СПЕЦИАЛНО ЗА ДЕБАТИ.бг, Пламен Милев: В бюджета на правителството няма пари за младите (ВИДЕО)

Пламен Милев е роден в София. Завършил е Университета за национално и световно стопанство в столицата и Стопанската академия „Д. А. Ценов“ в Свищов. Доктор е по икономика.

От 2009 г. е член на БСП. Експерт е в отдела за публични политики и анализи на партията. Бил е експерт в политическия кабинет на премиера Пламен Орешарски.

Пламен Милев е част от екипа, изготвил алтернативния бюджет на БСП за 2018 г.

Г-н Милев, проектобюджетът на правителството за 2019 г. влиза в Народното събрание на първо четене. Какви са основните разлики между него и алтернативния бюджет на БСП?

Основната разлика е, че както винаги, правителството прави бюджет на оцеляването. При тях няма заложени политики, всеки бюджет е година за година.

Тази година те казват, че основният акцент при тях бил социален. Нищо подобно – основният акцент при тях е увеличаване на заплатите, но само в публичния сектор. Дават 10% увеличение, дават и увеличение на заплатите на учителите.

Социалната им политика се изразява в две мерки, които са някъде приблизително около 200 млн. Те са насочени предимно към хората с увреждания, и то за децата (средствата за тях се увеличават със 150 млн. лева, бел. ред.), а другото е едни 40 млн. лева, с които увеличават енергийните помощи. С това се изчерпва цялата им социална политика.

На практика се получава така, че държавните служители, ние не казваме, че нямат право на увеличение, но защо само те? Държавните служители ще получат едно увеличение на заплатите, което е много по-голямо от инфлацията и за тях то ще влезе в сила от 1 януари.

Докато примерно най-уязвимата група – пенсионерите – ще получат увеличение чак от юли месец догодина. На практика със старото увеличение, което вече го изяде инфлацията, те ще посрещнат зимата, ще посрещнат по-високите си разходи и поскъпването на живота. С това се изчерпва тяхната социална политика. Те нямат нищо допълнително, което да предлагат.

Докато именно в нашите алтернативни бюджетни политики, които предлагаме, ние слагаме основен акцент на две групи – едната е доходи във връзка с борбата с неравенството и другото е неравенството между регионите. Именно в тези две посоки правим едни доста по-големи разходи.

По отношение на социалната политика, заделяме около 1 млрд 114 млн. лева, а по отношение на регионалното развитие – близо 1 млрд. и 200 млн. лева. Това е именно с цел от една страна да се борим с регионалните дисбаланси и регионалните различия, но от друга – да помогнем точно на онази най-уязвима група хора, които наистина имат нужда от помощи.

Изключителни усилия сме положили във връзка с демографския проблем и демографската политика, която сме заложили във „Визия за България”. Там сме ориентирани основно към младежите.

Има ли в бюджета на правителството някакви политики или повече средства за младите хора – например за стипендии или за нисколихвени заеми за студентите и какви политики сте заложили вие в алтернативния бюджет?

По отношение на нисколихвените заеми ние през цялата тази година имахме няколко законопроекта в тази посока, но за съжаление управляващите ги отхвърлиха. Ние ще продължаваме до последно да се борим за нисколихвените заеми за студентите и за студентското кредитиране.

Допълнително предлагаме по отношение на семействата една мярка по отношение на доходната политика. Предлагаме въвеждане на 50 лева месечно родителите да приспадат от дължимия данък „общ доход” за всяко дете. Т.е. 500 лева необлагаем минимум за всяко дете. Това е една от политиките, които са насочени към младежите.

Допълнително предлагаме една политика, която е свързана с майките студентки. В момента помощите за тях са в размер на 2800 лева еднократна помощ при раждане. Ние предлагаме те да станат 6400 лева. По същия начин предлагаме и за второ дете и за трето дете на работещи родители, които имат 24 месеца назад осигурителен стаж допълнително да им бъде отпускана еднократна помощ, която е пак в размер на 6400 лева.

Допълнително по отношение на младежките политики предлагаме и увеличаване на средствата за безработица с приблизително 80 млн. лева. Това са програми за стажуване, за чиракуване и те са насочени именно към борбата със структурната безработица и за квалификации.

Искам да обърна внимание на разходите за образование. Ние адмирираме това, че управляващите повишават заплатите на учителите, но въпросът е къде отива реформата и къде отива качеството на образованието? Добре, ние ще вдигнем заплатите на учителите, а какво правим по отношение на качеството на образованието? Дали образованието е адекватно на потребностите, и най-вече висшето образование?

То е пълно със специалности, които младите завършват и след това няма работа за тях. По същия начин става въпрос и за средното образование. Има цели региони, в които така е структурирани, включително и средното образование, че на практика бълват една армия от безработни.

Ще ви дам пример с региона Банско и Разлог, където както знаем е развито хотелиерството и ресторантьорството. Тази година средно образование ще получат 40 хотелиери, 60 ресторантьори и 240 счетоводители. Къде ще работят тези 240 счетоводители?

Ето тази пазарна ориентация води до такива изкривявания. Да, човек има едни потребности, но въпросът е къде ще се реализира. И тук не виждаме реформа. Виждаме само наливане на едни пари без никакви реформи и затова сме доста против.

А в бюджета на правителството има ли политики за младите?

Там не виждаме съществена промяна от досегашната ситуация. Остават си старите нива. Даже включително за майчинството – то продължава да бъде на едни 380 лв. за втората година, т.е. там за младите майки няма никаква подкрепа.

Те казват, че умишлено го правят, за да се върнат след първата година на работа. Да де, обаче пък не виждаме в тази връзка никакви инвестиции в детски градини, в социална инфраструктура. Да, със сигурност майките, които имат стаблна работа, желаят час по-скоро да се върнат, но кой ще им гледа децата?

Това, което много силно отекна в обществото е увеличаването на парите за здравеопазване в бюджета на правителството. Ще реши ли това проблемите в системата и недостига на средства и какво сте заложили вие по въпроса в алтернативния бюджет на БСП?

Увеличението на средствата в системата на здравеопазването идва от увеличаването на максималния осигурителен праг. Те го вдигат от 2600 на 3000 лева. Това идва от събиране на по-големи вноски. По същия начин идва и увеличението на парите в Държавното обществено осигуряване.

За сметка на това управляващите правят едно преструктуриране, като всичко прехвърлят в здравната каса, включително и фондовете за лечение на деца в чужбина. Да де, ама това са ангажименти, които са на държавата, а не на здравно осигурените. Т.е. те ужким ще субсидират, прехвърлят едно звено вместо в министерството, в здравната каса, но на практика всичко се размива.

И на практика не може да се разбере оттук нататък кое е ангажимент на държавата по отношение на вноските за работещите в здравния сектор, кое е ангажимента по отношение на децата и пенсионерите, кое е ангажимента по отношение точно на тези фондове за лечение в чужбина и т.н. Всичко това ще минава под един общ трансфер и естествено основната част от разходите ще се поема от онези, които са здравно осигурени.

Отделно има един процент здравно неосигурени и тежестта ще падне върху хората, които се осигуряват и съвестно си плащат вноските. Това в никакъв случай няма да реши проблема.

Те казват, че дават 500 млн. допълнително, но тези 500 млн. те ги хвърлят в една нереформирана система и това, което правят, е още по-пагубно. Поради тази причина ние сме категорично против.

Нашето виждане за реформата в здравната система е в съвсем друга посока. По отношение на бюджета, това което предлагаме е задължително да се направят два подфонда.

Единият фонд да е за здравно осигуряване, което не е свързано с трудова дейност. Именно там да се види държавата какво плаща – за ангажиментите си към деца, към пенсионери и т.н. Именно там да се види какви пари вкарва.

Другото е един допълнителен фонд, който да е за здравно неосигурените. Той да бъде с една сума около 50 млн. лева, но оттам нататък да се види колко пъти той ще се „изчерви“ през годината, за да си направим сметката и да видят хората ясно кой какво плаща. Защото има солидарен принцип, но солидарният принцип е между работещите, между участниците в тази система. Другото си е ангажимент на държавата. И ние твърдо ще настояваме този ангажимент ясно да се види.

България е страната по данни на Световната здравна организация, в която разходите за здравеопазване се поделят почти поравно между държавата и болните. Така не може да продължава.

От 1 юли пенсиите ще се увеличат с 5,7%. Колко от това увеличение ще бъде платено от данъкоплатците и какви са мерките за пенсионерите, които сте предвидили в алтернативния бюджет?

Увеличението, което залагат управляващите, ще бъде изцяло за сметка на увеличаването на максималния осигурителен праг. Нещо повече – с увеличаването на максималния осигурителен праг – да, наистина ще постъпят допълнително средства и те от една страна увеличават максималната пенсия – да, така трябва да бъде – но въпросът е, че тези средства ще отидат точно за да покрият новите пенсии и държавата за сметка на това намалява, и то с близо половин милион трансфера към НОИ. Т.е. тя прехвърля всичко на работещите, тя постепенно започва да се оттегля. Ние протестираме и срещу това.

Това, което ние предлагаме в нашия алтернативен бюджет по отношение на пенсиите, е да възстановим справедливостта по отношение на различните времеви периоди – едно преизчисляване на пенсиите. Ние един път сме го правили – през 2008 г. Сега предлагаме да бъде направено още едно преизчисляване на всички пенсии със средноосигурителния доход за 2013 г.

По този начин ще се изравнят пенсиите примерно на една учителка, която се е пенсионирала през 2000 г. с тази, която се е пенсионирала през 2010 г. Тъй като в момента има огромна разлика, защото през 2010 г. средноосигурителният доход е бил един, а през 2000 г. е бил още по-малък. Поради това има огромна разлика в пенсиите.

Допълнително ще се даде възможност да направим още по-голяма разликата, защото в момента тя почти не се вижда, между минималната, социалната пенсия, която се отпуска, и тази на хората, които наистина са работили и имат реален принос към осигурителната система.

Тази мярка ще струва на първо време допълнително около 800 млн. лева на бюджета, но нашата амбиция е през всеки 3-4 години да се прави такова преизчисляване. Ще предложим и следващата година да се направи, но със средноосигурителния доход от 2016-2017 г., за да се изглади това противоречие.