Проф. Владимир Чуков е роден на 22 април 1960 г. в Атина, Гърция. Учи във френски колеж в Тунис, а впоследствие завършва Френската гимназия в София. Дипломира се във факултета по обществени науки на Дамаския университет, Сирия.
Преподава в редица български университети. През периода 1995 – 1998 г. е главен редактор на списание „Международни отношения“. През 1999 г. създава неправителствената организация „Български център за близкоизточни изследвания“, а през 2002 г. – „Център за регионални и конфесионални изследвания“.
От 2005 г. е научен секретар на специализирания научен съвет по международни отношения към ВАК.
Израел заяви, че има доказателства, че Иран не спазва ядреното споразумение, а САЩ разбира се са склонни да повярват. Това някакви координирани действия ли са на двете държави срещу Иран?
Тази акция, която беше предприета от правителството на Бенямин Нетаняху е най-вече желание за упражняване на натиск върху американската администрация и най-вече върху президента Тръмп да се откаже от американското участие в сделката с Иран. Ние видяхме – това са няколко последователни стъпки, които бяха направени. Това е първо ударът, който беше направен върху обекти в Сирия през миналата неделя. В последствие дойде впечатляващата презентация на премиера Бенямин Нетаняху и също така признанието на премиера, че тези източници, които са представени са една блестяща акция според него. Виждаме три инициативи, които предприе правителството в Тел Авив, за да упражни натиск върху крайното решение на правителството на САЩ.
След представянето на тези доказателства международната общност беше на мнение, че на този етап това не е достатъчно. Една от причините е, че Нетаняху представи само 40% от данните, с които разполага. Т.е от САЩ заявиха, че трябва да продължи работата и по останалите 60% от документите. Почти консенсусна беше тезата, че това, което Бенямин Нетаняху е изложил на тази презентация, е нещо, което е отдавна известно. Нещо повече – част от тези аргументи са съществували още преди подписването на споразумението през 2015 г. Имаме около една седмица до 12-ти обстановката да се развие и решението на Тръмп да бъде в полза на Израел – да се откаже от американския подпис под споразумението, което поне с днешна дата повечето експерти смятат, че ще се случи.
Какви ще бъдат най-вероятните опции оттук насетне? Доколкото се разбира, ще бъде предложена алтернатива, която включва преподписване на споразумението. Очаква се да постъпят нови предложения от страна на Вашингтон по отношение на Иран разбира се в пълна координация с европейските партньори. Макар и двете основни страни да са Вашингтон и Техеран, и други страни са подписали сделката – останалите постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН, както и ЕС.
Дори и САЩ да се оттеглят, следват няколко стъпки, които трябва да бъдат координирани със западните партньори. Ако това не се случи, оттеглянето ще бъде половинчато. И тук е големият дебат. Ако Вашингтон се оттегли, европейците може и да не го последват поради различни икономически интереси и търговски взаимоотношения с Иран. На този етап Вашингтон не е наложил санкции върху Централната банка на Иран. Ако това се случи, всички държави, които имат търговски взаимоотношения с Иран, автоматично ще попаднат под санкциите на САЩ. Тогава наистина ще има много силен американски натиск върху западните държави, който очевидно Вашингтон не желае да постигне. Проблемната ситуация е толкова динамична, че ние не знаем на 100% какво ще бъде решението на Тръмп.
Според експертите предложението, което той ще отправи към Иран за преподписване на сделката, ще се доближава много до това на Макрон. Вашингтон ще се стреми към осъвременяването на това споразумение.
Първото предложение ще бъде срокът за прекратяване на ядрената програма да не е само до 2025 г., а да бъде удължен. На второ място ще се иска прекратяването на програмата за балистични ракети на Иран – нещо, което Техеран категорично отрича. Третото предложение, което е всъщност сърцевината, е прекратяване или слагане на някакви рамки на регионалната активност на Иран – на първо място в Сирия и на второ място в Йемен.
Най-обезпокоителното е, че до войната в Сирия 50 години на сирийско-израелската граница беше спокойно. Откакто започна тази война, виждаме, че ескалацията на напрежението непрекъснато расте, защото Иран вече е на Голанските възвишения. Буквално през изтеклата година – година и половина ние видяхме, че шиитските милиции, в това число и „Хисбула”, в това число и Корпусът на иранските гвардейци трябваше да бъдат на 40км, после бяха на 20 км, а накрая се оказаха на 8 км от границата с Изрел и през последните няколко месеца се стига до директни стълкновения.
Това споразумение трябва по някакъв начин да стопира този източник на напрежението – нещо, което по алтернативен начин няма как да бъде постигнато. Тук вече идва ред за големите надлъгвания. САЩ са онези, които се опитват да използват своето влияние в този договор. Без западните партньори обаче това няма как да стане. И обратното – западните партньори не искат САЩ да се оттеглят от Сирия, защото ако го направят, фактически те нямат алтернатива. В същото време обаче Вашингтон по всякакъв начин се опитва да защити интересите на своите двама постоянни съюзници – на Израел чрез лимитирането на активността на Иран в Сирия, и на Йемен – от страна на Саудитска Арабия. Играта е много сложна.
Очевидно ще се има предвид и някаква затягане на процедурите по отношение на инспекциите на Международната агенция за атомна енергия. Тя всъщност е легитимната институция, която определя дали има нарушение. Експертите й са категорични, че няма регистрирано нарушение от страна на Иран. Тук имаме един много сложен лабиринт от взаимоотношения по отношение на иранската ядрена програма, но в същото време опасенията са най-вече в регионалните измерения от гледна точка на повишаване на напрежението в Близкия Изток и най-вече в Сирия. Това е и потенциалната война между Израел и Иран.
Ако не се приеме алтернативата, която ще предложи Тръмп, според Вас ще се стигне ли до реален сблъсък в близките месеци?
До момента Техеран заявяваше, че когато САЩ се оттегли от споразумението, и Иран ще го направи. Това означава връщане на санкциите. И тогава започваме да се питаме: А каква е алтернативата на Иран? Причината е, че санкциите, които продължиха повече от 12 години върху иранската икономика, започнаха да дават резултат. Иранската икономика зацикли. Тук е големият въпрос – дали Иран би изпълнила заканите си за тотално оттегляне и дали биха могли да понесат отново налагането на онези драконовски санкции, които бяха на времето.
Аз лично не считам че ще се стигне до широкомащабна война просто защото нит една от страните няма полза, но и нито една от тях няма намерение, поне официално, да се оттегли от онези позиции, които вече са завоювани. Иран не желае да се връща режимът, който беше до 2015 г. – пълна изолация и драконовски санкции. В същото време обаче Израел не желае на нейните граници да има шиитски милиции, да има присъствие на „Хисбула”, както и на иранските гвардейци – нещо, което го нямаше до преди 3-4 години. Всеки иска да запази своите дивиденти без обаче да отстъпи на другия фронт.
