и днес може да се види негов паметник ( по това си приличаме, но на финландците не им минава през ум да му се кланят като на “цар освободител”).
Нещо повече, руският император не е имал право да налага данъци и закони във Великото княжество Финландия без съгласието на нейния Сейм. В качеството си обаче на Велик княз на Финландия императорът все пак е назначавал свой губернатор и министър-председател- нещо, от което финланците се отървават като зависимост на 6 декември 1917 г. и превръщат събитието в своя национален празник.
Малко известен факт от политическата история на страната, която също е била раздирана от гражданска война след получаването на независимостта ( но за кратко), е, че левите сили в лицето на социалдемократите са били проруски настроени и на през пролетта на 1917 г. печелят мнозинство в Сейма (нещо като БСП през 1990 г.). Само няколко месеца по-късно обаче съюз от опозиционни аграрни партии, подкрепени от партията на шведското малцинство ( да не се бърка с ДПС, все пак), успяват да формират мнозинство и правителство начело с Евинд Свинхувуд. Именно то гласува подкрепа за декларацията за независимост на 6 декември същата година. Совнаркомът на Съветска Русия признава отделянето на Финландия с декрет в последния ден на годината.
Освен, че е шампион по висок жизнен стандарт в страните от ЕС, Финландия е световен еталон за модерна и успешна образователна система. Държавата е пример как от изостанала провинция в северните покрайнини на Европа една, лишена от лесните пари на природните изкопаеми, страна може да мобилизира човешкия си ресурс и да се превърне в лидер в технологичните иновации, съсредоточавайки усилията си в електрониката, телекомуникациите, водно-енергийните технологии и…културата, в която има уникален европейски и световен принос.
Финладния бързо се измъква от принудата да се съобразява със СССР след неговото разпадане и с летящ старт е приета в ЕС през 1995 г. Отказва се по-късно от една от най-старите национални валути на континентна – финландската марка, съществувала дори и в годините на руското владичество, за да прегърне еврото.
Публична тайна е, че без да членува в НАТО Финландия е по-съвместима със стандартите на организацията, отколкото официално членуващата в организацията България. Ако в Хелзинки надделеят гласовете за присъединяване на страната към евроатлантическия пакт, които се засилиха рязко след руската агресия срещу Украйна през 2014 г., приемането на държавата в алианса ще бъде чиста формалност ( тя и досега участва на равни начала в натовски мисии от Косово до Афганистан).
Личното ми откритие що е то Финландия стана през юни 1994 г. на годишната конференция на Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ), на която бях избран от стотици европейски колеги за вицепрезидент на организацията с двугодишен мандат ( факт, който тъне в мъглата на премълчаването по отношение на моя скромна милост в наши дни). За мен откритието не беше толкова в странното усещане да грее слънце почти в полунощ, колкото във факта, че този северен народ има страхотно чувство за хумор и демонстрира гостоприемство наред с високата си образованост ( в Хелзинки и просяците, ако не са нашенски мигранти, говорят английски без страната да е била английска колония – лично се убедих).
На откриването на Световния ден на свободния печат в Хелзинки на 5 май 2016 г. , на което бях поканен от финландското външно министерство като единствен български журналист на форума сред повече от 1 000 участници от цял свят, наблюдавах с тиха завист как с хумор и разкрепостеност се държат финландските журналисти. Двама от тях бяха водещи на церемонията очи в очи с президента и други местни и международни величия. Симпатичните телевизионни водещи, изявявайки се като конферансиета, подгряха аудитория с шеги, подканяйки присътващите да си признаят кой се е прецакал да пристигне в страната със зимните си дрехи. Гора от ръце и бурен смях – навън беше 25-26 градуса по някакво изключение, което беше превърнато в неизчерпаем източник за шеги.
Но най-известната шега с финландски произход, за която съм чувал, си остава финландската почерпка за огромната Червена армия, която вероломно напада малкия народ през ноември 1939 г. В отговор на арогантното твърдение пред Обществото на народите от страна на съветския ръководител Вячеслав Молотов, че съветските самолети пускали не бомби, а колети с храна на бедстващите финландци, бойци от съпротивата започват да пълнят бутилки със спирт, да им палят фитилите и да ги хвърлят срещу съветските танкове като “коктейл Молотов”- да си пийнат агресорите за благодарност за “колетите”.
Ето така, “на шега, на майтап”, след 100 години скъсване с Русия, Финландия празнува днес невероятния си скок от бедността в челното място на най-проспериращите народи. Поуките оставям за неуките, каквито по правило са българските русофили, за които мантрата да се държим на всяка цена за потъващия руски айсбрег е задължителна част от техния молитвеник в храма на чуждопоклоничеството.
