Енергийният експерт проф. Атанас Тасев е роден на 26 октомври 1945 г. в Свиленград.
Завършил е автоматика и телемеханика в Киевския политехнически институт. Специалист по енергетика, застраховане, банково дело, биотехнологии.
Бил е финансов анализатор е на българската страна в преговорите с „Газпром”, както и на най-големите ни енергийни проекти – АЕЦ „Белене” и ТЕЦ „Марица-изток” 1 и 3.
Работодателските организации сигнализираха, че 183 последователни дни през 2019 г. средната цената на електроенергията за индустрията у нас е била по-висока от тази в Германия, Франция, Австрия, Чехия, Словакия и Швейцария. Каква е причината за този скок? На какво се дължи това увеличение през вчерашния ден?
В статистиката има такова понятие „тренд и дисперсия”. Това е един пик, който се обяснява по много причини. Първо, изтичат двустранните договори на редица играчи на този пазар. От 1 юли има нова ценова рамка на регулатора. Що се касае до свободния енергиен пазар: отношението към свободния пазар е свързан с определяне на референтната пазарна цена за всяка група възобновяеми енергийни източници. Тя вече е на по-висока база. Например, миналата година беше 70, сега е 89-90, в зависимост от различните групи. Това означава, че трябва да бъдат преразгледани двустранните договори. Това означава, че в момента основните доставчици излизат от играта, докато се предоговори, поради което се получава висока потребност и малко предложения.
Винаги, когато предлагането е по-ниско, което означава – по-ниска ликвидност на Борсата, цената подскача. Освен това, с решение на законодателя, от 1 юли влизат в сила новите правила, при които възобновяемите енергийни източници, с мощност от 1 до 4 мегавата, също излизат на свободния пазар. Съгласно тази законова разпоредба, продажбата на тяхната електроенергия, в разстояние от три месеца, трябва да става през НЕК. Това е като опция. Тоест, НЕК е задължен да продава, при положение, че производителите отправят заявка към него, но производителят не е длъжен да продава чрез НЕК.
Получават се интересни явления. Понеже, така или иначе трябва да се продава чрез борсата, под формата ден напред, в отделни случаи производителите на възобновяема енергия едновременно получават предложение за сключване на двустранни договори, на по-приемлива за тях цена. И тогава те предпочитат да оттеглят своето предложение към НЕК за продажба на електроенергията, защото не е ясно на каква цена ще се купи. И изведнъж се получава един дефицит на енергийна ликвидност на борсата и цената скача. Това са механизми.
Има един много опасен механизъм, който в момента не е в полза на държавата. В момента действа механизмът на т.нар. премии. За да разберете каква е разликата между премиите и договорите, трябва да Ви дам примери. Имаме три етапа в ценообразуването на преференциалната енергетика – първият етап е, когато имате задължително изкупуване за срок от 10-15-20г., в зависимост от вида енергия, на преференциална цена, която е определена от регулатора. Например, 400 лева за мегават час за фотоволтаиците. На следващия етап, когато трябваше да се реши въпросът за либерализация на пазара, законодателят каза: КЕВР определя референтна пазарна цена, при което Вие излизате на свободния пазар и в зависимост от това на каква цена ще продадете, разликата между пазарната цена (на която сте реализирали сделката) и преференциалната цена, ще се заплаща от Фонда, гарантиращ стабилността на енергийната система. С новия закон се въвежда премия, която е постоянна величина.
Разликата между пазарната цена, условно, 400 лева и преференциалната – 100 лева, определена от регулатора с новото решение, вие ще получавате 300 лева – това е Вашата премия. На каква цена ще продадете, това е друга тема. Ако приемем, че Вие продадете 110 лева, Вие ще получите разликата между 100 и 400, и още 10 лева отгоре пазарна премия – 310. Ако Вие продадете на 90 лева, Вие ще получите 300. Ако продадете на 50 лева, отново ще получите 300, плюс тези 50, на които ще продадете. Но премията Ви е постоянна. Тази разлика е за наша сметка. Това поражда различно поведение на производителите на възобновяема енергия. Тоест, в момента, когато някои им предложи близка или по-висока от референтната цена, тогава те отиват на двустранни договори, оттеглят се от пазара, получават се дупки в ликвидността и цената скача.
Аз внимателно следя европейските борси. Вчера, под формата ден напред, цената беше три пъти по-висока, отколкото е в Германия, днес е два пъти. Ако се върнем няколко месеца назад, има случаи, при които е по-ниска, отколкото в Германия. През това време се увеличава износът на електроенергия.
Обърнете внимание: с този нов закон, всички са равнопоставени, защото се търгува на пазарна цена, която е различна. В отделни случаи, при достатъчна ликвидност, цените са около тези, които е предвидил регулаторът. Като имате предвид, че възобновяемите енергийни източници продават на пазарна цена. Когато някои купи на пазарна цена, около референтната, например, за 80 лева, той изнася в региона за 100 и няколко лева, или може да внесе в държавата на по-високата цена.
Тази разлика, която се плаща на производителите като премия, реално се изнася. Ние от това губим. Това е много сериозен проблем, който сега възниква. Очевидно ще трябва да направим сериозен дебат в комисията за енергетика, за да се мисли за законови изменения.
В стремежа си да либерализираме пазара, реално даваме възможност да се изнася национален капитал. Не просто чрез износа, а именно заради тази методика, която равнопоставя в пазарно отношение възобновяемите енергийни източници на всички останали.
И Вие споменахте за получилия се дефицит. Работодателските организации изпратиха едно писмо до министерството на енергетиката, в което питат защо този дефицит не е бил осигурен от ТЕЦ „Марица Изток” 2. Вие как ще коментирате?
Аз, например, съм задал 50 мегавата мощност, но изведнъж искам да сключа двустранен договор, и оттеглям предложението си. Активирането на ТЕЦ-овете е в разстояние на повече от 24 часа. Термоцентралите нямат готовност да се включат веднага. Както виждате, очевидно се е включила ТЕЦ 2, защото цената падна от 3 пъти на два пъти. Тоест, този елемент го има. Но тук влиза в действие и механизмът на инерцията. Ние не можем да активираме участници, които имат този по-дълъг период на включване в системата.
Ако ние имахме мобилни газотурбинни модули, към които се стремим, тогава подобно явление нямаше да съществува, защото в момента на появяване на дефицит, буквално след минути може да се задейства газотурбинните модули, вярно на по-висока цена, но няма да има дефицит на енергия в системата. Това предстои. Предстоят и структурни проблеми в нашата енергийна система, за да отговори на това предизвикателство, наречено възобновяеми енергийни източници.
По-рано този проблем го нямаше – имахме 40% ядрена, 40% термоцентрали, 20% водни централи. Водните централи регулираха ядрената енергетика, ако възникваха определени проблеми, ТЕЦ-овете имаха режим на поствърхови и върхови, така че, системата беше идеално балансирана. Сега, когато има вятър – има ток, няма вятър – няма ток. Фотоволтаиците през нощта не работят.
Виждате, че има проблеми в самата енергийна система и те не са от гледна точка на организацията, а от гледна точка на структурата. Ние имаме структурни проблеми в производството и предлагането на енергия.
Как ще коментирате вчерашната авария в АЕЦ „Козлодуй”?
Има някакъв чисто технически проблем с кабелите, в неядрената част. Няма проблем в ядрената част, случва се, това е техника. Подобни явления е имало и преди години. За няколко часа са се справили. Това означава, че за няколко часа, един голям производител на енергия е отпаднал от пазара. Така че, това неминуемо ще се отрази на цените за настоящия и следващия ден. За да влезе в енергийната система, за да постигне максимална мощност, му трябват 7-8 часа. Но като цяло, това не е някакъв тежък инцидент и няма да доведе до нещо сериозно, от гледна точка на сигурността в енергийната система.
