Проф. Владимир Чуков е роден на 22 април 1960 г. в Атина, Гърция. Учи във френски колеж в Тунис, а впоследствие завършва Френската гимназия в София. Дипломира се във факултета по обществени науки на Дамаския университет, Сирия.
Преподава в редица български университети. През периода 1995 – 1998 г. е главен редактор на списание „Международни отношения“. През 1999 г. създава неправителствената организация „Български център за близкоизточни изследвания“, а през 2002 г. – „Център за регионални и конфесионални изследвания“.
От 2005 г. е научен секретар на специализирания научен съвет по международни отношения към ВАК.
Проф. Чуков, в момента тече последната битка на предвожданата от САЩ коалиция срещу „Ислямска държава” в Сирия. Какви са очакванията ви за след нейния край и може ли да си отдъхне светът, че идва краят на халифата?
Тази последна битка, говорим най-вече за тази срещу анклава Багуз, продължава повече от два месеца, дори може би три. Така че не е много ясно до кога ще трае тя. Лично аз съм наистина изненадан колко хора се оказаха в това селище.
Първоначално се очакваше, че това е някакъв много малък град или селце, оказа се, че до този момент са излезли от Багуз над 60 хил. човека. Това са цивилни жители, жени, деца, но трябва да кажем, че там все още остават джихадисти, които нямат намерение въобще да се отказват.
Различни са преценките колко всъщност са джихадистите, ние непрекъснато ги гледаме и в клиповете. Може би на всеки 3-4 дни излиза по една група от няколко хиляди човека. Трагедия е, направо човешка трагедия, дори човек само да ги погледне, не да ги слуша какво казват.
Счита се, че между 500 и 1000 човека са тези, които нямат намерение да се предават. В момента цари пълна деморализация в редовете на „Ислямска държава”. Тези които са останали, виждат, че друга алтернатива нямат, гледайки какво се случва с техните колеги, които се предадоха.
Силната деморализация е в следствие на бягството на Абу Бакр ал-Багдади, който очевидно е бил там заедно с най-близкото си обкръжение. Дори имаше опит за преврат преди по-малко от месец от хора, които са се опитали да го убият. Те обаче са били контраатакувани и ликвидирани. Става въпрос за някаква група от алжирци. Там е тотална, да не кажа бъркотия, по-скоро е трагедия. Тотална трагедия.
Представете си, че два месеца тези хора ядат трева. Директно са пиели вода от Ефрат. В момента, в който те се опитат да тръгнат било то към Ирак, било то към териториите, които се контролират от режима, веднага ги засипват бомби. Огромната част се оказва, че са иракчани. Те в момента търсят „убежище” в пустинята в Ирак и в пустинята в Сирия.
Счита се, че Абу Бакр ал-Багдади е избягал точно в Ирак. Това, което мен много силно ме притеснява е, че дори вече не Сирия е тази, която е проблемната, а това е Ирак. Става въпрос за южните части на провинция Амбар, където е пустиня, където много трудно могат да бъдат контролирани въобще действията на когото и да било там.
Там се съсредоточават шиитски и американски войски, точно в тази част на Ирак. Обстановката е изключително сложна, тъй като шиитските милиции се оказаха изключително активни не толкова срещу ДАЕШ, колкото срещу американците, които имат за цел да се борят срещу ДАЕШ в тази част на Ирак и Сирия.
Това, което ми направи впечатление, аз дори го публикувах в моята Фейсбук страница, е, че преди 4 дни дори американският контингент тук в България е бил приведен в пълна бойна готовност в очакване на евентуален трансфер в Ирак. Шиитските милиции, които се командват от Касим Слеймани са имали задача да започнат да бомбардират американците.
Вижда се че реално отслабвайки ДАЕШ, изплуват на повърхността сили, които ние не сме очаквали, че ще се появят. Това е всъщност сблъсъкът с Иран. След като България се явява в една оперативна зона с тази част на Сирия и на Ирак, вие си представете какво е било на тези, които са в Израел или в Йордания. Там наистина нещата са много, много сложни. Веднага Ви отговарям на въпроса дали ще има умиротворяване – не, няма да има.
През последните дни имаше нова размяна на заплахи между САЩ и Турция заради закупуването от страна на Анкара на руски ракетни комплекси. Увредени ли са непоправимо отношенията между двете държави?
В момента турско-американските отношения са може би в най-ниската си точка. На този етап нямаме официален разрив, но има белег, че нещата не вървят по начин, по който трябва да бъдат взаимоотношенията между два съюзника в НАТО.
Беше предложено от американското министерство на отбраната в случай че Турция закупи С-400 – нещо, което доколкото разбираме е вече решено – да им бъде отказан достъпът до F-35. Това е супер стратегически бомбардировач, който между прочем е конструиран от една многонационална компания, в която участват и турци. Те правят два компонента на този супер стратегически бомбардировач.
Освен това ще им бъде отказан достъп до „Пейтриът”. Има и белези на политическо влошаване на отношенията. САЩ извади Турция от списъка на търговски най-облагодетелстваните нации. Това означава, че отпада митническият съюз, т.е. двойно данъчно облагане.
Не вярвам да е случайно и много широко медийно отразеното посещение на Мелания Тръмп в едно от училищата на Фетуллах Гюлен в САЩ. Това очевидно подсказва, че те нямат намерение въобще да се съобразяват с исканията на Турция за предаване на Гюлен.
На този етап виждаме много остри взаимоотношения. До къде ще стигнат не е много ясно, но Турция очевидно завива в източна посока. Това е повече от очевидно.
Друг голям конфликт между Анкара и Вашингтон са кюрдите в Сирия. По-близо ли сме днес до разрешаването на кюрдския въпрос в Сирия?
Не. С днешна дата мога да Ви го кажа. Аз в момента пиша книга за сирийските кюрди – няма помръдване и на йота от позициите на основните играчи.
Турция твърди, че те трябва да администрират зоната за сигурност, която евентуално ще бъде създадена в Северна Сирия. Различни структури имат, различна визия, но така или иначе Турция казва „това е наш ангажимент, ние ще управляваме зоната”. САЩ обаче са категорично против.
Нещо повече – неприятно е да се отбележи, че Турция предпочита Русия, да не кажа, че предпочита Иран. Преди няколко дни те казаха: „тези, които сме в Астана – Турция, Русия и Иран – това са външните сили за Сирия. Останалите просто да си вървят”. Това очевидно не съвпада с вижданията на американците.
Тръмп много ясно заяви, че той няма да изтегли всички войски от Сирия. Дори Пентагонът заяви, че те нямат график за изтеглянето – когато решат. Това означава, че Северна Сирия на този етап е с неопределено бъдеще.
От европейските съюзници единствено Париж каза, че ще остане: „дойдохме заедно и си отиваме заедно”. Великобритания до този момент нищо не е казала, германците също нищо не казват. САЩ обаче са поканили всички европейци, не само трите големи държави, но също така има и италианци и други, които да направят многонационални сили.
Турция категорично не иска да има такива сили и с днешна дата няма договорка, няма споразумение. Дори там, където Турция може да се споразумее с Русия, тя го предпочита. Например, тръгнаха съвместните конвои в Тел Абиад – това е едно селище, което е буквално в най-западната част от контролираните от кюрдите райони.
Мамич е изключително спорен между САЩ и Турция – турците са се договорили, че ако американците се оттеглят от там, автоматично започва турско-руски конвой.
Вижда се, че Турция предпочита като партньор – политически и военен – Русия, да не кажем и Иран. Между Турция и Иран няма никакви визи. Нещо повече – Турция казва, че американските санкции срещу Иран тях не ги касаят.
Нещата очевидно вървят в една посока, която се върви към неформален разрез. Нито Турция ще напусне НАТО, нито някой ще поиска тя да го направи. Вероятно връзките ще бъдат силно замразени, да не кажа практически само формални.
Защо според Вас се промени решението на САЩ да изтегли войските си от Сирия, което беше много категорично заявено само преди няколко месеца?
В момента, в който се оттеглят американците, ще се оттеглят и европейците. А това означава ДАЕШ да се върне на терен.
Имаше една статия от командващия френската артилерия в Ирак – те всъщност бомбардират Сирия, невероятна работа вършат. Той казва следното: Това, което кюрдите правят за 3-4 месеца, европейските командоси могат да го направят за 2-3 седмици. В момента, в който изчезне присъствието на европейците и на американците, всичко се връща по стария начин.
Трябва да кажем, че Сирийските демократични сили половината са кюрди, но другата половина са араби. Тези араби ту са с ДАЕШ, ту са с кюрдите. Досещате се, че в момента, в който няма европейско или американско знаме, всичко ще се върне постарому.
Другият фактор е Иран. В началото Ви казах, че буквално преди няколко дни, включително и контингент в България беше приведен в пълна бойна готовност. Причината е, че шиитските милиции, командвани от Касим Слеймани са дали заповед директно да се стреля срещу американците. Битката вече е не само за Сирия, битката е и за Ирак.
Политически сили в Иракския парламент искат да се приеме закон, чрез който да бъдат прогонени всички чужди войски, в това число и американците. По отношение на САЩ това е недопустимо. През 2003 г. те свалиха Саддам Хюсеин и ако те се оттеглят от тази част на Ирак, 100% ДАЕШ ще възкръсне.
Дори в момента спящите клетки на ДАЕШ в провинция Амбар или в южен Киркук са толкова активни, че практически те управляват населените места в тези райони през нощта. През деня не, но през нощта те са тези, които командват.
В момента, в който се оттеглят САЩ и европейците, всичко ще възкръсне и ще слушаме старата песен на нов глас.
С влошаването на отношенията между САЩ и Турция ще се увеличи ли значението на България като съюзник в НАТО, като се има предвид, че тя е първата държава на границата с Турция, разбира се заедно с Гърция?
Заедно с повишаването на бойната готовност на американския контингент в България е повишено и състоянието на американския контингент в Румъния. Трябва да гледаме трите държави – Румъния, България и Гърция заедно.
Ако погледнете какво се случи след 2010 г., когато стана разривът между Израел и Турция, практически израелските ВВС тренираха в нашето небе, имам предвид на Гърция, на България и на Румъния.
Нещо повече – турците вероятно много скоро официално ще поискат от САЩ да се оттеглят от Инджирлик. Това е всъщност базата, от която много дълго време се нанасяха американските удари срещу „Ислямска държава”.
Сега те се нанасят най-вече от самолети, които излитат от Удейт в Катар и има една база в Йордания, която се разширява. Но част от този диспозитив няма как да не дойде в нашите държави. Гърция, България и Румъния вървят в пакет.
