Историята „За древността на бащината земя и на българските неща“, написана от Петър Богдан още през XVII век идва да покаже големия интелектуален капацитет на българите, които, с малко икономическа помощ, са ставали елитни образовани европейци. Това каза в интервю СПЕЦИАЛНО ЗА ДЕБАТИ.БГ проф. Лилия Илиева – откривателката на най-новата българска история, написана от Петър Богдан през 1667г.
„Това е авторски, а не – преводен труд, каквито са повечето от съчиненията в по-старата ни литература. През ХVІІ век почти всичко, съчинено и написано от българи, е дело на българи-католици. Учудващо е, че тогава сме имали хора с университетско образование, с докторски степени, с висока европейска култура, които са оставили ценни текстове с данни за историята и културата на българския народ”, каза проф. Илиева.
И добави, че с този си труд Петър Богдан е показал на съвременниците си в Европа, че дори идвайки от бедно семейство, българите са можели да се изучат и да развият своя голям интелектуален капацитет.
По думите на проф. Илиева в историята на Петър Богдан, която изпреварва „История славянобългарска” на Паисий Хилендарски (1760-1762г.), ще открием много важни моменти, с особено значение за науката.
„Петър Богдан съвсем целенасочено е очертал границите на „Царство България“ – с географски термини, с иманата на старите римски провинции. Целта му е била да представи конкретно „Царство България“ пред Европа. По данни на францисканците са били съставени и старите карти на района в европейската картография. На тях най-подробно са нанасяни селищата, които са отразени в съчиненията на Петър Богдан и които не са особено известни днес селца”, обяснява проф. Илиева.
Цялото интервю с проф. Лилия Илиева може да прочетете в събота (10 март) в рубриката ни ИНТЕРВЮ.
