От 2005 г. е научен секретар на специализирания научен съвет по международни отношения към ВАК.
През последните дни Иран провокира САЩ по практически невиждан досега начин, като организира нападение срещу американското посолство в Багдад. Отговорът на Доналд Тръмп беше незабавен и убедителен. Как прогнозирате, че ще се развие положението в Ирак през следващите месеци?
Ескалация! Нищо повече от повишаване на напрежението, тъй като аз лично изключвам да се стигне до някаква тотална, разрушителна война между Иран и САЩ, но това, върху което трябва да поставим акцент е, че от 3-4 месеца принципите, условията, критериите на взаимоотношенията на Иран и САЩ просто се промениха. Тоест някъде до лятото на миналата година противопоставянето беше във водите на Персийския залив – отвличания, провокации на танкери и на отделни съдове, не само на Саудитска Арабия и на ОАЕ, а въобще на международния трафик. През юни имахме едно много знаково събитие. Тогава иранците, по-скоро „паздаваните“, корпус на иранските гвардейци, свали американски дрон за 130 млн. долара. Тогава нямаше американска реакция. Създалата се обстановка, след юни месец миналата година до голяма степен предопредели и новата тактика на американците. Ако няма ответна реакция, ако няма никакви последствия, те стават все по-агресивни, все по-настъпателни и все по-безкомпромисни.
Преди няколко месеца много ясно бе анонсирано от Пентагона, че нито една провокация, нито едно нападение на Иран няма да остане ненаказано, както е било до този момент. Практически на територията на Ирак се провеждаше една тотална война, която излезе извън обсега на медиите, тъй като ставаше въпрос за нанасяне на удари и от едната, и от другата страна. Убийството на Касем Солеймани не е спорадичен акт, то си има някаква вътрешна логика. Буквално преди 10 дена в предградията на Дамаск от израелски самолети беше направен опит да бъде ликвидиран командващия на „паздаваните“ генерал Хаджизаде. Той успя да избяга. Това е всъщност човекът, който организира и проведе нападенията срещу саудитските нефтени съоръжения, тоест няколко месеца по-късно реакцията не закъснява. Същата е и историята с Касем Солеймани, на чиято съвест тежи убийството на стотици американски войници. Но както вече Вие споменахте историята с нападението над американското посолство.Той много ясно беше обвинен, че е инспираторът и нямаше как да остане ненаказан. Така че до този момент Солеймани не веднъж беше на мушката, той можеше да бъде ликвидиран много, много отдавна. това не се случи, защото тактиката не беше такава, каквато е сега.
От тук насетне твърдият подход е този, който ще доминира във взаимоотношенията между държавите и още един много важен компонент – от водите на Персийския залив Ирак става плацдарм за разменяне на ударите, което само по себе си показва, че там текат много сериозни процеси на ерозия. Нещо, което тревожи множество експерти , имайки предвид, че родината на Ислямска държава е Ирак
Иран ли остава основната заплаха за Израел и западната цивилизация?
Определено. Ислямска държава е терористична организация с огромна територия и огромен бюджет, но все пак това е терористична организация, срещу която всички бяха насочени. Докато Иран е тоталитарна държава и има свои представители в ООН. Има свои съюзници като Русия, Китай, като Сирия. Тоест държава, която наистина е създала един много безмилостен механизъм за потискане на всички онези, които са против нея. Моето лично мнение е, че през годините и особено Касем Солеймани, който беше ликвидиран днес сутринта, олицетворява една тенденция, която характеризира иранската външна политика през последните няколко десетилетия. Това е симбиоза между политическия ислям, но също така това е и микс от местен персийски национализъм. Тоест религия плюс национализъм. Поради тази причина Иран не може да се откаже от своите аспирации към държави, към които има конкретни таргет групи и това са шиитските малцинства. Не могат да се изтеглят от Ирак, Сирия, Ливан, Йемен. Това е част от тяхната външна политика, част от тяхната концепция за национална сигурност, олицетворение, на която беше именно Касем Солеймани
Какво кара Европейския съюз и особено Франция и Германия да имат по-мека позиция спрямо Иран?
Категорично. Включително и днес след убийството на Касем Солеймани имаше декларация в Европа в която се каза, че те ще търсят стабилизацията на Близкия Изток, което само по себе си подсказва, че не приемат посланието на САЩ с убийството на Касем Солеймани. Много ясно се получи една поларизация в Западния свят – „за“ или „против“ споразумението с Иран. „Антекс“ – това е механизмът, който беше създаден от Европа и иранците за обезщетяване на иранците, вследствие на загубите, които им бяха нанесени от американските санкции. Той беше създаден от Великобритания, Франция и Германия, но до края на миналата година се присъединиха още 7 европейски държави. Тоест Европа очевидно е на различно мнение от САЩ и продължава да бъде на такова.
Защо? Първо, защото Европа има големи икономически интереси. Цялата инфраструктура на дребния и среден технологичен бизнес, това са германците. Германия е тази, която изнася стоките си за Иран. Второ, Европа е много по-близо до Иран, отколкото САЩ. Когато имаше много интензивни преговори между европейците и иранците, съвсем мимолетно някои ирански експерти им подсказваха какво може да се случи с Европа, ако европейците се откажат от това споразумение. Нека го кажем директно: тя може да се превърне в плацдарм за ирано-американското противопоставяне. И още нещо, не еднократно беше споменато, че до този момент Турция държи инструмента на бежанците, това може да се промени. Те подсказаха, че на територията на Иран има над 2 млн. афганистански бежанци, които могат да бъдат пуснати. И още нещо, което не е за подценяване. Точно бидейки на пътя на Афганистан и Европа, иранците контролират пътя на дрогата. Знаете, че Афганистан е най-големият производител на дрога в света. Пазарът е пак европейски. Така че има множество инструменти, които иранците употребяват за натиск върху нас, върху ЕС.
И последно, на този етап Макрон е човекът, който се опитва да използва това разногласие между иранците и САЩ, което не знам, докъде ще стигне. Но това беше много ясно видяно, особено при последната среща на високо равнище във Франция, при която Макрон беше човекът, който покани Мохамед Зариф в съседен хотел на сбирката на лидерите на Г-7. Там, където беше и Тръмп. Нещо, което очевидно поставя в една много неловка ситуация – Тръмп, който не беше информиран, че в съседната сграда се намира иранският външен министър. Така че това са всъщност големите игри между големите.
Очевидно следващият конфликт в Близкия Изток ще бъде в Либия. От една страна, Турция подкрепя международно признатото правителство в Триполи. От друга, Египет, Саудитска Арабия и ОАЕ подкрепят генерал Халифа Хафтар. Вчера американският президент Тръмп предупреди турския си колега Реджеп Ердоган да не се меси. Какво ще се случи според Вас?
Това е наистина другата конфликтна зона, която трябва да бъде обект на вниманието на европейците, дори според мен и на нас, българите. Защо? Защото в този конфликт по някакъв начин, директен или индиректен, са замесени двама наши съседи – Турция и Гърция, която вчера подписа споразумението MedEast, заедно с Израел и Кипър, за газопреносна мрежа от израелско находище към Европа. Тоест това трябва да бъде много сериозно анализирано.
Защо? Нека да кажем всъщност кое е впечатляващото, гледайки външната политика на Турция. Турция в момента има турски военен контингент в 11 държави в света. Тоест това е една държава, която е изключително динамична, която е демографски пращяща. В същото време икономически се развива много активно. Търси жизнено пространство и това, което мен ме безпокои е, че заедно със Сирия създадоха една схема за делене на територии. Да речем дадено село за едните, дадено село за другите. Просто си поделят зоните за влияние. Страх ме е, че в Либия са на път да направят същото. Този път може би в някаква по-омекотена форма. Ще видим сега Турция кого ще изпрати в Либия – дали ще бъде редовна армия, за което аз лично се съмнявам, или ще бъде под формата на частните военни фирми.
Преди няколко дни написах една статия, че всъщност в Либия в момента се сблъскват руската Вагнер и турската Садат, което е просто същия модел. Пенсионирани военни, които просто търсят своето занятие, своето поприще, съответно са платени от тези, които са ги поканили, но всъщност са инструмент на държавата, към която те се числят. Ето това е изключително неприятна ситуация и ме е страх, че Европа е просто отсъстваща. Италия, Франция, които трябва да са директно ангажирани с либийския случай са не само в изчакване, не само в някакво протакване, но и в една позиция, в която очевидно азиатските държави – Русия и Турция ще наложат своя модел в една държава като Либия, чиито недра са около 3% от световните нефтени залежи. Либия е и държавата, която е коридор на един мощен бежански поток от Африка за Европа, в частност Италия. Тоест Европа се оказва отново неспособна да изработи единна позиция, да се наложи като въоръжена сила, като силов фактор. Говорим от десетилетия за европейска армия, за европейски силови структури, но когато се появят предизвикателствата на терен, се оказва, че азиатците са много по-напористи, по-безкомпромисни. И в конкретния случай виждаме безпардонността на Ердоган, именно нарушавайки всички норми на международното право.
Вие казвате и международно признатото правителство, но то не е избрано от либийците. То е следствие на една резолюция на ООН, в която се делегират правата за международно признание, но то не е избрано от либийския народ. Сега ако бъде подложена същата резолюция за гласуване в съвета на сигурност, едва ли петте държави ще бъдат на едно и също мнение, тоест то вече няма да има такъв статут.
Либия като една изключително тежка, специфична държава е много трудна за управление. Много трудно може да се сложи под похлупака на един политически център. Поради тази причина са отворили една голяма дупка, в която, за съжаление, Турция интервенира с формулировки, с клишета, които бяха използвани по същия начин, когато те нахлуха в Северна Сирия. Много е важно да бъдат анализирани самите причини за турското присъствие в Либия. Защо? Защото виждате и сирийския, и либийския модел. Това са двете източни държави, които са нашите две бивши метрополии.
С удара с умна ракета, при който загина иранският генерал Солеймани, американската армия показа високотехнологично бойно превъзходство. Смятате ли, че това ще респектира противниците на САЩ и това ще бъде ли новият начин на водена на война, при който ракетите няма да падат върху мирните граждани, а върху генералите?
Това е бих казал една схема, която беше известена преди няколко месеца. Вече споменах, че и Пентагона, и Израел заявиха, че няма да има нападения срещу американски цели и срещу техните съюзници. И схемата, която е за целене върху силните хора, е силно анонсирана и институционализирана сега от американците. Израел отдавна прилага тази тактика, като се почне с борбата срещу радикалите от Хамас, ивицата Газа. Там мишена са точно командирите на Хамас, на ислямски Джихад. Просто това, което ние виждаме като практика около Израел, сега вече беше проектирано и върху държави, които не граничат с Израел.
Моите лични опасения са, че Ирак върви към една много силна, много очевидна ерозия. В понеделник ще има дебати в иракския парламент за прекратяването на договора за американското присъствие , американските войски, американския контингент в Ирак. Представете си какво би означавало това! На фона на един Сунитистан, сунитските райони, в които практически втората власт след американската е на Ислямска държава. Ако американците се дръпнат от сунитските райони, ние просто ще гледаме втори епизод на Ислямска държава. Нещо, което наистина хвърля в безспокойство множество експерти и на множество познавачи поради обстановката там, но наистина Ирак е този, който от тук насетне ще инкасира големите удари.
