Проф. Александър Маринов е политически анализатор, доктор по социология и преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“. Той е роден на 12 май 1957 г. в София.
Участвал е активно в живота на БСП. Бил е депутат в 36-ото и 37-ото НС и зам.-председател на ПГ на БСП. Председател е на софийската организация на соцпартията от 1991 г. до 1996 г.
През 1996 г. Маринов напуска БСП в знак на несъгласие с политиката на Жан Виденов.
Честни ли бяха изборите? Честна ли беше кампанията, според Вашите наблюдения?
Впечатленията ми са противоречиви. В големите градове беше общо взето прилично, тъй като там няма тези възможности за натиск върху хората. В малките населени места обаче пресата беше обичайната. Предполагам, че от тази гледна точка, това ще изиграе известна роля в малките населени места.
Това, което постъпва като информация е, че рязко се активизират различните форми на контролиран вот, най-вече на купен. Наистина е впечатляващо – става дума за много големи пари. В сравнително малки общини, много големи пари са отделени за купуване на гласове. Наистина трябва да ни притеснява откъде в малка община от мащаба на Божурище могат да бъдат извадени 6-7 цифрени суми, за да се купуват гласове – 300-400 лв. на глас. Това, само по себе си, е показател, че изборите не са честни. Помрачени са. От друга страна, поставя въпроса от къде се генерират такива големи количества мръсни пари.
Един проблем обсъждаме на всички избори – възможността живеещите, работещите и учещите в София, например, които нямат адресни регистрации, да гласуват. По принцип има такава възможност, но тя е много трудна – човек трябва да излезе от работа, например, за да отиде и да подаде заявление, което изисква време. Защо, според Вас, тази процедура не беше улеснена през годините и не се направи нищо, за да се гласува по-лесно?
Няма разумен отговор. Още повече, че светът от 100 години гласува и по пощата, освен по всички други познати способи. Българската изборна система и администрация показва един необясним консерватизъм, който е по-скоро признак на ретроградност, а не на придържане към някакви добри практики.
Да, съгласен съм с Вас, че под маската за възпрепятстване на измами, всъщност се затрудняват хората да дадат своя вот.
Това нарочно ли се прави?
Разбира се, че е нарочно. Не е много сложно това да се обмисли и да се промени. Но Вие виждате, че всеки път, когато стане дума за промени на изборното законодателство, това се прави с една единствена цел – някои да извлече някаква полза. Дали тези сметки излизат верни, или не, е друга тема.
Вижда се, че промените са конюнктурни, ориентирани към едностранни изгоди и въобще не отчитат най-важната задача – да се създадат максимално възможните условия, за да може да се изрази автентичният вот на гражданите.
Битката в София сякаш е предопределена. Очаква се на балотаж да отидат Йорданка Фандъкова и Мая Манолова. Възможно ли е на втория тур да се повтори ситуацията от Истанбул – всички опозиционни партии да застанат зад един кандидат и срещу статуквото?
Не само Истанбул, същото беше и в Будапеща. От една страна, тук въпросът е каква позиция ще заемат партиите. Но не бива да забравяме, особено в българските условия, че една много голяма част от избирателите не следват повелите на партиите си. Тук въпросът е как ще се насочи гласът на голям брой граждани и дали те ще предпочетат статуквото, или ще предпочетат промяната.
Не коментираме каква е промяната и доколко е гарантирана, но моето лично мнение е, че в София има нагласа за промяна и смятам, че на втори тур тази нагласа ще се реализира. Логично е на първия тур Йорданка Фандъкова да има известно предимство. Това не е никаква гаранция за втория тур.
Очаквате ли някакви изненади в последния момент на тази избори?
За съжаление, много постни и едностранчиви, даже съмнителни бяха информациите, които постъпваха, а след това престанаха въобще да постъпват. Ние знаем, че дори да са професионално направени, екзит пуловете не са много надеждни.
Доколкото знам и този път голяма част от гражданите не са искали да отговарят или са отговаряли неправдоподобно. Така че, възможни са изненади, защото ще видим, освен проучванията на общественото мнение, какво са решили да направят гражданите.
Ситуацията в Пловдив изглежда интересна. И на други места, смятам, че това, което се внушаваше към обяд, може да не се окаже окончателната картина. Ще изчакаме и ще видим.
Общо взето, пластовете са много нестабилни и самите социолози не смеят да бъдат категорични в своите прогнози.