По болезнен начин българи и сърби (а и грузинци) разбрахме, че близо 800-годишният ни сблъсък с исляма не е останал незабелязан. Част от „вдъхновението“ на Брентън Тарант, нападателя от Крийстчърч, е дошло от Балканите. Затова и на пълнителите, които му послужиха да разстреля 50 богомолци в джамия, пише „Шипка“, „Булаир“, „Фружин“ и други топоси (места), на които християнството се е било с исляма.
Каквото и да си говорим, 800 години ние сме на тази (фронтова) линия.
В България – особено – смятаме, че не сме получили достатъчно признание. Че сме спасили Запада от нашествието, че сме положили кости в западната (християнска) цивилизация.
Сега Тарант ни го засвидетелства по начин, по който никой нормален християнин не би искал. С куршуми. Дори и сърбите, които ни превъзхождат в православната усърдност и национализма, се отвърнаха. Министърът на външните работи Ивица Дачич рече: Не искаме никой, никъде по света, да отмъщава за сръбските жертви.
Между другото – Тарант отива към джамията под звуците на песен – нещо като химн на босненските сърби от 90-те години на миналия век по време на югославската гражданска (но и етническа и религиозна) война.
От друга страна – Крайстчърч е основан от християнски религиозни фундаменталисти.
Може да изглежда не-свързано. Но е.
По света всеки ден при терористични атаки загиват стотици хора. Повечето са мюсюлмани, повечето – жертви на противоборството между различни крила в исляма. В Ирак, в Сирия, но също в Пакистан, Индия, Йемен, другаде по света.
Колкото и да се искаме да бъдем религиозно толерантни, основната част от тези безогледни убийства е дело на мюсюлмани. Помежду им, в последните години – и срещу немюсюлманската част на света.
Когато камикадзетата на Бин Ладен забиха „Боинг“-ите в „Близнаците“, първият коментар, спонтанен, на последния български цар, тогава – и министър-председател – беше – А, това е далече от България.
Тогава го признах за българин.
Но не. Нищо не е далеч от България.
Светът е е в България. И България е в света.
И Нова Зеландия е ей там.
Опазили сме се като нация, като християнска част от Европа в тежък сблъсък с Османската империя, основана предимно на религиозни принципи.
Ако го смятаме за ценност, ако искаме да останем такива – имаме повече опит, отколкото кой да е друг народ в Европа.
Можем да разкажем, да покажем и да провокираме реакция.
Не сме злобни, никого не искаме да убиваме. Никого не сме прогонили, освен това, което направиха Тодор Живков и комунистическата върхушка в края на 80-те.
(Ама кой се е разминал без поражения с комунизма).
Но за да останем – каквито сме – е нужно да престанем да се самоокайваме. Да видим, че сме част от света, да се осъзнаем. Като българи. Като част от Европа.
Доброто е, че се опитваме.
Ще се справим. Сигурен съм.
 разбрахме, че близо 800-годишният ни сблъсък с исляма не е останал незабелязан.){kind=link}