Президентът на Турция Ердоган изненадващо обяви извънредни парламентарни и президентски избори – само след два месеца, на 24 юни. Де факто вотът се изтегля с близо година и половина по-рано.
Причините, според Ердоган: положението в страната, антитерористичните операции в Ирак и Сирия и кризата със съседните държави налагат „спешно елиминиране на несигурността“, незабавно да се премахне слабата стара политическа система и да се премине към действената президентска, одобрена с референдума за конституционни промени. Състоял се, впрочем, точно преди година, на 16 април. Тогава 51,3% от турците поискаха президентска република, абсолютна власт за Ердоган, 48,7% бяха против.
Решението за извънредните избори сега президентът обяви преди ден, на 18 април 2018, по обед. Няколко часа по-късно парламентът гласува удължаване на извънредното положение в страната, за седми път, защото „борбата срещу движението на превратаджията Фетхуллах Гюлен продължава“.
Съответно на произнасянето на референдума отпреди година, Турция „става президентска република след следващите избори“ с мандат на президента 5 години и с право 2 х 5. Позицията министър-председател отива в небитието. Президентът може директно да назначава министри, както и да назначава своите няколко заместници. Следват сериозни промени и в съдебната система. Президентът заедно с парламента ще определят четирима членове на Висшия съвет на съдиите и прокурорите. Висшият съвет на съдиите и прокурорите става Съвет на съдиите и прокурорите, като се намалява съставът му от 23-ма сега на 13. Военните съдилища се закриват.
Президентът вече може сам да налага извънредно положение и да го удължава.
Удължава се цикълът за провеждане на парламентарни избори от 4 на 5 години и те се събират заедно с президентските. Увеличава се броят на депутатите от 550 на 600, като същевременно пада възрастовата граница за народни представители – от 25 на 18 години.
Вътрешните причини Ердоган да бърза толкова много с изборите, за да се бетонира властово колкото се може по-скоро (и задълго), са както икономически и социални, така и свързани с политическата конюнктура.
Анализаторите отдавна прогнозираха, че влошаване на икономическото състояние на Турция може да накара властта да избърза с изборите, защото със сигурност догодина положението ще е още по-зле. Турците са свръхчувствителни на тема бизнес, бит, семеен просперитет, а животът им от ден на ден става все по-труден. Инфлацията постоянно расте, достигна най-високото си ниво от 14 години насам, годишната бе близо 12%, при обявена цел от централната банка за 2017-а 5%. Външният дълг надвишава половината от БВП на страната. Банките са притискани от обстоятелствата да държат високи лихви, в същото време Ердоган, върл критик на високите лихвени проценти като „основна причина за високата инфлация“, пресира централната банка да ги сваля.
Международният валутен фонд (МВФ) не спира да предупреждава за опасността от прегряване на турската икономика, че трябва на всяка цена да се намали инфлацията и да се ограничат разходите, на което икономическият екип на Ердоган отвръща, че Анкара не приема „неуспешни икономически теории“.
В края на март „Moody’s“ понижи рейтинга на страната до две нива под инвестиционния клас, позовавайки се на лошия политически климат и силната зависимост от външно финансиране, като в същото време чуждите банки стават все по-предпазливи при кредитирането. „Политическата обстановка в Турция е отровна за инвестиционния климат в страната“, коментира наскоро световна икономическа централа като сочи за причини овладяването от режима на много фирми, чиито собственици са били нарочени за помагачи и съмишленици на превратаджиите на Гюлен. Както и невъзможността за защита на бизнеса заради тоталното подчиняване на съдебната власт.
Вътрешнополитически Ердоган, по това няма и капка съмнение, гони цел да осребри на макс електорално масовото одобрение сред турците на операцията „Африн“ в Северна Сирия. Разчита освен на собствените си поддръжници, така и на много по-широк националистически спектър. Със същия огън, с който брани „държавността и турската демокрация от ръцете на гюленистите, които искат да ги сринат отвътре“, брани империята и от всички външни посегателства. Само преди месец по повод на офанзивата „срещу кюрдско-арабските терористи на границата със Сирия, турският президент призова младите хора „никога да не допуснат страната им отново да бъде разкъсвана, като не забравят, че през 20-и век окончателно е загубена територия от 500 000 кв. км, вследствие на което Турция е „паднала“ до 780 000 кв.км“.
За вота в своя полза той ще използва и целия инструментариум на продължаващото извънредно положение. Както и силите на партньорската Партия на националистическото действие на Девлет Бахчели, която удобно му вдигна топката за предсрочните избори. Сама ПНД се срива скоростно. До следващата година от нея по-вероятно няма да е останало нищо, но с подадена ръка от Ердоган тя още може да му придаде някой и друг процент. Гласуването на конституционния референдум показа, че всеки процент, дори и всеки половин процент, са важни.
Рязкото изтегляне на датата на изборите е добре премерен удар и срещу новата опозиционна партия на Мерал Акшенер („Добрата партия“). Не само се скъсява времето на новаците за предизборна подготовка, но те са в риск дори да изпаднат отсега от борда, защото според турския избирателен закон във вота могат да участват само партии, чийто първи национален конгрес е направен поне половин година преди датата на изборите. Първият конгрес на „Добрата партия“ бе през април т.г. Юмрук се стоварва и по евентуалната изборна коалиция между най-голямата опозиционна формация „Републиканска народна партия“ на Кемал Калъчдаролу, кюрдската „Демократична партия на народите“ и „Добрата партия“, защото демократите, без Акшенер, ще останат сами в блока, и без това, според официозните медии, „окалян от съучастничество с кюрдите“.
Без съмнение, Реджеп Таип Ердоган тръгва към президентско-парламентарния вот на 24 юни с перфектно нареден пасианс. Пасианс, който му гарантира в свръхвисока степен и предизвестен резултат.
