Съединените щати официално обявиха, че се изтеглят от Договора за ликвидиране на ракетите със среден обсег с Русия и че това ще се случи на 2 февруари. След няколко предупреждения от страна на САЩ, че Русия нарушава този договор чрез производството и разполагането на усъвършенствано поколение ракети със среден обсег, поставящи на изпитание западната противоракетна система, Кремъл явно не обърна внимание на предупреждението на Тръмп от 21 октомври миналата година. И ето че то стана факт.
Каквото и да казват военните експерти, този развой е предизвикан от влошените отношения Изток-Запад и завръщането към практиките от „студената война“. Повторението на случая , напомнящ ситуацията през 80-те години на миналия век, щеше да е почти пълно, ако нямаше някои „разменени места“. По онова време Китай беше сред обезпокоените страни от създаването на новите съветски ракети СС 20 и в това отношение беше на страната на Запада. Днес от Москва твърдят, че именно напредъкът на Китай в създаването на свои ракети, е причината Русия да се превъоръжава.
Русия днес, колкото и да се опитва да сплаши света, е далеч от позициите на СССР, който не само сам по-себе си беше голяма заплаха за вражеския алианс, но и разполагаше със собствен лагер от сателити, който изчезна заедно с Варшавския договор в началото на 90-те годни на века. Това обаче явно не спира Кремъл да се държи войнствено срещу многократно превъзхождащия като военен потенциал Северноатлантически пакт.
Когато СССР започна през 1977 г. да разполага новите си ракети със среден обсег в Европа, Москва и Вашингтон започнаха серия от преговори поради очевидния факт, че Съветският съюз нарушава най-важното споразумение за сигурността на света след Втората световна война – Договора за ограничаване на стратегическите оръжия от 1972 г. В държавата със свръхцентрализирано управление обаче, каквато беше СССР, един след друг започнаха да умират генералните секретари на партията, което се отрази смразяващо на преговорния процес. В рамките на няколко години починаха Брежнев, Андропов и Черненко. Черният народен хумор измисли вица, че в Кремъл любимият спорт напоследък е надпреварата с катафалки.
Докато в пределите на съветската колониална империя провокирането към нова надпревара във въоръжаването от страна на СССР минаваше без никаква публична вътрешна съпротива, в западноевропейските страни, като Западна Германия, Холандия и т.н, петата колона на Кремъл се надигна на протести срещу ответното разполагане на американски ракети Пършинг през 1983 г. ( т.е. 5 години след началото на съветската провокация).
Един от лозунгите на протестиращите левичари, които пледираха, че е по-добре в страните им да бъде наложен комунизмът, отколкото всички да умрат от ядрена война, гласеше в рима: „Better red than dead“ („По-добре червени, отколкото мъртви“), заимстван от гуруто на британската лява философска мисъл проф. Бертран Ръсел.
Докато левичарите ръсеха тази пропаганда на власт в СССР дойде Михаил Горбачов и преговорите за новите ракети не само потръгнаха, но и скоро дадоха невиждан резултат. САЩ и СССР се договориха през 1987 г. да ги премахнат изцяло – при това съветските надхвърляха повече от два пъти бройката на американските. СССР се ангажира да унищожи своята част от арсенала и в своите азиатски владения. А решението беше невиждано поради факта, че ставаше дума не за някакво натрупано през годините остаряло въоръжение, а за най-новите ракетни системи на двете свръхдържави.
Споразумението, подписано от Горбачов и Рейгън, на практика стана основополагащият фактор за изграждане на доверие между СССР и САЩ, довело до серия от събития през следващите години. Без този договор, процесът на разведряване едва ли щеше да се състои такъв, какъвто го познаваме.
И ето че в резултат на наистина галопиращата милитаризация на руската политика, Кремъл постави под заплаха един такъв фундаментален фактор, чиято роля е като лакмус за състоянието на американско-руските отношения. Отново без предупреждение и в нарушение на съществуващите договорености Москва еднократно предприе стъпки по „надхитряване“ на врага. Само че този път актуалният американски президент Тръмп реши нещо малко по-различно като отговор на предизвикателството: даде кратък ултиматум Кремъл да даде заден ход и заплаши с излизане от споразумението от 1987 г., вместо да демонстрира разполагане на ракети с ответни параметри, както стана навремето (с доста закъснение) с ракетите Пършинг.
Ескалацията има за отправна точка злополучната 2014 г. , когато Русия си присвои полуостров Крим и отношенията й се обтегнаха кажи – речи с целия свят. Поне от тогава датират публичните данни за изпитанията на новата руска ракета със среден обсег SSC-8 (или по-скоро доста малък обсег, доколкото става дума за 500 километра – образно казано това е един миг в полет, труден за засичане и противодействие). Това се смята за прецедент от юни 1991 г., когато реципрочните арсенали на САЩ и Русия са унищожени по силата на договора между тях.
Руските твърдения, че разработката и разполагането на тези ракети са отговор на китайския напредък в същата област ( понеже Китай не е обвързан с договора между САЩ и Русия) създават интрига с намесването на Пекин. А когато Китайският дракон е настъпан от руската мечка, предстоят „интересни времена“ по мерките на китайските философия. Което най-вероятно ще означава доста трудно лавиране на руската аргументация срещу икономическите гиганти Китай и САЩ.
В най-мрачните времена на китайската комунистическа диктатура американският убеден антикомунист Ричард Никсън намери пролука между Пекин и Москва, срещайки се с вожда Мао за огромно неудоволствие на ревнивия Брежнев. Дали историята може да се повтори не само в частта на провокацията с руското нарушаване на договора за ракетите, но и чрез сближаване на Китай и САЩ на прагматична основа?
Не е ясно дали точно това е причината руският външен министър Сергей Лавров да лавира и да каже сега, че Русия е готова на преговори със САЩ. Но никак не изключено руското блъфиране да е довело до осъзнаването в Москва, че противопоставянето на две такива могъщи величини и провокирането им да се сближават прави триъгълника доста тъпоъгълен за самата Москва.
