Първан Симеонов е роден през 1982 г. в Стара Загора. Завършва журналистика и политология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Изследовател в областта на политическите партии, докторант по политология в СУ „Св. Климент Охридски“.
Той е изпълнителен директор на „Галъп интернешънъл болкан“.
Г-н Симеонов, изненада ли Ви решението на премиера да уволни трима министри?
Не, разбира се, ние това го предвиждахме и сме го говорили, че наесен всичките отделни протести и напрежения ще се фокусират срещу властта с опит за ескалация. Борисов реши да изпревари събитията и при този трагичен инцидент реши да побърза.
Тук възниква въпросът дали по този начин ще успее да свали напрежението или обратно – неговите противници, така да се каже, ще се одързостят и си кажат, че „ето – той поддава“. По-вероятно е с този ход да се свали напрежението, както много пъти е ставало, т. е. като се „сменят бушоните“, само че има две големи питанки. Едната е какво става в парламента – да няма пак разнобой вътре в ГЕРБ или по линията ГЕРБ – Патриоти, Патриоти – Патриоти и т. н. Другата е кого ще сложи /на овакантените министерски места – бел. ред/, защото тогава ще можем да преценим дали ходът е успешен, т. е. ще стане ясно дали се получават нещата. По-вероятно е да се получат. Има и още една неизвестна – предстои ли още от същото?
По Ваше мнение този акт с оставките по-скоро добър ли е или по-скоро лош в началото на политическия сезон?
Няма да е лесно на Борисов. Все пак сега започва политическият сезон, т. е. в парламента тепърва ще трябва да има дебати и ярки декларации, което означава, че ще има пордължание. В този смисъл не знам дали този акт бе добър или лош, но беше единственият възможен. Иначе нещата се трупаха и можеше да ескалират. Не че сега не може, но Борисов взе мерки.
Ще се успокои ли обществото след тези оставки – имате ли прогноза?
Обществото се намира в една много странна „ножица“ – то не харесва политиците си, но като че ли се бои от рязка промяна, защото икономиката на страната е малко по-добре. Това създава ступор – хем искаме промяна, хем се боим от нея. Борисов разчита на факта, че икономиката е по-добре и обществото реагира сравнително спокойно и на сагата с Търговския регистър, и на ситуацията с фалиралия застраховател.
От друга страна „по-киселите“ месеци са наесен и дори до януари и февруари. Това означава, че ние трябва да изчакаме, преди да даваме оценки. Има и друго – Борисов като че ли този път поне е решен да не подава оставка. Той ще направи всичко необходимо, за да не стане това – ако има напрежение, ще го тушира, ако му искат нещо – ще го дава, само и само да няма драми.
Има и още нещичко – това са Патриотите, които трябва да се усетят, че не е в голям техен интерес да клатят лодката. Всички тези фактори по-скоро стабилизират правителството. Стабилизира го и видимата липса на ярка нова алтернатива. Вижда се, че българите се оглеждат за нещо ново. Само че: първо – не липсват кандидати-нови играчи, вижда се вече; второ – опозицията е изключително активна; трето – президентът Радев виси като постоянна угроза за ГЕРБ поради техните притеснения, че ако трябва да си ходят, именно той ще съставя служебното правителство.
Всичко това ме кара да мисля, че въпросите в момента са повече от отговорите. Все пак смятам, че е по-вероятно Борисов да спечели време с този ход и да разсее облаците около себе си.
Оставката на министър Московски не идва в резултат на протеста на Николай Колев – Босия, но все пак прав ли беше той да иска тази оставка?
Чакайта малко. Първо: Босия гладуваше ли наистина? Защото, със съжаление трябва да го кажем, основателно е съмнението, че близо 80 дни пълен глад за човек с неговата физика и здравословно състояние биха били равнозначни на смърт. Много моля да сме коректни. Моите уважения към Николай Колев – Босия, по всичко личи, че това е много честен човек, но разликата между честността и това да се маргинализираш и да изглеждаш като екзотика е малка. След него тръгнаха още някакви хора, които започнаха да говорят за щафетна гладна стачка, че няколко часа ще гладуват, няколко няма да гладуват.
Ако питате мен, стачката на Босия просто съвпадна с трагичния инцидент и оставката на Московски. Да бъдем докрай коректни – Босия искаше още няколко неща, едно от които беше разпускане на парламента. Да попитаме Босия той продължава ли да поддържа тези свои искания?
Случаи като Босия са свидетелство за абсолютното безсилие на българското общество в такива моменти. От една страна на човек му идва да каже – „абе Босия е единственият, като един Мунчо, на който му идва да протестира“, а от друга – „Боже мой, що за общество сме, щом това ни е протестът?“
Чест и почитания към Николай Колев – Босия, но опитът на либералната общност в България да го произведе в герой не е уместен и ще завърши като всеки един опит на либералната общност в България.
Босия имаше справедливи искания, но не е това причината министър Московски да си отиде. Причината за оставката на министъра е, че най-вероятно срещу него предстоят действия на държавните органи и втората причина е инцидентът.
Би могло да се възрази, че Босия предварително го е посочил като проблемен, и ето че сега в неговия ресор става трагедия…
Всякакви хипотези са възможни, но по-важното е друго. Двете опозиции на ГЕРБ – червената БСП и либералната извънпарламентарна опозиция, която е малка и не се вижда в проучванията, но е доста шумна, напоследък започват да звучат в един глас. Вибрират на една честота. Бесепари и десебари не могат да се понасят помежду си, но – трябва да бъдем откровени – и бесепари, и десебари стискат палци както на Босия, така и на Мая Манолова и протеста й с майките срещу системата. Те реагираха по сходен начин и в Странджа. Двете опозиции на ГЕРБ започват да влизат в синхрон, а се знае, че когато две неща трептят в еднаква честота, може да падне нещо. Както се вижда – пада.
Истината е, че що се отнася до Босия, ако още малко бе продължила гладната стачка, щяха да се появят основателни съмнения дали този човек наистина гладува. Съгласете се, че е много тежка обществена диагноза ние да повярваме, че един човек може да гладува 80 дни.
Казвам това, защото когато двете опозиции зазвучат заедно, това става особено важно за предстоящите местни избори. Ако сините хора и червените хора в една София, например, са склонни на балотажа да гласуват за един и същ човек, само и само да не е кандидатът на ГЕРБ, това може да предизвика много по-голям трус от всички Боси на едно място. Този еднакъв език на двете опозиции на ГЕРБ ще има значение на балотажите на местните избори.
Такъв беше ефектът „Радев“ – Радев успя да събере пъстра подкрепа само и само да не е ГЕРБ. Това е големият кошмар на ГЕРБ и от това ГЕРБ трябва да се притесняват – не конкретно от Босия, а от всички подобни случаи, в които „сини“ и „червени“ звучат еднакво. Ще кажете – сините ги няма никакви. Няма ги, но те умеят да правят от нищо нещо. Разбира се, много са добри и да направят от нещо нищо, но създават диалог.
