Във вторник тази седмица главата на новото испанско правителство Педро Санчес трябваше да се яви на първия си политически изпит. Той участва в параментарния контрол, където водещата тема беше, разбира се, Каталуня. Задачата му не бше лесна като се има предвид, че въпреки оставката на Рахой, НП запази парламентарното си мнозинство в Камарата.
Санчес трябваше да успокои беспокойствата на отстъпилата поста Народна партия, че подкрепя катулнския соберанизъм. Лидерът на социалистите изрази недоумението си от това, че се подлага на съмнение лоялността към конституцията на една партия, която, според него, винаги е била нейн най-горещ застъпник и напомни, че Народната партия има да размишлява най-малкото върху факта защо при идването на власт на Рахой каталунският индепендизъмбеше подкрепян от 15% от населението, а при оттеглянето му – от 40%. Това бе индиректно обвинение за ръста на отцепническите настроения в неспокойната автономи.
Социалистическият лидер се позова на Статута на Каталуня (местната конституция) от 2006 година, който частично беше аналиран от Конституционния съд като един от възможните пътища за анмиране на диалога с правителството на сеператисткия лидер Ким Торра.
Санчес запази умерен и неконфронтационен тон, но това не му попречи за предупреди НП че „макар да е естествено да бъде политически противник на социалистите, не бива да бъде политически противник на държавата.“
С промяната на правителството, променя ли се и парламентарната конфигурация? Има основания за положителен отговор най-малкото поради новата позиция на Баската националистическа партия, която преди сякаш гравитираше около Рахой. Днес, обаче, чрез говорителя си, БНП заяви, че предлага протегната си ръка на Санчес „за всичко, от което има нужда“. Това действие беше предхождано от среща между лидерите на двете пратии миналата сряда, когато дваата се договориха да работят в името на „стабилността и нормалноснтта“. Може би залогът тук е петенциарната политика, към която баските националисти имат претенции и споровете около която бяха провокирани от един трагичен инцидент праз март тази година. Някои изявления на министъра на правосъдието, Долорес Делгадо, дават основания да се мисли, че ще има промени в тази насока. В туитър профила на Андони Ортузар срещата беше окачествена като положителна. Тя бе беше проведена като част от срещите, които социалистическият лидер организира с политичесите сили, помогнали му да влезе в Монклоа.
Междувременно, остават само 3 дена до откриването на Средиземноморските игри в Тарагона, Каталуня, а присъствието на президента на Женералитат все още не е потвърдено. Говорителят на регионалното правителство, Елза Артади, заяви, че неговото присъствие зависи от това, дали испанският крал Филип Шести ще размисли върху позицията си относно Каталуня: „Не може да има протоколна среща с усмивки и ръкостискане както до сега. Няма как да забравим, че именно кралят одобри насилието срещу мирните граждани на 1 октомври.“
Парламентарният дебат и събитията в Каталуня се разиграват на фона на състезанието за лидерския пост в Народната партия, за кото спорят две жени: Сорая Саенц де Санатмария и Мария Долорес де Коспедал, и двете добре познати на испанската публика от ерата на Рахой. Също така добре познати са и техните лични и политически противоречия, които сега все по-решително се оформят като двубой за наследството на оттеглилия се политик. И двете обявиха, че ще представят кандидатурите си на извънредния конгрес на партията, който се очаква да се състои на 21 и 22 юли. Първата заяви, че предлага един проект, базиран на „единството, отговорността и целостта“, а втората изтъкна в своя полза че „знае какво е да бъдеш в правителството, но знае какво е да бъдеш в опозиция.“
Въпреки необичайно дъждовното време тази година, Испания, изглежда, ще има горещо политическо лято.
Профилите на двете очаквайте утре.
