В ранните новини на редица български медии на 8 декември 2017 г. беше съобщено, че в рамките на официалното си посещение в Гърция турският президент Реджеб Таип Ердоган „ще се срещне с мюсюлманското малцинство“ в района на Комотини /старо име Гюмюрджина/.
Това е само една от проекциите на казаното от президента на Република Турция ден по-рано пред гръцкия вестник „Катимерини“ и в официални срещи, което разбуни духовете в Гърция, а и в България и други балкански страни.
Разбира се, най-силния акцент в изказванията на Ердоган в рамките на неговата „историческа визита“ в Гърция е тезата му за преразглеждане на Лозанския мирен договор от 24 юли 1923 г.
При срещата си с гръцкия президент Прокопис Павлопулос турският държавник заявява: „Положенията от Лозанския договор, сключен преди 94 години са остарели“. Едно от тях е свързано със ситуацията Западна Тракия – разбира се, както я вижда турската страна… „Могат ли мюсюлманите – продължава Р. Ердоган, да живеят, изповядвайки своята религия, в съответствие с Лозанския договор?“
Предвид изразеното от гръцкия държавен глава Павлопулос категорично несъгласие по отношение на Лозанския договор турският му колега заявява: „Когато говоря за ревизия, имам предвид дискутиране по всички въпроси – от А до Я.
Гърция може да не се чувства комфортно по някои въпроси, с някои условия, но можем да седнем и да разговаряме. Има и много кризи, които досега можеше да бъдат уредени. (…) Това е много важно за бъдещето на страните ни – можем да уредим споровете си като разговаряме…“
Тази донякъде примирителна позиция е придружена от великодушното уверение, че Република Турция не се стреми към промяна на границите. Или поне засега не смята да повдига такъв въпрос?
Както е известно, международният акт, визиран от президента Ердоган, е сключен по време на Лозанската мирна конференция – една от важните международни прояви след Първата световна война.
Договорът урежда взаимоотношенията и границите между Турция и Гърция след войната между двете страни през 1919-1922 г., която в модерната турска традиция е наричана и „освободителна“… С акта, подписан в Лозана, са елиминирани решенията на Севърския мирен договор от 10 август 1920 г. между победителите в Първата световна война, от една страна, и Османската империя, от друга.
От гледна точка на международно право и исторически процеси в модерната епоха Лозанският договор е изгоден не за Гърция, а именно за Турция. Той третира и съвременна българо-турска граница (част I, чл. 2, алинея 1), което прави България, макар и в косвен план, страна по отношение на този основополагащ дипломатически акт.
За втори път след 2016 г. президентът Ердоган коментира Лозанския мирен договор. При първата „атака“ България в лицето на тогавашния външен министър Даниел Митов изрази несъгласие с турската теза.
В една или друга форма, това е необходимо да бъде сторено и днес. Независимо че изказванията на президента Ердоган са своеобразен „блъф“ в духа на т.нар. неоосманизъм, те повдигат въпроси, които засягат както международното статукво, така и националните интереси на България.
Каква е гаранцията, че след наглед добронамерените „забележки“ към Гърция, няма да последват подобни и към България? Такива внушения в същност се прокарват отдавна, макар и не във формата на официалните двустранни отношения.
В настоящия момент България в хармония с перспективната политика на Европейския съюз поставя акцент на интеграцията на Западните Балкани.
Случайно или не, изказванията на турския държавен глава съвпаднаха с конференцията на високо равнище, организирана от българското правителство в София на 7 декември 2017 г.
През последните години от страна на Ердоган и други турски политици последователно се правят изявления за определени и „по-специални“ интереси в Босна и други страни в региона. Както излиза, на политиката на София за приобщаване на Западните Балкани от турска страна се лансират проблеми, свързани с Източните Балкани (!), ако използваме подобен израз.
И, не на последно място, на създаване на „шум в системата“, що се отнася до цялостната картина на Европейския съюз – любима тема на турското държавно ръководство в последно време.
Не на последно място, какво означава претенцията на турския президент по отношение на „мюсюлманското малцинство“, което в една от репликите му към Гърция е определено еднозначно като „турско“?
Чии „сънародници“ са мюсюлманите в Западна Тракия и дали всички те са такива на турския президент? Нека припомним, че при преброяването през 2001 г. съществена част от тези хора се самоопределят като „помаци“, т.е. като българи мюсюлмани, напълно идентични като език, обичаи, фолклор и т.н. с българското население отвъд гръцко-българската граница.
Изследванията на български и чужди учени отдавна са показали българската етнокултурна природа на значителна част от мюсюлманите в съвременна Гърция, а и на стотици хиляди хора в днешна Турция. Със сигурност числеността на тези наши сънародници в пределите на Гърция е далече по-голяма, тъй като процесът на турцизация сред тях е твърде силен и за съжаление „поощряван“ отвън, и не само… Нормално ли е през XXI в. в училищата в административните окръзи Ксанти, Западни Родопи и Еврос като „майчин език“ да се преподава турски, а не български?
По този начин в административен маниер е игнориран т.нар. „помацки“ местен български диалект, говорен от същото това население.
Крайно време е България да насочи вниманието си към нашите сънародници, естествено, в руслото на добросъседските отношения – и с Гърция, но и с Турция, когато става дума за българите мюсюлмани на нейна територия.
Така или иначе, поредните изявления на турския държавен глава не могат и не трябва да останат без отговор от българска страна.
Текстът на Лозансккия мирен договор: http://www.eurel.info/IMG/pdf/gr_traite_lausanne.pdf
Песен на българите мюсюлмани от района на Ксанти: https://www.youtube.com/watch?v=7O52yNBHfko
