Корупционно антикорупционното шоу „Ало, Банов съм“, „Ало, Йончева, а ти?“ тресе държавата. Всичко заглушава.
Размятат се хилядарки, милиони, корупция до гуша. Схемаджии точат европроекти,офшорки перат фалирани банки . Партлидери, говорители и агитатори от едната посока ровят за КТБ, вдигат на крак служби, прокурори. От другата им отвръщат, сезират ОЛАФ, Европейската служба за борба с измамите. Долу – мазало. А горе – тих, невъзмутим и далеч, чак в Стария Лисабон, президентът с усмивка се вози на ретротрамвай.
Какво по-добро време от това да посегнеш да вземеш юздите в свои ръце.
Още в началото на седмицата Румен Радев предупреди, че вече въпросът не е дали, а кога и обяви (в отчет за изминалата част от мандата си), че по наложителност създава Съвет за стратегическо развитие на България. С указ. Целта: Съветът за спасение да разработи „алтернативи на институционалния блокаж, на икономическия и идеен застой“.
Де факто президентът затвори първата глава от своя роман със сега управляващите – на критикуване при всеки ритуален повод, на проби с удари с вето и отвори втора глава. Следва ход с условно експертно правителство в сянка, проект и програма за контрадействие на управляващите.
Не е изключено в Съвета на президента да видим авторитети от ранга на неговия премиер от служебния му кабинет проф. Огнян Герджиков, виден юрист и общественик. Или, да речем като д-р Илко Семерджиев, известен десен реформатор в сектора на здравеопазването, икономисти, дипломати и военни експерти с утвърдено обществено признание у нас и навън (все по-дефицитни кадри сега в много управленски ресори). И така, стабилно кадрово осигурен, проектът на Радев да опита да зададе нов, „позитивен“ (по анализаторите на „Галъп“) дневен ред на България. С перспектива за добра чуваемост, впрочем, ако гледаме скàлите с рейтинги.
Съвсем наскоро проф. Герджиков буквално побягна от формално създадения в помощ на сегашната председателка на НС Караянчева независим Съвет по законодателството, като обясни решението си (непривично дирекно при неговата пословична дипломатичност) с възклицание: „Уникална, нечувана и невиждана законодателна самодейност“.
А коментирайки т.нар реформа на не по-малко болния сектор – на здравеопазването, д-р Семерджиев, създател на модела за модерно здравеопазване у нас, се произнесе: „Вършат се само нелепици, политики, стъпващи на абсолютно грешни изходни данни, от което няма как да се получи верен резултат“. Към речите и отчетите президентски започва да се добавя конкретика, досега такава имаше само за ВВС и изтребителите.
Проектът „Радев“ отхвърля вече и каквато и да било опция за партньорство с другата власт. След като бяха окастрени президентски пълномощия, ред възможности за външнополитическа изява (и в ООН, и по време на европредседателството и др.). След изолирането му от процеса на подготовка на всички антикорупционните закони и органи и след като нито една от лансираните от него теми в Консултативния съвет по национална сигурност, включително за модернизацията на армията, не бе маркирана като заслужаваща внимание.
Същото бе и при всяко наложено вето. Дори и когато това противопоставяне на нормативен акт бе поисквано и аргументирано и от сериозни граждански и професионални общности (при промените на НПК, Закона за съдебната власт, за тайните арести и други). Само за гражданската конфискация, май, са в разбирателство.
Иначе отговорът бе неизменен – демонстративно скоростно отхвърляне на всяко вето (с водаческата компетентност на Данаил Кирилов, правен шев в НС) или презрително неглижиране.
Корупцията е поголовна, властта не може и не иска да се справи, бе и остава основна тема в президентското говорене. Радев не пропуска да обяснява защо това е така, връщайки лентата неизменно към началото и неговото изолиране от борбата. „След като при направата на органите за борба с корупцията – модел, ръководство, думата бе оставена единствено на парламентарното мнозинство, априори е парирана всяка възможност за разследване на управляващите, които са ги излъчили“, остава основен пасаж в говоренето на Радев.
А след говоренето е ред и на антикорупционното действие. Силен първи ход с Елена Йончева напред.
Елена Йончева месеци наред атакува кабинет, партия и депутати за корупция. От случаите на местнически злоупотреби, суджук- и други гейтове (по дълга ос от Хасково до Добрич), Йончева мина през оградата срещу бежанците, за да стигне до „корупционните схеми в магистралното строителство – хранилка за властата, заради които по пътищата всички плащаме кръвен данък, данък „живот“, по нейните думи. Продължава с Боил Банов/ Вежди Рашидов и с МРРБ от времето на Лиляна Павлова. Именно Рашидов и Павлова строят и инспектират Ларгото, се припомня в скандала „Ало, Банов, съм“ сега.
Самата Йончева тъкмо в дните преди годишния отчет на президента бе окичена с двоен ореол – с обвинение от спецпрокуратурата за пране на източени от КТБ пари в големи размери и венец на безпартийна партийна жертва на „мафиотска политическа разправа с опозицията“, аплодирана бурно от цял конгрес (единèн зад Корнелия заради посегателството срещу Елена).
Йончева, определено, съвсем не е случаен случай по президентския план. Влезе в политиката от неговия предизборен щаб, откъдето бе изтеглена за прессекретар в институцията. После, защото стана и депутат, бе върната от Радев в парламента да подсили соцфракцията като гражданско лице -говорител.
Все по-героизирана, по тертип Жана д’Арк, ще вземе, като нищо да поведе „битката за справедливост“ (израз, вече употребяван от самия президент), за единената нация (пак израз на Радев) и да запроправя нов път към властта. (Именно крехкото момиче от низините Жана д’Арк успява да убеди със смелостта си масите, че е напътствано от Бог, с чиято сила повежда армията във особено важни битки по време на Стогодишната война и така проправя пътя на Шарл VII към короната).
Според проекта“Радев“ е наложителна „радикална промяна на политическата среда и на стила на управление“, „да бъде върнато доверието на гражданите в законите и държавността, включително с преминаване и през възмездие“ (справка: отчета му от 28.01.19 и новогодишната реч).
Само преди месеци той всякак бягаше от темата за извънредно прекратяване на мандата на кабинета „Борисов“ с тезата:„нови избори няма да доведат до нов изборен резултат с излъчване на ново мнозинство“.
Днес смята такъв вот за наложителен. „Въпросът вече не е дали, а кога“, каза по въпроса Радев. Аргументите: „България се намира в критичен етап“ и се нуждае спешно от алтернатива на застоя, „закърняването на демокрацията става все по-застрашително, води до създаването на тесен елит, който трансформира властта в облаги и ги влага в още власт.И следствията са налице – бедност, чувство за безпътица, демографска катастрофа“.
Недопускането на България в Шенген и еврозоната е „въпрос на доверие, което не се печели с декламации на европейски ценности, а с тяхното осъзнаване и прилагане. Което обаче изисква компетентност, почтеност и отдаденост на обществения интерес, а не на лични и корпоративни интереси“, констатира още държавният глава, вече в помощ на БСПопозицията за първите сигурни избори – през май, за европарламент.
На тези избори, почти няма място за съмнение,главна роля вляво ще играе пак Радевото проектно протеже – Елена Йончева. Спрягана първо кулоарно, а вече и директно предлагана от соцнизините за водач на листата на „Позитано“ за ЕП. (Не конфронтационно и вместо бившия местен соцлидер Сергей Станишев, сега лидер на ПЕС. А заедно с него като челна двойка, мощен и знаков впряг, призван да бъде силната тяга към Брюксел на целия ляв списък).
По-нататък президентът Радев, както личи, има готовност и за по-твърда игра.За разбиване на станалото вече доста протяжно партполитическо статукво „условно ляво –условно дясно“, плюс някаква трета сила за властова патерица.
Има особени царски мераци, репликираха го коментатори от много посоки (припомняйки предишното странно явление НДСВ в началото на века у нас), когато държавният глава за пръв път заговори за алтернатива, за ново управление „със силата, волята и таланта на цялата нация“.
Радев вече не изключва и проба – сондаж на общественото мнение за засилване на фигурата на президента чрез увеличаване на неговите пълномощия.
На подаден от медиите въпрос дали подкрепя референдум за смяна на формата на управление в посока на президентска република (при цялата добре известна законова обреченост на подобно упражнение) Румен Радев отговори:„Референдумът е мощен инструмент, трябва да подхождаме много внимателно към него. Не се организира самоцелно, трябва да има идея, която да узрее, и да се създадат такива условия, че да бъде успешен.
А как гледа на модел със засилени президентски правомощия? „Това, каза президентът, зависи от процесите в страната и решимостта на обществото да се пребори с имитацията. Ако и следващият парламент излъчи компромисна управленска коалиция или безпринципна управленска коалиция в името на властта, това ще е последното раздаване на картите в настоящата политическа система„, произнесе се почти в стил Кобургготски Радев.
До дни, със сигурност (и с указ), Съветът за стратегическо развитие на България на Румен Радев ще е факт.
Едра по замисъл схема, програма, няма съмнение. Но…реализацията, пак без капка съмнение, изисква сериозен,много сериозен ресурс за продължителна поддръжка и разгръщане. И привличането, и задържането на авторитетите в Съвета, и активирането на експертизата в политически кампании, форуми и формати, и постоянният ПР, и превземането на медиите за системни изяви, изобщо печеленето на общественото мнение, поддържането на огъня, за да не стъне скучно,искат сериозен бюджет. Парите няма как да дойдат от бюджетното институционално президентско перо.
На партийната соццентрала едва ли може особено да се разчита не само заради много финансовоемката изборна година. Легитимният бизнес също трудно би дал значима подкрепа ( нито явна, нито по-завоалирана). И проблемът далеч не е страх от фалиране заради цената на тока на кривия „свободен пазар“.
Еврофондове за подкрепа на развитието на гражданското общество, Сорос, други отворени и затворени общества…И това няма как. Тогава?
Тогава остават една, две други посоки за мислене. Няма как на проекта да не се наложи да се защити срещу подозренията, свързвани със зачатието и намесата на разработчици от Руския институт за стратегически изследвания на ексразузнавача ген. Леонид Решетникъв в Москва и на деривата му у нас „Джи консултинг“.
В глобалните мрежи все още са достъпни техни документи-изследвания, които определят матрицата – предварителен портрет на печелившия за у нас кандидат за президент : „мъж под 60 г. с успешна кариера, но не в бизнеса, възприеман като патриот, умен, да знае езици и да се е противопоставял на статуквото, да е нямал отношения с партии, да е непознат, защото всички политици, дори и тези с висок рейтинг, са стигматизирани. Да е показвал кураж“. Това описание се покрива поразително плътно с образа на Румен Радев, изваден наистина магьоснически от ръкава на лидерката на соцпартия Корнелия Нинова преди 2 години, преди това подбутван от президента Първанов.
Ако тази връзка бъде отхвърлена и доказана като фейк, ще се наложи да бъде доказана лъжовност и на една друга теза – за плащания срещу услуги от типа застъпничество за купуване на точно определена марка нови самолети, особено подходящи за модернизацията на армията. Различни от американските F-16.
„Свикнахме скандалите у нас да се вихрят възходящо с годините, но бутафорният конкурс за изтребител сега извади порочния стил на управление вече и на на международната сцена. Злепостави ни като ненадежден партньор, погазващ предварително разписани и възприети в съвременния свят норми. Конкурсът е опорочен – той започна като състезателна процедура и приключи като фарс, използва европейските партньори като статисти“, обяви държавният глава след избора на F-16.
Последва ответен удар – медийна публикация, подала първа публична версия за финансирането на новия проект „Радев“.
„Държавният глава все по-ясно доказва, че се е продал „за рекламно лице на конкретен самолетен бранд за милиони“, гласеше тя. ( Знайно е, всяка рекламна кампания може както да доведе, така и да не доведе до успех, продажби и печалби.Но всяко участие, дори и в секунден спот, се плаща. Предварително. Колкото е по-рейтингов актьорът, толкова е по-скъпо. При добра рекламна резултатност, има и бонуси).
Следват все бурни изборджийски дни и месеци за България. До евроизборите.После продължаваме – до местните, а, може и още по-нататък до извънредния, към какъвто тегли президентът. Обявено вече по случай втората година от мандата, в първия месец на новата 2019-а.
