СПЕЦИАЛНО ЗА ДЕБАТИ.бг, Президентът легитимира военен метеж в името на единението

Още в първата си реакция на самото название на „групата общественици“, избрали да закичат групата си с думата единение, обърнах внимание колко са внимавали да внушат аналогия със Съединението – най-българския всенародно сътворен празник, отхвърлил евразийските пранги, без обаче да го определят точно със същата дума заради „русофобската“ същност на този празник на българския патриотизъм. Беше ясно също, че посещението на „обществениците“ при президента Румен Радев с молба да ги оглави, не е нито спонтанно, нито независимо действие. Групираните по русофилски признак дейци на разединението по разлома изток-запад в България действат по дефиниция в съгласие и синхрон с държавния глава, който веднага склони на им застане начело.

Хипотезата (ми) се превърна в потвърдена реалност след обръщението на президента Радев от екрана на държавната телевизия, каквото му се полага по конституция. Самият повод, избран от него (?) да употреби това свое право, е доказателство за обратното на заявеното му намерение да ни обединява: това е празнуваният в НРБ като неуспешен, но славен опит за подобие на болшевишка революция в България под формата на войнишки метеж , потушен край София на 29 септември  1918 г.

Защото болшевишката революция в Русия наистина е следствие на войнишко въстание, от което болшевиките се възползват след това, а не обратното. Руската февруарска революция от 1917 г. е антимонархически метеж с корени в започналите в края на 1916 г. бунтове на руски войници, отказващи да се завърнат на фронта. На тази основа Ленин е мобилизиран от германското разузнаване и изпратен в запечатан вагон от Швейцария във Финландия като пропагандно оръжие за масово поразяване, заредено с германско злато, което да агитира за разлагане на руската армия и за поражението на Русия във войната й с Германия. Ето тази аналогия се харесва на днешната другарска жалейка по неуспешната имитация на войнишката основа, върху която е била учредена т.н. Радомирска република на вълните на войнишкия бунт от 1918 г.

Познайте в коя столица е писан сценарият и е избран поводът за прокламацията на Радев по забравения от съвременните българи повод! Матушката забавя, но не забравя да организира поредната антибългарска акция в рамките на кремълската политика българите да бъдат разединявани – този път, чрез идеята за „единение“ под скиптъра на руските олигарси в българското им превъплъщение, с които се предполага да се прегърнем.

Нарушаването на войнишката клетва и обръщането на оръжието срещу командирите ли е примерът, който вдъхновява генерала от резерва Румен Радев, легитимирайки със задна дата техния метеж като събитие, което има еднаква тежест на кантара на история с легитимната самозащита на тогавашната българска държава? При това, отново с обратен знак, Радев заявява, че не правел опит да раздава индулгенции. Напротив, точно това прави. Нещо повече, прави го като подстрекателство и с днешна дата. Ако подобен метеж се случи утре, метежниците ще могат да се позоват на главния симпатизант на войнишкия метеж в държавата в лицето на главнокомандващия Радев.

В рамките на броени изречения авторът на текста, четен от Радев, е вклинил 4 пъти думата единение. Очевиден е опитът тя да бъде наложена в общественото пространство, а разединителят Радев да бъде нейната ракета носител.

Да припомня, че „Единение“ е названието на комитетите, които се създават през 1885 г. спонтанно, но и под  ръководството на продължителите на делото на Левски за създаване на самостоятелно българско освободително движение без руска намеса, като Захарий Стоянов и Стефан Стамболов. Днешните крадци на авторитети и на история обаче нямат спирачки в техния полет към зададените от Москва хоризонти. Веднъж изстреляни в орбитата на краденето на историята, те не се спират пред нищо. Както БСП не се посвени да открадне от Ботев неговата „Дума“, а кукловодите от същото котило се изгавриха, като си създадоха издателство „Захарий Стоянов“ и учредиха награда на името на Стамболов, за да я раздават на негови антиподи, като Георги Първанов.

Опитите на прегрупираната съветска пета колона да си намери продавачи на индулгенции, за да парира наченките на реформиране на България след провала на съветския комунизъм, не са от вчера. От една страна се заканват „нищо не сме забравили, няма да простим“, а от друга пледират „тури му пепел“, когато стане дума за престъпленията на комунизма. Същите престъпления, които разединителят Румен Радев, застанал сега в лицемерната поза на обединител, демонстративно неглижира, бойкотирайки събитията и датите, свързани с паметта за тези жертви.

Не, Радев не е подобие на германски президент, който се покланя в Израел пред мемориала на жертвите на холокоста. Нито прилича на израелски президент, който прегръща помирително палестинеца Ясер Арафат. Ако някой му е внушил, че ще заприлича на тях, като сложи знак на равенство между опита на метежници да извършат държавен преврат и техните събратя в униформи, останали верни на клетвата си, не само го е излъгал, но и го излага на показ като лицемер в натовска униформа, която явно не струва пет пари за него.

Ако продължа аналогиите, московската пета колона у нас обича да дава за пример Испания, където било извършено помирение ( заради закона, чрез който решиха да бъдат закрити досиетата, създадени от полицията на Франко). Обаче „пропускат“ да отбележат, че тъкмо в Испания забраниха ( с друг закон) не просто пропагандирането на франкизма, но и символиката му. В резултат на това бяха демонтирани всички статуи на диктатора като крачка към въпросното помирение. Докато в България монументите в прослава на съветската окупация не само добруват и днес под грижите на постсъветските слуги, но направо доминират градската среда в най-големите български градове.

Когато чуя долнопробните защитници на съветското господство у нас да се възмутят от горното, тогава ще приема, че е възможно единение с тях.