Проф. Владимир Чуков е роден на 22 април 1960 г. в Атина, Гърция. Учи във френски колеж в Тунис, а впоследствие завършва Френската гимназия в София. Дипломира се във факултета по обществени науки на Дамаския университет, Сирия.
Преподава в редица български университети.
През периода 1995 – 1998 г. е главен редактор на списание „Международни отношения“. През 1999 г. създава неправителствената организация „Български център за близкоизточни изследвания“, а през 2002 г. – „Център за регионални и конфесионални изследвания“. От 2005 г. е научен секретар на специализирания научен съвет по международни отношения към ВАК.
ДЕБАТИ.бг потърси мнението на проф. Чуков по отношение на срещата Русия-Турция-Иран, на която беше обсъдено бъдещето на Сирия.
Какво показват изразените по време на тристранната среща вчера позиции на Иран, Турция и Русия?
На първо място трите държави, гарантиращи развитието на войната в Сирия се опитват да представят срещата като вододел между два периода в от сирийската криза – до сега е било гражданска война, а оттук насетне започва стабилността, сигурността, просперитетът и респективно възстановяването на Сирия. Вече се говори за постоянно примирие, а не както досега за едномесечни примирия. Идеята е, че вече събитията ще вървят по един утъпкан, мирен и стабилен начин, което според мен означава, че желанието на трите държави се представя за реално. Трите страни пожелават много бързо да бъде съставена комисията за създаване на нова сирийска конституция, което като цяло ще павира пътя към една нова и мирна Сирия. Това беше желание за уреждане на сирийския проблем, като трите страни са гаранти.
В същото време обаче много от нещата бяха подминати, премълчани неизведени на преден план. До голяма степен тези противоречия очертаха проектограниците на отделните зони за влияние. На първо място е проправителствената, която е водена от Русия и отчасти Иран, но също така и северната част на Сирия, където живеят т.нар. „арабски сунити” под контрола на Турция. Те очевидно тепърва ще търсят границите помежду си.
Вчера беше политическото говорене, което винаги е по-меко, по-позитивно и бих казал по-атрактивно за публиката. Реално на терен обаче нещата не само че не излеждат по този начин, но тепърва има много неща, които трябва да бъдат уреждани.
Беше изведен акцент за общите позиции и и общите пресечни точки между трите държави гаранти за сметка на другата коалиция – тази водена от САЩ, които не присъстваха на срещата. Много ясно се видя, че Турция, Русия и Иран се опитаха да прехвърлят всички несполуки на неприсъстващата страна.
Тръмп заяви, че иска военните части на САЩ да бъдат изтеглени от Сирия. Както казахте и Вие, Щатите бяха изолирани от вчерашната тристранна среща, ще бъдат ли изместени те от Сирия?
Това е една много интересна тема. Настойчивото повтаряне от страна на Тръмп, че иска да оттегли американските сили от Сирия се чу за първи път преди една седмица. По време на заседание на Съвета по национална сигурност на САЩ президентът е потвърдил желанието си, но не е посочил в какъв срок ще бъде извършено това.
На първо място причина за това е присъствието на международната коалиция, предвождана от Щатите, която се свързва директно с разгрома на Ислямска държава и до голяма степен задачата е свършена. Макар че последните новини, които идват от Източна Сирия не са оптимистични. Ислямска държава не само се активизира, тя си връща позициите върху много важни стратегически обекти – нефтени находища, и то за сметка на кюрдите, които са реално ръководени от САЩ.
В дискурса на Тръмп си проличаха условията, които ще го накарат реално той да преразгледа решението си. Тук вече става въпрос за пари. Оттук насетне битката ще бъде кой ще възстанови Сирия и кой ще гарантира на жителите нормален начин на живот. Виждат се най-вече силните заявки от страна на Русия. Турция от своя страна заявява, че иска да се погрижи за нормалните условия на живот на хората, които ще се върнат там.
Нека се върнем на Тръмп. Реално той очаква 4 млрд. долара за възстановяването на Източна Сирия. На този етап нищо не е дошло. Нещо повече – Тръмп заяви, че ще замрази 200 млн. долара за възстановяването на кюрдските региони, които трябваше да дойдат от бюджета на САЩ. Той много ясно каза: До сега САЩ са наляли за Близия Изток 7 трилиона долара. Това са 11 военни бюджета на страната,което в неговата концепция „Америка на първо място” няма как да се впише. Той казва: Другите държави са тези, които трябва да разделят нашата тежест, най-вече икономическа. Тези 4 млрд. трябва да дойдат много бързо.
Изтеглянето е инструмент за натиск върху партньорите – Саудитска Арабия, Израел, Йордания, ако щете и върху Ирак. Това, което би могло да се получи като вакуум след изтеглянето на САЩ, трябва да бъде попълнено от съюзниците.
В края на миналата година няколко политически лидери изразиха мнението, че войната в Сирия ще приключи. Можем ли да очакваме такъв развой на събитията сега?
Не. На този етап не е много ясно какъв ще бъде сценарият. До преди около година аз считах, че иранската формула е най-вероятният изход от кризата. Това означава, че влияние ще получи силен външен фактор, който има силни позиции и вътре в страната. За съжаление това се оказа твърде оптимистичен вариант за Сирия.
В момента се обсъжда дали това ще бъде нещо като Иракския вариант – да има три области, очертани на етнически принцип, или Югославския вариант – където има разпадане на държавата на няколко по-малки. Може би ще бъде нещо посредата – ще имаме запазване на единството на държавата, както беше упоменато в декларацията на Рохани, Тръмп и Ердоган, но в същото време ще имаме три самостоятелни икономически зони, като всяка от тях ще има собствено управление.
