Първан Симеонов е роден през 1982 г. в Стара Загора. Завършва журналистика и политология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Изследовател в областта на политическите партии, докторант по политология в СУ „Св. Климент Охридски“. Той е изпълнителен директор на „Галъп интернешънъл болкан“.
Г-н Симеонов, как ще се отрзи на управлението непостоянната позиция на правителството по случая с продажбата на ЧЕЗ?
Ще се отрази на управлението ако цената на тока по някакъв начин скочи. Отдавна е доказано, че корупционните скандали, скандалите на тема права, правила, върховенсто на закона не влияят толкова много на управлението, колкото скандалите, свързани с потребителските теми. Затова и ако в някакъв момент не се появят недвусмислени доказателства за вина на правителството по този казус, то може и да мине между капките и този път.
Как ще коментирате пък позицията на правителството по случая Скрипал?
Обществото я коментира добре. Защото знаете, че БСП е на тази позиция, а пък ГЕРБ, бидейки все повече центристка партия, народна партия, или партия-държава, както са казали някои, отразява мнението на масовия градски българин. Това мнение най-често е благосклонно към Русия, тъй че тази позиция по-скоро ще се хареса на обществото във вътрешен план.
Що се отнася до външния план, тази позиция издава желанието на Борисов да бъде балансьор във всичко и навсякъде. Както спрямо Турция, така очевидно и спрямо Русия в този момент. Това е предохранителна позиция. Някои биха казали, че това е снишаване, други биха казали, че това е дипломация, но във всеки случай това е позиция от типа „да играем на сигурно”.
Като че ли разногласията в ОП вече се изчерпват само с гласа на Волен Сидеров, който продължава да подкрепя всяко действие на Русия, какво ще е неговото бъдеще?
Може да звучи парадоксално, но ми се струва, че колкото по-разединени са ОП, толкова по-стабилно седят. Пошегувахме се преди два дни в института „Иван Хаджийски“, че разединените патриоти май са по-стабилни от обединените.
Причината е, че така всеки от тях оползотворява по-пълно собствената си ниша. Ето – Сидеров заговори русофилски и това се хареса на неговата ниша. Каракачанов се върна в ролята на балансьор между Сидеров и Симеонов и това също се харесва в неговата ниша. Симеонов окончателно вече си извоюва правото да говори като коректив, да казва това, което мисли без да прави много много политика. Понякога това, което той мисли, ядосва мнозина разбира се, но в неговата си ниша повече го харесват. Там е малко спорно дали тази критична към Русия позиция, която той зае, се харесва на неговия електроат. Защото неговият електорат, няма какво да се лъжем, не е много по-различен от този на „Атака” в контекста на отношението си към Русия. Така че тази противоположна на Русия или на Сидеров позиция не знам дали е най-далновидната в политически план, но пак казвам – Симеонов отдавна е доказал, че не държи да прави точно политика.
Най-важното – Борисов печели от всичко това, защото по този начин той получава едни насипни патриоти, с които по-лесно може да се оправи. Друго щеше да е ако срещу себе си имаше тяхната единна позиция. Така по-лесно ги разделя и ги владее.
Струва ми се, че Борисов винаги държи да има една проруска партия в управлението си, в предишния мандат това беше АБВ. Борисов винаги се стреми да има по нещичко за всекиго в управленския микс и ми се струва, че Сидеров по-скоро печели от всичко това, отколкото губи
