Петър Славов е юрист и икономист по образование, адвокат по професия с над 10г. стаж. Председател на сдружение „Граждански блок“, част от „Гражданска платформа” и член на Политическия съвет на „Нова Република“.
Най-активният народен представител в 43-то Народно събрание с над 500 внесени въпроса към Министерски съвет.
Заедно с Мартин Димитров и Методи Андреев са част от неформалната „Група за натиск“, реализирала важни законодателни промени по отношение на националната сигурност /проверка за принадлежност и зависимости към комунистическата ДС на всички лица с достъп до класифицирана информация/, декомунизацията /допълване на т.нар. „Закон за досиетата“ с цел пълна предварителна проверка за наличие на принадлежност към комунистическите тайни служби на всички лица, кандидатстващи за публична длъжност и др.
Г-н Славов, БСП обвиниха управляващите, че тихом-мълком узаконяват фалшификацията на изборите – става въпрос за направените между първо и второ четене предложения за изменение в Изборния кодекс решенията на изборните комисии да се взимат не с квалифицирано мнозинство от 2/3, а с обикновено. Освен това според левицата с промените ще отпадне възможността решенията на се обжалват пред ВАС. Съгласен ли сте с тези забележки и какво е мнението Ви за последните промени?
Тъжното е, че БСП много късно се сетиха за някои неприятни неща, които се случват и се предлагат по отношение на изборното законодателство. Само ще ви припомня, че в края на миналата година с колегите ми от „Демократична България” алармирахме за внесени предложения за промени в Изборния кодекс от управляващите. Те практически премахват и дистанционното електронно гласуване, и машинното гласуване.
Тогава БСП удобно си замълчаха. Даже, доколкото си спомням, на първо четене в Правна комисия подкрепиха премахването на електронното дистанционно гласуване. Това е същото гласуване, за което имаше и референдум.
Близо 2 млн. българи казаха, че го искат. Имаше и едни клетви от управляващите как по този начин българите от чужбина ще бъдат ангажирани в изборния процес и т.н.
Сега с един замах БСП и ГЕРБ го премахнаха, като подобна беше участта и на машинното гласуване, което още от 2017 г. трябваше да е въведено и заради което аз и мои колеги водихме не едно и две дела срещу ЦИК и ги спечелихме.
Изглежда ми доста несериозно това, което в момента правят от БСП. Изглежда ми малко като един театър, защото очевидно по тези лоши предложения те гласуваха заедно с ГЕРБ, а сега се опитват може би да излязат от ситуацията и да се докажат пред обществото как, видите ли, се борят за това да се запази машинното гласуване и как то било гаранция за честността на изборите.
Това е нещо, за което ние от „Демократична България” много отдавна говорим и призоваваме да бъде реализирано и дела водим у т. н. До момента беше пълно мълчание, а сега се сетиха.
А що се касае до персоналния състав на ЦИК , ще ви припомня, че тя беше гласувана в този й състав в мандата на БСП, когато бяха управляващи начело с Орешарски. Много е интересно сега как изведнъж разлюбиха тази ЦИК, която до голяма степен с тяхно мнозинство е избирана.
От друга страна е много интересно как пък ГЕРБ взеха много да я харесват при всички тези гафове, които направиха през годините – и по отношение на невъвеждането на машинното гласуване, и по отношение на бездействието за дистанционното електронно гласуване.
Да не припомням всички онези случаи с купчините бюлетини по земята, скандалите, „Арена Армеец” и разхвърляните чували с бюлетини, изборни книжа и т.н., огромните опашки и практически тормоз над хората, които тогава чакаха с часове в „Арена Армеец”. Наистина всичко ми изглежда като един театър.
Преди всички обаче се случват едни много лоши процеси на промяна в изборното законодателство буквално два месеца преди изборите.
Каква е целта на тези промени и защо от ГЕРБ пропуснаха да инициират процедура за избиране на нов състав на ЦИК?
Неинициирането на процедура за избиране на нов състав на ЦИК, защото в Изборния кодекс ясно е казано, че този процес трябва да започне три месеца преди изтичане на мандата на действаща комисия и не по-късно от един месец преди неговото изтичане.
Последният месец на практика вече започва да тече и очевидно разни аргументи от типа „ама те много хубаво се научиха да си вършат работата”, което е повече от несериозно предвид и примерите, които аз цитирах с многократното нарушаване на закона и невъвеждане на машинно гласуване практически, макар че то е записано в закона, Това са все индикации за зле свършена работа, за да не употребявам някоя по-остра дума по отношение на ЦИК.
Очевидно политическите партии в парламента направиха един таен сговор. Вижда се, че т. нар. „системни партии” не желаят да се разшири избирателният корпус, т.е. да бъдат привлечени наистина всички тези български граждани от чужбина. Може би става въпрос за около 2 млн. души, които биха могли да гласуват и не го правят, поради простата причина, че нямат тази възможност.
Всичкият този свободен вот, който на практика може много сериозно да обърка сметките на някои наричащи себе си „системни партии”, очевидно обедини ГЕРБ, БСП и ДПС усилията им така да режисират изборния процес, че ако могат така да реализират една служебна победа или поне едно служебно преимущество пред останалите участници.
В същия ред на мисли ще ви дам още едно доказателство. Много притеснително е внесеното между двете четения на тези промени, които вървят в момента в Изборния кодекс предложения за практическо премахване на преференциалния вот.
Това е нещо, което с годините се наложи и все повече хора го ползват като вид мажоритарен избор, при който наистина могат да гласуват за конкретен кандидат от листата на една партия и гласувайки за него достатъчно много хора да пренаредят цялата листа по начина, по който хората искат тя да изглежда, а не както някое партийно ръководство го е написало на „Позитано” или някъде другаде.
Такова нещо за пореден път е внесено от ДПС. Подобни предложения лично аз в миналия парламент с мои колеги съм спирал, пак внесени от ДПС> Но тогава и БСП бяха внесли подобно нещо, а и други. Под силата на обществения натиск и публичността бяха принудени да се откажат от тези си намерения.
Сега пак виждаме едно предложение, внесено от ДПС, което се промъква тихом-мълком, никой не го коментира. Лично аз и много мои колеги от „Демократична България” сме сме притеснени и сме коментирали, че вероятно и там може би има един таен сговор – ако може така да го изгласуват между другото без много да се види и да елиминират и преференциалното гласуване, премахвайки машинното и електронното гласуване.
БСП сега заявиха, че ще се борят до последно да бъде въведено на второ четене машинно гласуване във всички секции. Това така или иначе го има в закона – както казахте и Вие, през последните години от БСП не предприеха никаква инициатива машинното гласуване да се въведе. Възможно ли е според Вас машинният вот и дистанционното електронно гласуване да бъдат спасени?
Абсолютно сте права. Както казахме, още от 2017 г. законът казва, че във всяка една изборна секция трябва човек да има възможност да гласува машинно, ако желае. Т.е. трябва да има терминал.
Такива терминали до момента не са купени, независимо че от 2009 г. вървят най-различни експерименти, опити, симулации и т.н. Дотам, докъдето ни докараха сега управляващите, а за съжаление това беше подкрепяно до момента и от БСП, макар че сега други неща ни убеждават, че правят, беше сега последно да предложат промени в 1000 секции да има машини от общо 12 500 секции.
Можем да си направим една проста сметка – от 2009 г. до сега, откакто управляват ГЕРБ горе-долу, това са 10 години. Значи за 10 години са успели да осигурят в 1000 секции да има евентуално терминали за гласуване. До 12 500 за да стигнем, може би ще ни трябват общо 120 години. Не знам как я мислят тази работа, но с тези темпове очевидно няма да стане.
Защо казвам, че БСП в случая на практика са съучастници в елиминирането на машинното гласуване и са неискрени в думите, които сега чуваме от един или друг техен представител? Ами защото когато осъдихме с моя колега Мартин Димитров за пореден път ЦИК в средата на миналата година и Софийският административен съд каза, че те в срок от шест месеца са длъжни да въведат машинното гласуване, това решение беше обжалвано от ЦИК. Решението за неговото обжалване беше взето и с гласовете и на ГЕРБ, и на БСП, и на ДПС – на техните представители в ЦИК имам предвид.
Ако наистина бяха искрени от БСП в изявленията с, че подкрепят машинното гласуване, можеха тогава да блокират възможността ЦИК да обжалва това решение и на практика да тупа топката и да отлага неговото влизане в сила. Ако това се беше случило нормално, т.е. още от средата на миналата година и бе започнало изпълняването на съдебното решение, до сега щяхме да имаме машини без никакъв проблем.
Предполагам и вашите зрители са гледали демонстрацията от миналата седмица на един български производител от Института по роботика, който показа нагледно машина, произведена в България, т. нар. терминал за гласуване. Човекът увери, че имат капацитета за по-малко от два месеца да направят 12 хил. машини.
Очевидно техническа възможност има, очевидно някой лъже, че било сложно, невъзможно и трудно, но те просто не желаят да бъде въведено. А не желаят да бъде въведено, защото отново се виждат застрашени определени наричащи себе си системни партии от това, че манипулациите на изборите ще бъдат много по-трудни, всеки глас ще бъде зачетен, всяка преференция ще бъде отчитана и тогава може така да им се разбъркат партийно подредените листи, че някои хора да останат извън борда, а на тях очевидно това хич не им харесва.
През последните месеци ставаме свидетели на много скандални законодателни решения – визирам и тайните арести, и гражданската конфискация, а сега и новият Закон за движение по пътищата търпи критики. Обществото все повече започва да се чуди дали нашите законодатели нямат достатъчно юридическа компетентност, или просто няма политическа воля да се прави законодателство по европейски стандарти. Какво е Вашето мнение?
Изглежда ми, че от всичко има по нещо. Аз толкова нисък рейтинг на парламента не си спомням от началото на промените да е имало. В момента рой е от порядъка на 8-9% доверие, което наистина е срамно ниско.
Може би най-яркият пример за лобистки приет закон е станалият скандално известен като картелен Закон за горивата. Спомняте си там и обещанията на управляващите и то от най-високо ниво как щели да отложат закона, пък имало в него недомислици, щели да ги оправят. Тук изобщо не коментирам обстоятелството как въобще тези недомислици са се озовали в закона, при положение че един законопроект затова трябва да се подложи на обществено обсъждане, съгласуване и т.н., за да няма такива неща.
В случая това не се случи, виждаме резултата в момента. Виждаме нагласите за протести, за обличане на жълти жилетки и т.н. Властта за капак на всичко излъга как ще отложи закона, но не го отложи и той на практика вероятно тази седмица ще влезе в сила след като бъде обнародван в Държавен вестник.
Законът за движение по пътищата е друг ярък пример. В момента е обявен за обществено обсъждане, но там примерно намираме скандални неща като това да задължат водачите за определен период в годината всички водачи на МПС да имат поставени зимни гуми, независимо че може даден човек да си кара автомобила само в рамките на населеното място, а там по презумпция улиците трябва да са почистени и когато МПС-т е с гуми с определен грайфер, не би трябвало да има никакви проблеми.
Съвсем друг е въпросът примерно за хората, които пътуват по планините, но да задължаваш всички по подобен начин… Още повече, че в момента действащият закон предвижда възможността „или, или”, т.е. все пак е дадена някаква алтернатива. Това говори за лобизъм.
Третият закон от пакета все още не е обявен за обществено обсъждане, защото пък там готвят нов лобизъм по отношение на малките сервизи, които ги грози участта на малките бензиностанции. Едрият капитал натиска там и се опитва с административни мерки да си осигури определени пазарни преимущества над другите участници.
Много са примерите. За Изборния кодекс стана дума вече – там пък други интереси виждаме, че са намесени. Аз за съжаление не мога да се сетя за някой качествен законодателен акт на Народното събрание за последната една година, което поне да ни успокоява.
