Проф. Тодор Тагарев е български военен експерт, дългогодишен служител в системата на българската отбрана.
От 2005 до 2008 г. Тодор Тагарев е член на Борда за изследвания и технологии на НАТО и национален представител в неговия панел „Системни анализи и проучвания“. Притежава значителен опит в ръководството и участието в международни и национални интердисциплинарни изследвания по въпроси на сигурността и отбраната.
От 13 март до 29 май 2013 г. е министър на отбраната в състава на служебното правителство на Марин Райков.
Катастрофата с хеликоптера край авиобаза Крумово във вторник вечерта повдигна въпросите за състоянието на българската армия. С оглед на това, че бойната ни техника застарява, в това число и авиационната, можем ли да очакваме подобни инциденти като този, при който загинаха двама опитни пилоти?
Авиацията като цяло, но особено военната авиация, е свързана със значителни рискове. Катастрофите не са рядко явление и се случват както с нова, така и с по-стара техника. За да бъдат намалени тези рискове са разработени и се прилагат международни правила и стандарти за поддържане и оценяване на летателната годност, в това число състоянието на техниката и подготовката на летателния и инженерно-техническия състав. Всяка катастрофа, дори всеки инцидент се разследват детайлно, за да се изяснят причините и се предотвратят бъдещи инциденти от същия характер.
До момента разследването не е, и няма как да е приключило и не бива да се ограничава, докато не бъдат разкрити конкретните причини за катастрофата и по-широки организационни и процедурни предпоставки. Така може да бъде намалена вероятността за бъдещи трагични събития.
Според Вас може ли проблемът със застаряваща техника да бъде цялостно решен и това по силите ли е на българската държава?
Категорично въпросът няма как да бъде решен с два или три проекта за превъоръжаване, обсъждани в момента. Анализът на практиките в развитието на отбраната и въоръжените сили показват, че за поддържане на адекватно технологично равнище средно, през годините, 30 % от бюджета за отбрана се заделя за инвестиции в научни изследвания, технологично развитие, закупуване на нови или усъвършенстване на съществуващи въоръжение, техника и инфраструктура. Съответната цел, дефинирана в рамките на НАТО и потвърдена на срещата на върха в Уелс през 2014 г., е този процент за инвестиции да не е по-нисък от 20.
В България този въпрос е занемарен. През последните години инвестиционните разходи в отбраната са близки до нулата. Не бих се изненадал, ако в резултат на един по-подробен анализ се окаже, че инвестициите в отбраната през последните 10 години са по-ниски от тези в пожарната или БДЖ например.
Решаването на въпроса не може да се случи с единични проекти и краткосрочен хоризонт. Необходима ни е цялостната програма за превъоръжаване, която да обхване поне следващите десет години. Чрез такава програма, освен развитието на отбранителни способности, могат да се търсят изследователски, технологични, икономически и социални ефекти.
С гласовете на ГЕРБ и „Обединени патриоти“ Комисията по отбрана към Народното събрание одобри проектите за модернизация на Българската армия на сухопътните и военновъздушните сили. БСП също се обяви „за”. Мислите ли обаче, че оттук ще последват реални действия, които да са в помощ на нашите войници?
Двата проекта вече бяха приети с огромно мнозинство в пленарна зала. Това е добрата новина – основната част от парламентарно представените партии, както и много от тези извън парламента, подкрепят превъоръжаването на Българската армия по начин, който ще гарантира оперативна съвместимост със съюзниците ни от НАТО и ЕС, поддръжката и осигуряването на въоръжението, включително в кризисни ситуации. Също добра новина е, че ще се търси индустриално участие в изпълнението на проектите. Да се надяваме, че това ще стане по начин, който ще подпомогне интегрирането ни в евроатлантическата отбранителна технологична и индустриална база.
На този положителен фон трябва да се отбележат два недостатъка, и се надявам те да бъдат отстранени при следващи проекти за превъоръжаване. Първият е, че по необявени причини Министерството на отбраната забави значително внасянето на двата проекта в Министерския съвет. В последствие, Министерският съвет и Народното събрание реагираха много бързо, но въпреки това няма гаранции, че до края на годината ще има сключени договори и плащания по тях. А за това в Закона за бюджета са предвидени 370 милиона лева. Ако няма плащания, тези средства ще се „добавят“ към неусвоените общо 500 милиона лева за 2016 и 2017 г. И тъй-като някои политици се противопоставят на превъоръжаването на армията, нека потърсят отговор на въпроса как тези „спестени“ от отбраната пари допринесоха за решаването на социални и икономически проблеми.
Вторият недостатък, потенциално с по-трайни последствия, е свързан с ролята на Народното събрание в нашата парламентарна република. Съгласно Закона за отбраната и въоръжените сили, Народното събрание „приема с решение програма и/или проекти за инвестиционни разходи за придобиване и/или модернизация на въоръжение, техника и оборудване за нуждите на въоръжените сили, когато стойността на всеки от проектите надвишава 100 млн. лв., по предложение на Министерския съвет“. По вече потвърждаваща се практика, този текст се третира ограничително. И за двата проекта наистина Народното събрание утвърди предложение на изпълнителната власт да бъдат направени определени разходи. Пропускат се сериозни възможности законодателят да изрази своето мнение по изграждането и развитието на отбранителни способности и връзката им с външната политика и стратегическите интереси на страната, цели и политики по научни изследвания и технологично развитие, финансови, икономически, регионални и дори социални политики. В добрите практики на парламентарния контрол, законодателят има отговорности в цялостния процес на управление на големи инвестиционни проекти за въоръжените сили, далеч надхвърлящи осигуряването на бюджетни средства. Да се надяваме, че Народното събрание ще анализира опита от изпълнението на тези проекти, дори те да бъдат отчетени като успешни, и ще усъвършенства нормите и практиките на парламентарен контрол.
