Преди години, бях ученик, майка ми Любка вика – Гоше, стига си чел, ела да ти покажа как се сади пешак. Пешак е вид фасул, особеното е, че се сади без притка. Притката, редакторът на Word ми го подчертава като грешна или непозната дума, е тънка пръчка, по която повечето видове фасул се увиват и така растат.
Слага се до бобения кълн и той после си върви нагоре, към Слънцето.
Пешакът се различава. Той се сади едновременно с царевицата, увива се около нея и заедно – към Слънцето.
Та Любка вика – ела да ти покажа.
Рекох й, че знам – с царевицата. Изуми се и вика – откъде.
От книгите. Тъкмо бях прочел „Синовете на Великата мечка“ и там беше ясно описано. Не съм останал в теорията. Садил съм пешак. И съм го брал. И даже варил. Много вкусен.
Сетих се за тази история, част от семейните легенди, като гледах истерията около тазгодишните резултати на българските ученици по тестовете на PISA (Programme for International Student Assessment).
Общото звучене беше – много сме зле, линее наш`то поколение, все по-неграмотни ставаме.
Коментарите, както и всяка година, са, че българското училище е много изостанало, че насърчава придобиването на знания вместо на „компетентности“, тая дума не ми я подчертава, на умения, skills.
PISA тества грамотността на 15-годишните ученици от 2000 година насам. Разработена е по поръчка на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие с водещото участие на австралийски, холандски, японски и американски институции.
Първите „опитни зайчета“ вече са 34-годишни и досега не съм видял статистика какво са постигнали отличниците от края на ХХ век. За следващите експериментални единици е малко рано.
Искам да кажа. Някакви хора някъде съчинили един тест и го дават на целия свят. Правят индекси, коефициенти, класации, усвояват пари.
И ни казват, че не се справяме.
Засега няма емпирични (потвърдени от опита) доказателства, че тяхното е вярно.
Напротив, мисля, че придобиването на знания е стъпка към придобиването на умения. Маймуната („Ъндърграунд“) обелва банана и го изяжда, докато детето от подземието го яде с кората.
Ако знаеш, и ще можеш.
Мисля си, че има хора, които имат интерес да можем, без да знаем.
Колкото и абсурдно да е.
И – накрая – няма нужда да се упражняваме върху българското образование.
То е създало нова България.
То и ще я опази.
