Към 99-а вече бях първи заместник-главен редактор на „Демокрация“ – по онова време официоз – и имах някакви позиции. Скарахме се обаче с Бисеров-Цонев-Бакърджиев заради някакви статии (Хелизинкският комитет пак го нямаше) и един ден, през 2000-ата, идва главната редакторка Невен Копанданова и вика – ела да ти кажа нещо.
Какво – Костов ме помоли за подам оставка, че Бакърджиев заплашил, че ще разцепи парламентарната група. Викам – Невен, ние нямаме парламентарна група, нека те уволни. Невен, която си дойде от Америка по молба на Костов – рече: Не мога, задължена съм му.
И подаде оставка.
Понеже съм чел по книгите, че така се прави, написах и аз моята, макар да ми беше много жал. Обичах си работата, бях вложил много. Имало е време – бил съм на работа 40 дни непрекъснато, сутрин от 8-9 вечер до към 11.
Но нямаше как.
И Костов прати Бисеров (с едно чанте) да ни уволнява. Влизам си в стаята и гледам при секретарката Нели седят Ася Грънчарова и Петя Гергова – и ми се усмихват. А те дошли да стават началници. Зарадвах им се. Те нямаха вина.
А за главен редактор Бисеров доведе Наско Свиленов, светла му памет, не ми се коментира.
Та Бисеров понечи да ми каже, че съм уволнен, при което му отвърнах – не можеш. Вече съм напуснал. Но ще остана да направя вестника. Щото при това положение може и да не излезе.
На следващия ден вече ме нямаше. Разбира се.
И накрая – заради което написах всичко – оставките в ГЕРБ. Не са оставки. Са уволнения.
Оставка е, когато ти решиш да си тръгнеш. А не като те тръгнат.
А за политическите следствия – трудно е да се сметне.
Във всеки случай – Бойко уволнява. Корнелия си ги брани.
Ще видим.
