Нещата между САЩ и Иран бързо се влошават, а размяната на заплахи стана ежедневие. Първото малко стълкновение – свалянето на американския дрон – не доведе до начало на война в Персийския залив, но напрежението се покачва все повече. По въпроса доколко взривоопасна е ситуацията „Дебати.бг“ потърси становището на специалиста по проблемите на Близкия Изток проф. Владимир Чуков.
Проф. Чуков, между Вашингтон и Техеран продължават да се разменят войнствени реплики, като иранската страна вчера дори заяви, че новите американски санкции са затворили вратата на дипломацията. Разбирано буквално, това значи, че бавно, но сигурно се отива към война. Как всъщност стоят нещата към момента?
Дипломацията е алтернатива на войната и обратното. При евентуална война в Персийския залив ще се подпали не само Близкия Изток, а и целият свят. Откликът не е само военностратегически, той е още политически, икономически, социален, демографски и т. н. Много са аспектите на подобен тип конфликт, така че такива изказвания от страна на Иран не представляват нищо повече от желание просто да бъде по-ефективен на масата на бъдещите преговори. Иранците много ясно споменаха, че те искат САЩ да вдигнат икономическите санкции. Претенциите, че дипломацията е изчерпана, не са нищо повече от израз на желанието да бъдат вдигнати тези санкции – нещо, което не изглежда да влиза на този етап в плановете на Доналд Тръмп.
Нещо повече – трябва да подчертаем, че арбитърът продължава да бъде Европа, тъй като икономическите санкции всъщност са притъпени в някаква степен от неизлизането от договора /ядреното споразумение с Иран – бел. ред./ на Великобритания, Франция и Германия. Така че на този етап имаме просто едни много умели преговори, които се провеждат, бих казал, извън масата. Въпросът е кой ще отстъпи пръв. Всичко това е гарнирано с множество други паралелни контакти, форуми и фактори, които влияят на основната ос на отношенията САЩ – Иран. Това са например проведената вече среща Русия – САЩ – Израел в Източен Йерусалим, също така срещата в Париж на контактната група за Сирия, а и проведеният икономически форум в Бахрейн, който е проекция на т. нар. сделка на века – уреждането на израелско-палестинския конфликт. Тези допълнителни форуми са отражение на основната ос на напрежението между Вашингтон и Техеран.
Значи въпреки размяната на заплахи да очакваме по-скоро развръзка с преговори?
Да. Нека си припомним какви бяха отношенията между Вашингтон и Пхенян. САЩ дори се бяха подготвили за евентуално изстрелване на севернокорейска ракета към Гуам. Впоследствие се стигна до преговори, макар и неефективни. Тук нещата са малко по-различни. Северна Корея има много сериозна специфика в сравнение с кризисната ситуация, която се създаде около Иран, но нека да посочим, че част от елементите са сходни по отношение на търсене на някакъв вид диалог.
Войната се осъзнава ясно като невъзможна алтернатива от двете страни. Наистина обаче мирът, постигнат чрез преговори, много трудно ще бъде реализиран, но в началото на 21 век е ясно, че няма друга опция. Колко ще се проточи във времето ми е трудно да кажа, но така или иначе един ден според мен ще се стигне именно до това.
