Проф. Владимир Чуков е роден на 22 април 1960 г. в Атина, Гърция.
Учи във френски колеж в Тунис, а впоследствие завършва Френската гимназия в София. Дипломира се във факултета по обществени науки на Дамаския университет, Сирия.
Преподава в редица български университети.През периода 1995 – 1998 г. е главен редактор на списание „Международни отношения“.
През 1999 г. създава неправителствената организация „Български център за близкоизточни изследвания“, а през 2002 г. – „Център за регионални и конфесионални изследвания“.
От 2005 г. е научен секретар на специализирания научен съвет по международни отношения към ВАК.
Основната тема напоследък е коронавирусът. Как се отразява тя в Близкия Изток – същото ли е вниманието към нея и има ли епидемията сериозни последствия върху живота в арабския свят, както в Европа и САЩ.?
Съвсем нормално е в целия свят коронавирусът просто да изтласка на втори план всички останали локални теми. В Близкия Изток това също е основната тема. Трябва да кажем, че тя буквално доминира на 99% от 2 или 3 седмици, като, забележете, непрекъснато там се прави едни паралел между това което става и протича като процеси – имам предвид заболеваемост, смъртност, мерки на правителството – в арабския свят от една страна и Европа от друга. Европейският опит и реалности са тези, които доминират. Европа се явява нещо като модел – нещо като лаборатория за онова, което се прави, което не бива да се прави, и нещо което евентуално би могло да бъде взето като положителен опит. Изключително силно ме впечатлява, че коментаторите по тази тема дори не са араби, живеещи в арабския свят, а живеещи обикновено в Италия, Франция, Испания. Европа много силно нахлу като пример и опит в арабската тематика от гледна точка на коронавируса.
Вчера имаше много интересен събеседник по „Скай нюз“ от Абу Даби. Той е палестинец, специалист- психолог. Забележете, че говореше от Брашов, Румъния . Той е специалист по поднасяне на позитивни новини – нещо, което ако нашият оперативен щаб бе взел от него, мисля, че при нас нещата щяха да бъдат по-добри, т. е. как да се поднасят новините , на какво да се акцентира, как да се внушава на хората, че не идва краят на света. Все едно арабите вземат нашия положителен опит , без самите ние да му обръщаме внимание.
Вече се усеща националната специфика. Усеща се националният почерка за борба с тази пандемия, която ще продължи ако не години, но поне няколко месеца. За толкова ще се преборим от чисто медицинска гледна точка, но икономическият ефект, психологическият ефект е много по-дълготраен, което показва и историческият опит от големите пандемии. Ще изброя най-важните – това е Юстиниановата чума, която е продължила два века, Черната смърт през Средновековието, която продължава 15 гадини, испанският грип в началото на миналия век, който продължава две години. Сега очевидно ние ще скъсим много времето, в което ще се преборим. Ефектът, който ще остане след това, е много по-важен и тук в някаква степен според мен трябва да се опитаме да направим едно съчетание на опита, който имат хората не само в Европа. За съжаление, ние се сочим като негативния пример какво да се прави и какво не бива да се прави, спрямо такива като Държавата Израел, която се оказа с изключително гъвкава и ползотворна политика, въпреки че и там имат големи проблеми. Това е общество, което има силни религиозни кръгове и те се оказаха препъникамъкът, който много трудно може да бъде преодолян, по отношение на битка с подобен тип вируси.
Така че Близкият изток също е потопен в темата коронавирус.
Знаем, че най-поразената то коронавируса държава е Иран. По Ваши сведения там няма ли опасност епидемията да вземе невиждани размери. Здравната им система може ли да я издържи?
Епидемията от коронавируса е своеобразен стрес-тест за самата държавност. Едната от системите е здравната. Какъв е проблемът на Иран? Вече споменах, че общества, в които религията има изключително силно роля, много по-трудно се справят. В Иран има две държави – религиозната около Али Хаменеи и светската около Рухани. Защо се превърнаха в гнездо на епидемията? Първо защото дълбоката държава, представлявана от клира и Корпуса на ислямските гвардейци, не се съобразяваше с онези предписания, които даваше министерството на здравеопазването. Говоря не само като мерки, а и като информация, начини за насочване на населението, преодоляване на религиозни практики, които в много голяма степен се противопоставят на ефективната борба срещу коронавируса. Нека да спомена опита от предишните епидемии – това, което можем да обобщим, че ваксина срещу тях никой не е намерил. Аз се съмнявам, че такава ще бъде намерена и сега и единствената ефективна мярка е асоциализацията, физическото разстояние между хората – нещо, което в държава като Иран е много трудно да бъде реализирано. Можем да приказваме твърде много защо в Ком – религиозният център в Иран – докато в Китай бушуваше тази епидемия, се провеждаха молитви с присъствието на 100 000 човека. Там до последния момент се отричаха каквито и да било поражения. Трябваше реформатор-депутат от Ком да им каже, че хората измират като мишки и тогава властите наистина да вземат някакви мерки.
Много са факторите, които влияят в тази посока. За тяхната здравна система може да се каже, че е неефективна. Тя не може да се пребори със сериозното предизвикателство на пандемията и се досещате къде се сочи причината – това са санкциите срещу Иран, въпреки че Доналд Тръмп лично им предложи помощ. Те обаче отказаха, тъй като считаха, че това ща бъдат агресивни мерки – едва ли не те ще идат да им разузнават на място. Имаше и абсурдни изказвания – един от най-близките на Али Хаменеи, Али Банахян, каза, че коронавирусът трябва да бъде разпространяван, защото по такъв начин хората трябва да се убедят, че светът трябва да бъде управляван от едно-единствено правителство и това трябва да бъде религиозната държава, която трябва да се управлява от месията. Това между другото е обща концепция на религиозните среди – считат, че по този начин е било изпратено наказанието на хората и единствено месията е този, който ще спаси света. Това е виждане на една малка част от населението, която обаче има инструменти за влияние върху властта. По тази причина имат изтощена, слаба икономика и неефективно здравна система. В същото време имат и противоборство между двете държави – светската и духовната. По тази причина Иран се превърна в гнездото на коронавируса в Близкия Изток и от там беше внесен в различните държави като Кувейт, ОАЕ, Оман и Сирия, където нещата са под пълен медиен похлупак. Буквално преди десетина дни от сирийското правителство беше обявен първия случай – нещо, което е очевидно криене на информация. В Ливан се създаде специална клиника за ВИП-болни от Иран, които да бъдат лекувани в зоната под контрола на „Хизбула“. За самия Хасан Насрала имаше информация, че се е разболял от коронавируса. Очевидно имаше нещо, тъй като буквално след като се появи тази информация, той излезе по телевизията с една много дълга лекция какво казва Шериатът за епидемиите. Очевидно имаме държави в които надделява религията, авторитетът на клириците. В същото време има светски сили, светски правителства. Свалям шапка на правителството на Йордания, което има дори по-строги от тези в България. Така че има нюанс в подхода, в зависимост от общественото мнение, в начина на справяне на правителството и в неговите практики.
Виждате ли възможности епидемията драстично да повлияе на политическия курс на важни играчи и на събитията в Близкия Изток? Може ли епидемията да повлияе на процесите в Сирия – например да спре натиска върху Идлиб – или да доведе до промени във властта в Иран, ако се влоши?
Поставяте много сериозни въпроси по отношение на прогнозата. Първо не е ясно кога и как ще приключи епидемията в Иран. Трудно е да се прогнозира какви са реалните резултати от заболеваемостта и колко са починалите. Това, което се знае със сигурност, е, че буквално целият Иран, всички 31 провинции, са обхванати от епидемията. Има хора, които прогнозират, че след като се навлезе много силно в икономическа рецесия, вероятността да има политически промени в Иран е голяма. На този етап обаче епидемията не е достигнала пика си и е рано да се правят политически прогнози. Що се отнася до Сирия, там нещата са поставени под похлупак. На този етап това, което преви впечатление е, че военните действия, каквито ги знаехме преди месец-два, са почти замразени. Така стана и на турско-гръцката граница – буквално преди няколко дни от турска страна заявиха, че преустановяват стимулирането на бежанците да се движат към границите на Европа. Турските власти, които до този момент ги караха, извозваха и пращаха на гръцката граница, обявиха, че това е временна мярка, но когато коронавирусът изчезне, те отново няма да задържат тези, които искат да отидат в Европа.
Единственото място, в което коронавирусът сякаш не съществува и няма никакво примирие, е Либия. Там боевете продължават, има бомбардировки и от двете страни и, както виждате, дори СЗО там няма никаква информация за разпространението на коронавируса, който няма как да не присъства. Същото можем да кажем дори в по-голяма степен по отношение на Йемен, която също е необхваната като поле за изследване на броя на заразените от коронавируса.
Така че конфликтните зони – онези, които са по-далеч от Европа, като Либия и Йемен, са под по-слабото влияние на пандемията. Онези, които са по-близо, като Сирия и Идлиб, там степента и интензитетът на военните действия са силно намалели и това е съвсем нормално.
