Предстоящото гласуване на поредния вот на недоверие към правителството едва ли ще доведе до аритметични резултати, които да предизвикат падането му. Но съдържанието на парламентарната процедура – една изключително чувствителна за обществото тема, съчетано с други политически и масовопсихологически обстоятелства, вещае все по-големи неприятности за кабинета „Борисов 3“.
Очакванията, че достигналата фрапиращи мащаби взаимна непоносимост в редиците на Обединените патриоти от само себе си ще взриви тук и сега мнозинството, са пресилени. Всеки от участниците в коалицията има свои сметки и задачи, за чието осъществяване има нужда от време, при това – запазвайки позицията на управляващи. Но повишената обща нестабилност прави управлението силно уязвимо от случайни събития – както в кулоарите на властта, така и в обществото. И най-малката неточност в публичната реакция може да предизвика срутване на лавината. И досега такива гафове имаше немалко, особено от страна на патриотите, но някак се разминаваха без непоправими последици. Сега ситуацията е коренно различна.
За нещастие на властта само в рамките на десетина дни се нареди токсична поредица скандали – около ДжиПи Груп (с унищожаването на документи и арестуваните журналисти), общественото недоволство заради спорните ремонти в София, опитите за експлоатиране на убийството на журналистката в Русе, новото изостряне на конфликта между властта и протестиращите майки на деца с увреждания. Те оголиха критично ниската степен на доверие към институциите и нарастващото негодувание от неефективността и непрозрачността на институциите. В този политически и психологически контекст дебатите по вота на недоверие получиха доста по-висок от обичайния обществен резонанс. Никой, дори депутатите от управляващото мнозинство не се опита да оспори констатациите за катастрофалното положение в здравеопазването. Масло в огъня наля и публикувания нов, още по-тревожен доклад за задълбочаващата се демографска криза в страната. Образува се взривоопасна атмосфера, за възпламеняването на която бе нужна само една искра. И тя дойде – с поредната уникална изцепка на Валери Симеонов. Сега вицепремиерът се превърна в естествен гръмоотвод на общественото недоволство и постави премиера Борисов в изключително трудно положение.
Ако гафът бе извършен от представител на ГЕРБ, можем да не се съмняваме, че съответната оставка щеше да бъде отдавна поискана и подадена, а напрежението – потушено. Но в случая става дума не просто за една от ключовите фигури сред коалиционните партньори, а опасност от окончателно разрушаване на поддържаните с последни сили баланси в управлението. На практика Борисов няма полезен ход, а натискът върху него тепърва ще нараства.
От една страна, задържането на Симеонов в правителството би било самоубийствен ход, който със сигурност ще повлече цялото правителство. Обществото няма да прости на вицепремиера съчетанието на простащина и арогантност. Не само за ГЕРБ, но и за ВМРО (които засега не взимат отношение) трупането на такива неочаквани негативи е неприемлива цена. А и Волен Сидеров едва ли ще пропусне така щастливо подарена му от стечението на обстоятелствата възможност.
От друга страна, обаче, принуждаването на Симеонов да се оттегли ще предизвика бърз, неконтролируем разпад на мнозинството. За известно време правителството може да бъде крепено с плаващи мнозинства, но дните му ще бъдат преброени. Единственото, което може да му помогне, макар и временно, е поредната неволна (?) грешка на опозицията. БСП прибърза с вота на недоверие и ако обстановката не се бе развила по този непредвидим начин, политическият ефект за пореден път щеше да бъде пренебрежим, независимо от обществено-значимата тема. Сега социалистите отново са на път да допуснат сериозна тактическа грешка, като твърде нескопосано се опитват да се прилепят към обявените обществени протести.
Но дори при тези пропуски на опозицията положението на управлението става трудно удържимо. Това, което ще бъде основната грижа на управляващите е не как да се задържат във властта, а как да намерят приличен повод да я напуснат.
