Професор Георги Рачев е климатолог и специалист по синоптичен анализ и синоптична климатология. Преподава в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Има научни трудове в областта на възобновяемите енергийни източници и качеството на атмосферния въздух.
Г-н Рачев, април започна изненадващо със сняг. Това необичайно явление ли е само по себе си и докога ще има сняг?
Не е необичайно да има сняг през април, макар че не се случва всяка година – веднъж на 5-6 години има сняг, мраз, измръзване на разцъфтелите се плодни кутийки по трайните насаждения. Този сняг малко ни изненада, защото той започва да се доближава до едни от най-екстремните стойности на височината на снежната покривка, измервани в някои станции в Западна България.
Ще има ли още сняг през април или не?
Това му беше засега. От четвъртък започна едно затопляне и в обозримо бъдеще, до Великден сняг не се наблюдава. Април, както март, е пролетен месец и е пълен с изненади. Нищо не е изключено. Но на по-късен етап, трябва да стане чудо, за да имаме такава снежна покривка. Това беше със снега за тази година. Аз лично съм бил свидетел на сняг на 25 май преди 20-на години. Това е природата, нищо фатално и трагично няма в това, което се е случило, с изключение на факта, че някои плодни дръвчета ще загубят част от реколтата си.
През април има много празници – Цветница, а после и Великден. Какво показват Вашите прогнози? Какво ще бъде времето на празниците?
Това е най-тежкият въпрос, на който най-сложно се отговаря, защото прогнозата трябва да бъде точна и детайлна. До Великден има половин месец и той влиза в този период на 21-дневна прогноза, която много често за доближава до климатичната прогноза – за април средната температура е между 10 и 13 градуса, средните валежни количества са между 40 и 65-70 мм. Виждате колко е „обла“ тази прогноза. Всеки иска да знае какво ще е времето на Великден. Още повече, че Великден е един период от 4 дни – четири дни през пролетта, да знаеш от сега какво ще е времето, означава да си Бог. Никой не може да каже с точност какво ще е времето тогава, защото природата е изменчива.
Мога да кажа с доста по-голяма увереност какво ще бъде времето на Цветница. За да илюстрирам колко хаотично е (прогнозата се подчинява на теорията на хаоса), ще ви кажа, че ако вчера ми бяхте задали този въпрос, твърдо и категорично щях да отговоря, че на Цветница ще бъде ясно, слънчево и доста топло, с температури до 15 градуса. Днес, 24 часа по-късно, нещата придобиха друг характер. На самата Цветница има вероятност температурите да не са толкова високи, очаква се да премине един размит студен фронт, който да понижи температурите с 3-4 градуса. Това показва този хаотичен характер на времето, особено когато се гледа далеч в бъдещето. На Цветница засега се очертава да бъде с нормални температури и без валежи, каквото и да означава това нещо.
До края на седмицата ни очаква сравнително хладно време. В събота и неделя ще бъде по-топло, с температури между 10-12 градуса, в Южна България – до 15. Снегът, който виждаме в Западна България, който достигна 20 см., още утре по обед ще се е стопил. Това е времето. Ако беше декември, този сняг щеше да се задържи, но през пролетта слънцето е по-силно и не можем да очакваме дълго време да се задържат ниски температури и значителна снежна покривка.
Освен, че април се смята, че ще бъде с нормални температури – Европейският център за средносрочни прогнози дава малко по-топъл месец (около 1 градус по-висока), а Американската агенция за изследване на атмосферата и океаните дава прогноза за нормален месец. И аз за първи път давам прогноза за нормален април с нормална температура. Не ми се е случвало. Досега все сме прогнозирали малко по-топъл месец. Не е много често срещано явление на фона глобалното затопляне и на този период от началото на 21 век.
Още по-люти са споровете какви ще бъдат валежите. Изпратихме март като много хубав месец – с два градуса по-високи температури и изключително влажен месец. Над цяла България валя повече от нормалното, което напълни язовирите. Малко позабравеният напоследък яз. Студена предполагам в края на април ще достигне и ще надмине 10 млрд. куб. метра. Това трябваше да стане в края на май, но ще стане един месец по-рано. А с тези валежи от 1 и 2 април, с които на Витоша вече има „нормална“ снежна покривка (която липсваше декември и януари) ще даде доста добър повърхностен отток. Това показва, че в края на май и началото на юни, можем да разчитаме, че яз. Студена ще бъде пълен наполовина. Човек оценява какво е да има чиста вода, едва когато я загуби.
Моделите са динамични и се актуализират във времето. Все пак сме едва в началото на април, след 10 дни нещата може да придобият съвсем друг характер. Но при всички случаи ще се радваме на повече слънце и топлина.
Извън приятните теми за идването на лятото, няма как да не Ви запитам за настоящата ситуация. Относно коронавируса има научни твърдения, че студеното време подхранва тази епидемия. Вие като климатолог какво можете да кажете?
Колкото и да следваме теориите за „дизайнерски“ модел и намеса на човека в този вирус, че е създаден изкуствено, той всъщност не се отличава от останалите. В естествени условия времето силно влияе върху разпространението на вирусите. Слънцето е техен убиец. В такова време като сега – мрачно и влажно – вирусът се чувства добре и може да продължи да съществува по-дълго. Слънчевото, сухо и топло време води до рязко съкращаване на жизнения му цикъл. Убиецът му е слънчева радиация, съчетана със сухо и топло време. Затова се смята, че с настъпването на пролетта вирусните и бактериалните инфекции рязко понижават своите стойности. Вирусите и бактериите, които заразеният организъм отделя в природата, живеят много кратко, а не десетки часове. Заразяването от човек на човек става почти невъзможно, в резултат на което епидемията се ограничава.
Малко хора знаят, че вирусът не иска да ни убие. Целта му е не да убие гостоприемника, а да го държи максимално дълго в болестно състояние, за да може да се размножава. Редица вируси се модифицират с тази цел – да останем живи по-дълго време. Като че ли човечеството яхна тази вълна, ние се събуждаме с едно и също, за което „средствата за масово поразяване“, а не за масово осведомяване, играят фантастична роля. Имаме проблем и той е доста съществен, но изтрещяването е тотално и пълно. Икономиката – не само нашата, но и на света – върви към много сериозен срив. Всеки може да види в интернет, че над Европа самолети практически няма. Индустрията е спряла в голяма степен, скоро ще започне липса на доставки. Падна рязко цената на петрола. Войната с цената на петрола между Русия и С. Арабия продължава. Това значи повишено изкупуване на евтин петрол. Това пък води до отлагане на зелените проекти и да по мръсен въздух и се развива една спирала, която мен лично много повече ме плаши, отколкото тази епидемия, която, според мен, не е толкова страшна, колкото ние се опитваме да я пресъздадем.
