Проф. д-р Ингрид Шикова е един от основателите на специалност „Европеистика“ в СУ. Тя е експерт в областта на политиките на ЕС.
Цялата си професионална кариера проф. д-р Шикова посвещава на европейската интеграция. Специализирала е в Колежа на Европа в Брюж, Белгия, Университета в Лимерик, Ирландия, Холандския икономически институт в Ротердам, Кралския институт за международни отношения в Лондон и др.
Била е директор на Центъра за европейски изследвания и на Информационния център на Европейския съюз, както и съветник в Представителството на Европейската комисия.
Вече всички знаят, че Брекзит е драма с неясен край. Напразни ли ще се окажат усилията за възможно най-безболезнения изход от сложната ситуация, ще има ли актьори, които ще напуснат сцената, какви аргументи ще бъдат водещи при вземането на важните решения – въпроси и ситуации по шекспировски сложни и заплетени?
Усилията са налице. Проектът за договор за излизане на Обединеното кралство от Европейския съюз възлиза на 585 страници. Те са резултат на месеци трудни преговори и търсене на възможния и за двете страни компромис. Само за сравнение, договорът за присъединяване на Обединеното кралство, Дания и Ирландия към Европейската общност, заедно с всички приложения възлиза на едва 204 страници. Но тези усилия не слагат края на драмата Брекзит. Предстои одобряването на обемистия документ както от Европейския съюз, тоест от 27-те държави членки и от Европейския парламент, така и от британския парламент.
Какъв ще бъде финалът на драмата зависи преди всичко от британската страна. Правителството на Тереза Мей в новия си състав се надява да получи подкрепа, поради факта, че като дамоклев меч висят другите две възможности – излизане от ЕС без сделка или оставане в ЕС. Ако това се случи, по-нататъшния сценарий ще се развие в съответствие със съгласувания документ – преходен период до края на 2020г. или може би и по-дълъг, и преговори за бъдещите отношения. Одобряването му обаче съвсем не е сигурно, защото на практика всеки е недоволен от нещо – Демократичната юнионистка партия (която е коалиционен партньор в правителството на Тереза Мей ) е недоволна от предлаганите решения за Северна Ирландия, част от торите са против перспективата Обединеното кралство да остане в митнически съюз с ЕС за неопределен период и по този начин то да бъде лишено от възможността да сключва търговски споразумения с други държави, други представители на управляващата партия недоволстват от приемането на стандартите и правилата на ЕС в редица области – околна среда, защита на конкуренцията, трудови стандарти. В другата крайност се намират тези, които са проевропейски настроени и се надяват, че ако гласуват против съгласувания документ, има вероятност да се стигне до нов референдум. Лейбъристите също са против, защото, ако споразумението бъде отхвърлено, очакват да се стигне до нови избори. Сред тях, обаче има и такива, които биха подкрепили споразумението, за да се избегне излизане без сделка, за което да бъдат наказани от своите избиратели.
Друг сценарий, който може да се очаква, ако проектът не бъде гласуван, може да бъде свързан с нови избори. Провеждането на избори, обаче, не гарантира в този момент победа на нито една от партиите. Заплахата от провеждането на избори може да стимулира някои от членовете на парламента да подкрепят споразумението и да предотвратят излизането без сделка, запазвайки и своето място в парламента. Естествено, има и привърженици на този вариант, които смятат, че ако спечелят лейбъристите има вероятност за провеждане на нов референдум.
Всъщност въпросът за нов референдум се поставя все по-често. Един от основните аргументи за нов референдум е, че британците вече ще бъдат наясно за какво гласуват, тъй като за някои от тях напускането на ЕС вероятно е изглеждало твърде абстрактно или твърде лесно и безпроблемно. Реалността се оказва твърде различна. Дори някои от консерваторите приемат, че би било възможно да се подложи на референдум постигнатото споразумение с ЕС. Вероятността да бъде проведен нов референдум е малка, но не и напълно изключена, особено като се има предвид, че датата за напускане на ЕС е съвсем скоро.
Драматургията наистина е по шекспировски сложна.
Какви са основните теми, по които Великобритания и ЕС постигнаха съгласие и какви са темите, по които все още има спорове?
Поради сложната картина, Тереза Мей продължава своите совалки до Брюксел. В резултат на тези совалки, политическата декларация, посветена на бъдещите отношения на Обединеното кралство с Европейския съюз, която придружава споразумението за оттегляне, набъбна от 7 на 26 страници. Новият текст призовава за „амбициозно, широкообхватно и балансирано икономическо партньорство“ между Обединеното кралство и ЕС след Брекзит. Целта е с тази политическа декларация да бъдат „успокоени духовете“ и правителството на Тереза Мей да оцелее.
В политическата декларация се съдържа ангажимент за преговори за „зона за свободна търговия, съчетаваща дълбоко регулаторно и митническо сътрудничество, подкрепено от разпоредби, гарантиращи равни условия за открита и честна конкуренция“. Това добре звучащо твърдение може да бъде тълкувано по различен начин – например, че Обединеното кралство ще остане в рамките на единния пазар на ЕС за стоки с всички произтичащи последици. Дали ще се върви към норвежкия модел на сътрудничество или към споразумение от типа СЕТА е все още въпрос на бъдещите преговори.
Статутът на Северна Ирландия е най-големият и най-трудният спор. По отношение на Северна Ирландия в документа се казва, че „страните по споразумението заявяват решимостта си да заменят решението за Северна Ирландия чрез последващо споразумение, което установява алтернативни мерки за осигуряване на постоянна стабилност на отсъствието на твърда граница на остров Ирландия“. Добавен е и текст, според който „улесняващите договорености и технологии също ще бъдат разгледани при разработването на всякакви алтернативни мерки за осигуряване на постоянна стабилност на липсата на твърда граница на остров Ирландия“ – тоест разчита се, че технологичните решения биха могли да избегнат необходимостта от твърда граница в Ирландия. По ирландския въпрос е добавено също, че Споразумението от „Велики петък“ трябва да бъде защитено във всичките му части. Тези текстове, макар и твърде общи, целят да успокоят недоволните коалиционни партньори на Тереза Мей.
Поет е и ангажимент за „проучване на възможността за сътрудничество на органите на Обединеното кралство с агенции на Съюза като Европейската агенция по лекарствата (EMA), Европейската агенция по химикалите (ECHA) и Европейската агенция за авиационна безопасност (EASA).“ Що се отнася до финансовите услуги, двете страни се ангажират да започнат процедура за оценка на „равностойността“ на правилата веднага след Брекзит.
По отношение на движението на хора има ангажимент „да се установят споразумения за мобилност… основани на недискриминация между държавите-членки на Съюза и пълна реципрочност“.
Тези формулировки трябва да убедят членовете на британския парламент, че одобряването на договореностите за Брекзит ще бъде предпоставка за благоприятно развитие на отношенията между ЕС и Обединеното кралство в бъдеще. Дали това ще се случи е друг въпрос.
Какви ще са последствията, ако Испания не подкрепи споразумението заБрекзит заради Гибралтар?
В спомената политическа декларация за бъдещите отношения не се споменава спорния въпрос за Гибралтар. Испанските власти настояват споразумението за Гибралтар да бъде предмет на отделна двустранна договореност между Обединеното кралство и Испания. В свое изявление, Тереза Мей посочи, че след среща с испанския премиер Педро Санчес е убедена в решаването на този проблем. Тя ще бъде отново в Брюксел преди срещата на държавните и правителствени ръководители на държавите членки на ЕС и ще продължи разговорите по този спорен въпрос. По мое мнение, вето няма да има. Но ако има, и без това сложната ситуация, ще стане още по-сложна. Възможно е да възникне и необходимост от продължаване на срока за напускане, въпреки изказването на Тереза Мей, че Обединеното кралство не възнамерява да иска удължаване на срока по член 50. Ако все пак бъде поискано такова удължаване, то решението за него трябва да бъде взето с единодушие от 27-те държави членки на ЕС. Не трябва, обаче да забравяме, че през май 2019 г. ще се проведат изборите за Европейски парламент и е малко вероятно ЕС да се забърка в някаква институционална неразбория. Може би единствено решението за провеждане на нов референдум би съблазнило 27-те държави членки, с презумпцията, че този път от референдум ще има друг резултат.
Общото споразумение смекчава ли Брекзит и прави ли по-лесно излизането на Великобритания за гражданите на държавата от една страна и за гражданите на ЕС – от друга?
Разбира се, че одобряването на постигнатите договорености ще бъде по-благоприятно за гражданите на двете страни по сделката. Уточнен е преходният период, в рамките на който трябва да бъдат урегулирани конкретните бъдещи взаимоотношения по отношение на правата на гражданите. Както вече посочих, в политическата декларация, придружаваща споразумението, се уточнява, че движението на гражданите в бъдеще ще се основава на недискриминация между държавите-членки на Съюза и пълна реципрочност. Съдържа се и текст, според който, визи за краткосрочни пътувания няма да има.
Ако все пак се реши, че Обединеното кралство ще излезе без сделка, както настояват някои от крайните „брекзитъри“, твърде вероятно е да бъдат предприети стъпки за сключването на отделни договори в определени важни сфери, с които да се избегне предричания хаос – например, относно авиацията, граничния контрол, правата на гражданите и др. Тези „мини-сделки“ ще имат за цел да смекчат неблагоприятните последици и за двете страни. Другата възможност е наистина да се осъществи „твърд Брекзит“, при който Обединеното кралство ще прекрати договорените плащания в бюджета на ЕС до края на текущия бюджетен период – 2020 г., а в този случай Европейският съюз няма да е склонен на никакви компромиси. Дори съществува вариант за въвеждане на визов режим. Този краен вариант обаче, едва ли ще се случи, тъй като за него ще трябва да бъде платена висока цена от политиците, които го предизвикат, а британците ще ги накажат на следващите избори. Въпреки това, той не бива да бъде изключван като вероятност, поради което всички държави се подготвят за най-лошото. Както е известно, Европейската комисия е изпратила над 70 документа с инструкции до европейските фирми за посрещане на промените, които биха настъпили при липсата на споразумение.
Спекулират ли лейбъристите и вътрешнопратийните противници на Тереза Мей с темата, за да я принудят да се оттегли от властта?
Мей има сериозна вътрешна опозиция, но изглежда е решила да се бори до край за одобряване на постигнатото споразумение. Вече споменах за възможните сценарии, ако то бъде отхвърлено. Разбира се, не трябва да се изключва и вероятността Тереза Мей да излезе от властта. Ако постът й бъде зает от твърд брекзитър – например, от Борис Джонсън, това едва ли ще доведе до решение на проблемите с Брекзит. Напротив, има вероятност да ги усложни. Но нека да завърша с думите на гениалния Шекспир: „Да, този свят е сцена,където всички хора са актьори и всеки има миг, в който трябва да влезе и излезе и да играе различни роли… „ И в този случай, всеки играе своята роля и преследва своите цели.
