Проф. Владимир Чуков е роден на 22 април 1960 г. в Атина, Гърция. Учи във френски колеж в Тунис, а впоследствие завършва Френската гимназия в София. Дипломира се във факултета по обществени науки на Дамаския университет, Сирия.
Преподава в редица български университети. През периода 1995 – 1998 г. е главен редактор на списание „Международни отношения“. През 1999 г. създава неправителствената организация „Български център за близкоизточни изследвания“, а през 2002 г. – „Център за регионални и конфесионални изследвания“.
От 2005 г. е научен секретар на специализирания научен съвет по международни отношения към ВАК.
Проф. Чуков, ден след като американският президент Доналд Тръмп обяви войната с „Ислямска държава” за приключила и каза, че ще бъдат изтеглени войските от Афганистан и Сирия, военният му министър подаде оставка. Това е ясен сигнал, че г-н Матис не е съгласен с политиката на Тръмп – какво следва оттук нататък за американската външна и военна политика и какъв ще е ефектът от оттеглянето на военните?
Оттеглянето беше колкото очаквано, толкова и неочаквано, Очаквано беше, тъй като той не за първи път декларира, че има намерение да оттегли американските войски от Сирия, но според мен опозицията – не само неговите съветници, буквално всички, включително Джеймс Джефри, анулираха изказванията си по въпроса. Това бяха тези, които не съответстваха на политиката на неговия началник.
Практически това е еднолично решение. Местни наблюдатели твърдят обаче, че предварително са били уведомени двама политици, които имат отношение към региона – Путин и Ердоган. Преди около месец изключително подозрително руснаците инсталираха в Източна Сирия установките С-300 – нещо, което е безпрецедентно. Досега тяхната зона за контрол беше в Западна Сирия. Това подсказва, че нещо ще стане.
Според мен не само съветниците на Тръмп, не само неговото правителство, европейските партньори също са изненадани. Но това, което ми прави впечатление, е, че и в Израел са изненадани. Те са били уведомени на практика един ден преди публикацията в Туитър.
Сега ще имаме един период на несигурност. От една страна ще има някакви опити за стабилизация на тези 30% от сирийската територия, търсейки външен фактор, който би могъл да замести САЩ. Днес е предприета подобна стъпка – има делегация на Сирийските демократични сили – кюрдите – които са в Париж.
Париж много ясно заяви, че няма да се оттегли. Подобна позиция заеха британците, немците, в момента има консултации с всички останали европейски партньори, в това число италианците. Тук вече се вижда разликата в стратегическия подход.
Тръмп не приема Сирия като обект на стратегическа външна политика, политика на сигурността. Той казва в своите туитове, че оставя на Русия, Иран, Сирия и другите да се бият срещу ИД, а той, като син на най-мощната армия в света казва, че със сигурност тази армия ще разбие ИД, ако ИД нападне Америка. Т.е. тази презумпция, която съществуваше от атентатите от 11 септември за превантивен удар, всичко това очевидно във възгледите на Тръмп не съществува.
Това решение на Тръмп ще има много силен отзвук. Кюрдите в момента, създавайки такъв тип структура, създавайки определен тип режим на самоуправление, няма как да се отказажа от това, което до този момент са изградили. Поради тази причина те първо ще търсят регионални сътрудници. Това най-вероятно ще са иракските кюрди, които са добре приети от Турция.
В интерес на истината американските войски се оттеглят от Сирия, но те не напускат Близкия Изток. Тези 2 хил. човека ще отидат в Ербил. Едната опция е да се направи съюз между сирийските и иракските кюрди, което на този етап беше възпрепятствано от сирийските кюрди, защото те са част от ПКК.
Вторият много силен резонанс произлиза от това, че европейците не гледат на Сирия като на своя периферия. Точно от Сирия дойдоха този над 1 млн. бежанци в Германия.Практически това, което стана през 2015-2016 г. в Европа е заради сирийския конфликт. В момента Европа осъзнава, че в името на глобалната евроатлантическа сигурност, европейският вектор трябва да бъде засилен.
Това, което президентът Макрон заяви още преди около месец, че трябва да се направи европейска армия, рано или късно очевидно ще придобие своите измерения, търсейки своя изява на терен в Сирия.
Тук в Сирия залогът е много голям, защото ако европейците успеят да станат външен гарант на кюрдите, те ще имат много съществена роля при формирането на бъдещата сирийска политика. Вече се създаде конституционната комисия, която ще разглежда кои оттук насетне ще играят роля в бъдещото сирийско управление. Това е Ливанската формула. Трябва да видим дали европейците ще успеят да заемат това място, което изведнъж им беше представено от Доналд тръмп.
Оттегляйки се от Сирия, можем ли да кажем, че Тръмп предава своите съюзници сирийските кюрди и ако да, за какво ги размени той?
Много от анализите на коментаторите са точно такива. Може би сделката, която е по посока на закупуването от Турция на системите „Пейтриът” на стойност 3,7 млрд. долара е част от причините, които накараха Тръмп да оттегли своите военнослужещи.
Самите войници на терен са били силно разочаровани, когато кюрдите – местните хора, с които те са живеели години наред заедно, ги молят да останат. Но те са казали, че не могат да останат, тъй като това са нареждания на висшестоящите.
Трябва да се запитаме и до къде ще стигне Турция в своята наказателна акция срещу Сирийските демократични сили. Мисля си, че няма да бъдат акции от типа на „Маслинова клонка” или „Ефратски щит”, т.е. директна окупация. Това наистина би предизвикало геноцид, масово клане. Отзивите по адрес на Турция няма да бъдат добри, включително и в Европа, да не говорим за региона.Вероятно ще има краткосрочна и то много ясна, нацелена акция, като ще се търси разширяването на зоната на турското влияние.
Гледайте на тези 30% като на дял от бъдещото влияние в управлението на Сирия. Вероятно режимът ще се опита да си вземе югоизточните райони. Пристигат информации, че дори вече е формиран контингентът от 60 хил. сирийски военнослужещи от армията на Башар Асад. Те се изтеглят от западните райони около Идлиб и ще бъдат транспортирани около Дейрезор.
Демаркационната линия между Турция и Русия от Западна Сирия ще се премести в Източна Сирия на базата на този вакуум, който ще се получи, или който те предполагат, че ще се получи на базата на позитивните реакции, които ние виждаме както в Москва, така и в Анкара.
Как ще се отрази пък това еднолично решение на Тръмп за оттегляне на другите местни играчи – казахте, че израелците са изненадани, но как ще им се отрази оттеглянето на техния съюзник САЩ и може ли да има засилване на иранското влияние в региона?
Това е всъщност нещото, което ги притеснява. Първата реакция е, че те са изненадани, едва предния ден те са били уведомени. Техните декларации са по посока на това, че независимо от оттеглянето на американците, те ще разчитат на себе си и ще продължат битката срещу иранското присъствие в Сирия.
Те са изключително недоволни, тъй като се явяват със статута на стратегически партньор – нещо, което не върви в този контекст на обстоятелствата да бъде характеризирана стъпката по този начин. Вие си спомняте преместването на американското посолство от Тел Авив в Йерусалим и изведнъж има изтегляне без те дори да бъдат информирани.
Тук става въпрос за решение на най-високо равнище. На долните равнища – Пентагон, Държавен департамент, съветници просто подобен тип индикации въобще не е имало. Това е силно изненадващо решение по отношение на това, че Тръмп не е разширил кръга на хората, които предварително е трябвало да бъдат уведомени.
Накрая нека да кажем какво ще се случи с „Ислямска държава”. тя очевидно е обезсилена, нейните позиции са отслабени, но с оттеглянето на САЩ има ли опасност да се прегрупира и да набере нова сила?
Въпросът Ви е реторичен. Нека само да спомена фактите. Повече от година след като бившият иркаски премиер Хайдал Ибади обяви победа над ИД, ако погледнете новините в териториите, които бяха навремето окупирани от ИД, това са новини най-вече от военен характер – спящи клетки, терористични актове, несигурност на населението.
Представете си каква ще бъде ситуацията в Сирия, след като дори официално ИД контролира части от селището Хаджин. До преди една седмица бяха превзети някъде около 30-40% от това селище, остатъкът все още беше под контрола на ИД. Има и анклави, които ту се появяват, ту изчезват.
Много трудно там би могъл да бъде наложен контрол. След изтеглянето на американските войници повече техни самолети няма да има в небето над районите, които са под контрола на „Ислямска държава”. Вероятно тяхната функция ще бъде заета от френските „Рафал” – те имат база в Йордания, но така или иначе след като натискът няма да бъде същият, нищо друго не остава, освен тази терористична организация да възстанови в някаква степен своите позиции.
Има един интересен фактор, който дава отговор на въпроса защо Франция не бърза да си ходи. Тук не става въпрос за това, че са бивш метропол, за това, че искат влияние. Към днешна дата в кюрдските затвори има около 120 френски джихадисти, заедно със семействата и децата те са около 400. Това е един контингет, който французите са заинтересовани да остане в кюрдистан, а не да се върнат във Франция. Това само по себе си ще покаже, че Франция ще продължи координацията и сътрудничеството със сирийските кюрди на място.
Това са многото неизвестни, които седят пред самите кюрди, пред Сирия като държава, регионалните играчи, пред Европа, пред САЩ. Това решение не беше в посоката, в която би трябвало да бъде, за да е в унисон с гарантирането на ситуация, която до голяма степен удовлетворява всички.
