Чували ли сте за Часовника на Съдния ден? Това не е заглавие на мрачно фентъзи за края на света, а символ, с който американски ядрени физици, подписват своите публикации, насочени към обществото, политиците и бизнеса.
Часовникът се поддържа се от 1947, две години след като в края на Втората световна война, Съединените щати хвърлят ядрени бомби над японските градове Херушима и Нагасаки. Името му и е матафора на заплахата, която представлява за човечеството неморалният технически и научен напредък. За нея предупреждават членовете на Бюлетина на атомните учени.
През 2017, часовникът е преместен на 2 минути и 30 секунди преди полунощ – най-заплашителната стойност след 1953. Тази година обаче учените преместиха стрелките още 30 секунди напред (и сега той не на 2 минути до повратната точка). Причината е увеличаващата се заплаха от ядрена война, климатичните промени, кибер-тероризмът и потенциалната заплаха от разрушителните технологии, както и развитието на биотехнологиите.
Фактът, че неопитен лидер като Тръмп държи кодовете за ядрените ракети на САЩ, способни да унищожат цели нации, връща въпроса за ядрената заплаха. (Основният проблем обаче не е, че Тръмп има достъп до ядрените кодове, а това, че те съществуват.)
Кратка история на края на света
През 1949, Съветският съюз разработва собствено ядрено оръжие и така се слага началото на ядрената надпревара и доктрината за „неизбежното взаимно унищожение“, при което двете страни се заплашват с гибел, ако бъдат нападнати. Надпреварата във въоръжаването продължи през 70-те години на миналия век и достигна своя връх в началото на 80-те при Роналд Рейгън и съветските ръководители Леонид Брежнев, Константин Черненко и Михаил Горбачов. По това време в сила е стратегията за „обезоръжаващия първи удар“, внезапна атака за разгром на ядрените сили на противника. За да го избегне всяка ядрена страна постави оръжията си „в режим на пълна бойна готовност“, така че да могат да бъдат изстреляни за по-малко от 30 минути.
Децата от нашето поколение израснаха със страха от ядрена война: когато се тестваха сирените на Гражданска защита, трябваше да се крием в мазето на училището и ни учеха как да си поставяме противогаз. Но бяхме убедени, че това може да ни спаси за малко и няма да ни помогне за по-дълъг срок.
От нашата страна на желязната завеса (метафора за буквалното разделение на света между 1944-1989), имаше страх. Фалитът на източния блок начело със Съветския съюз в резултат на въоръжаването до зъби, доведе до тежка икономическа криза, недостиг на стоки от първа необходимост и бедност. На запад имаха пазарна икономика, която издържа на въоръжаването и Студената война, но въпреки това редица учени и граждански организации се противопоставяха на милитаризацията.
Пръв за промяна на тактиката заговори американският президент Роналд Рейнън. Изказването му от 1985 „че ядрената война не може да бъде спечелена и никога не трябва да се води“ е може би първата крачка към мирните и по-добри времена, които последваха. Той и съветският лидер Михаил Горбачов дори обсъждаха възможността за пълно премахване на ядрените оръжия. Това не стана, но броят им в света започна да намалява от абсурдните над 60 000 бойни глави, до сегашното ниво от 15 000.
Понеже след края на Студената война (90-те на миналия век) непосредствената заплаха от ядрена война намаля, забравихме за нея през следващите две десетилетия и половина. Тогава учените започнаха да се притесняват от други заплахи, като глобалното затопляне и климатичните промени.
През 21 век, благоприятният напредък от 90-те беше преобърнат от три развития: първо, нарастването на тероризма; второ, разпространението на ядрено оръжие от две до девет страни; и трето, повторното възникване на конфликт между Русия и САЩ, повтарящ „Студената война“.
И макар че САЩ и Русия притежават приблизително 90% от общо 15-те хиляди бойни глави в света, сега оръжията са разпространени в девет държави, включително Северна Корея, Индия и Пакистан. Успоредно с това Русия разработва термоядрено торпедо под названието „Посейдон“, а Китай тества хиперзвукови ракети.
Само десетилетие по-рано САЩ и Русия работиха заедно, за да се освободят от ненужните оръжейни системи и да съкратят арсеналите си. (Например, голяма част от радиоактивния материал от изведените от експлоатация след края на Студената война руски бойни глави е изпратен до американските атомни електроцентрали. През 2009 е изчислено, че 10% от консумираната електроенергия в САЩ е произведена с използването на такъв материал.)
Мирът като професия
Последните трима предшественици на Тръмп (Клинтън, Буш и Обама) считаха, че ядреното възпиране е второстепенна част от цялостната международна перспектива на страната. Тримата президенти поддържаха ядрената система жива, макар тя да не беше приоритет.
Според официалните изказвания Тръмп, дългосрочните планове за надграждане на арсенала включват нов хардуер и възможности за връщане на изгубения престиж. Технологиите подобряват точността на военните удари. (Видяхме в действие подобни разработки по време на войната в Сирия. С тяхна помощ бяха поразени трудно достъпни цели като отделни обекти, например бункери.) Престижът обаче е по-опасен и носи в себе си посланията на Студената война.
Въпреки разоръжаването, ядрените комплекси в САЩ и Русия не бяха демонтирани, а военната промишленост лесно се приспособиха към новата ситуация. Днес призракът на ядрената война, дълго игнориран, все още е с нас.
Според новата ядрена доктрина на САЩ, публикувана на 11 юни, ядреното оръжие може да „създаде условия за решителни резултати и възстановяване на стратегическата стабилност“. И още: „Използването на ядрено оръжие ще промени съществено обхвата на битката и ще създаде условия, които влияят върху това, как командирите ще надделяват в конфликт.“ Това е първият документ с подобен характер през последните 14 години. И означава изместване на американското военно мислене към идеята за битка и спечелване на ядрена война, което според позицията на Пентагона е опасно. Посочва се, че раздробяването на контрола на ядреното оръжие засилва опасността от употребата му, като се цитира теоретика от времето на Студената война – Херман Кан, че е възможна употребата на ядрено оръжие през следващите 100 години, но тя ще е ограничена, а не масова. Кан беше противоречива фигура. Той твърдеше, че ядрената война може да бъде „печеливша“ и според някои критици, е послужил като прототип за филма на Стенли Кубрик „Д-р Стрейнджлъв„. Новата военна стратегия беше посрещна хладно отвъд океана и не след дълго – свалена от официалната страница на Пентагона. Линкът, който предоставяме е към сайта на Федерацията на учените в Америка.
Доктрината може да бъда подменена скоро, но независимо от това е ясно едно, че границата между отбранителната (възспиращата) стратегия и ядрената война е много тънка.
Надеждата, че човек би могъл да намери технологична защита от ядрената уязвимост, не е лишена от реализъм. Стратегическата отбранителна инициатива от епохата на Роналд Реган „Междузвездни войни“, както беше наречена на шега – никога не е преставала да действа. През годините тя променя името си (и приоритетите си на финансиране), но оцелява във всяка президентска администрация. Сега се нарича грубо Агенцията за противоракетна отбрана.
Първоначално политиците твърдяха, че ще бъде насочена единствено към „нелоялни държави“, което по всяка вероятност ще я поддържа по-достъпна и ще я направи по-малко заплашителна за други ядрени сили. Но най-новият преглед на противоракетната отбрана, публикуван през януари, казва, че системата също ще бъде насочена към „ревизионистични сили“, термин, който отбранителният екип на Тръмп използва за обозначаване на Русия и Китай. Тези държави на свой ред активно разработват мерки за противодействие.
По принцип експертите отхвърлят ефективността на противоракетната балистична отбрана. (Концепцията й е проста: ако някой изстреля ракета по вас, изстреляйте надолу тази ракета с помощта на друга. ) Точността не е голяма, което я прави ненадеждна и затова експертите смятат, че противоракетната отбрана е дестабилизираща: тя не ви пази, но предполага надпревара във въоръжаването.
Отбрана срещу отбрана?
„Дрон с торпедо“, „крилата ракета с ядрена бойна глава“ и „хиперзвуковите ракети“ са все технологии, които могат да атакуват цели, преодолявайки противоракетната защита. Но не е ясно дали всички те работят. Торпедото на дрон и крилатата ракета с ядрена глава, са стари проекти от съветско време, които Русия напоследък възкресява, но те вероятно са на десетилетия далеч от разполагането. Политическото говорене на Путин не се връзва със секретността на подобни проекти и очевидно е начин Русия да сигнализира, че ядреният й меч няма да бъде притъпен.
Американските военни са добре запознати с тези чуждестранни разработки и създадената перспектива да финансират собствени проекти, за да бъдат „в крак с тях“.
Ако сме си взели поука от Студената война, ще излезем от ситуацията без да се стига до нови ядрени сили и надпревара във въоръжаването. Тогава изтока и запада похарчиха много ресурси за оръжия, които за щастие завинаги останаха заключени в силозите.
Парите, които днес можем да похарчим за оръжия, биха ни помогнали за подобряване на мрежата за социалната сигурност, медицинските грижи, научните и медицински изследвания, биха подобрили енергийната сигурност или намалили изменението на климата.
На прага сме на решението дали да похарчим трилиони за нови системи, които вероятно ще оставят баланса на силите точно там, където е започнал, освен ако нещата не излязат извън контрол.
