Владимир Путин ще е и следващият президент на Руската федерация. В това вече едва ли може да има съмнения. Съмненията отпаднаха преди ден, когато сегашният държавен глава лично обяви, че ще се кандидатира пред работници от автомобилния завод „ГаЗ” в Нижни Новгород. Така отпада и въпросителната дали политическият, стопански и военен елит в Русия ще продължи да залага на познатия Путин и през следващите 6 години или евентуално ще потърси нова личност, която да представлява в страната и пред света неговия сложен конгломерат от често разнопосочни интереси.
Решението за издигането на кандидатурата на Путин е било взето отдавна в Кремъл. Обявяването му се проточи защото са се обсъждали вариантите как и пред кого то да бъде съобщено публично, предполагат руски медии. Дали да бъде направено максимално близо до датата на изборите – 18 март 2018 г., за да се запази интригата по-дълго, а кампанията да бъде по-кратка? И какъв да е начинът – да се обяви ли решението чисто „технически”, без излишна помпозност, или да стане на фона на ярка драматургия? Дали да е пред отбрана публика от интелектуалци, бизнесмени, военни, или пред „хора от народа”? Очевидно е бил избран вторият начин, а въз основа на това може да се гадае и за бъдещата предизборна стратегия на руския президент.
Има експерти, които допускат, че върху датата за издигането на кандидатурата е изиграло и решението на Международния олимпийски комитет да изключи Русия от участие в предстоящата зимна олимпиада в Южна Корея, взето ден по-рано.
Неговото издигане е отговор на решението на МОК и позволява да се направи извод, че президентската кампания ще мине под знака на външната политика, а Путин ще даде на гражданите отговор на въпроса как държавата трябва да се противопоставя на външния натиск, твърди Николай Миронов, директор на Центъра за икономически и политически реформи, пред РосБизнесКансълтинг.
Търсенето на подобна зависимост обаче е доста фриволно, още повече че по-късно Путин на практика оправда решението на МОК, като подчерта, че Русия сама е дала повод и основания то да бъде взето.
Театър от съветски времена
Други анализатори съзряха нескопосна режисура. Политологът Глеб Павловский например коментира пред БиБиСи, че ритуалът по издигането на кандидатурата се превърна в „позьорство дори от гледна точка на съветските правила за провеждане на масови мероприятия”.
Действително – президентът можеше да обяви участието си в изборите по 1001 начина – на партиен конгрес, в интервю, от президентския си кабинет, на пресконференция и пр. и пр. – но избра народняшкото театралничене. На 6 декември той цели два пъти бе призоваван да обяви дали най-сетне няма да се кандидатира. Първо на Общоруския форум на доброволците в Москва, когато модераторът на мероприятието го попита дали ще се пребори за нов мандат. Тогава Путин все още отговори на въпроса с въпрос: „Ако взема такова решение, вие и хората, близки до вас духом, ще ме подкрепите ли?”, за да получи мощно „Да-а-а-а!” от залата.
Последва подклаждане на огъня от страна на неговия прессекретар Дмитрий Песков. Засипан от репортерски питания какво все пак възнамерява да прави Путин, по обяд Песков загадъчно промълви: „Президентът може да съобщи за решението си във всеки един момент, но само той знае кога и как”. За да се стигне някак си естествено до съюблимния момент в Нижни Новгород. Там, на среща вече с работническата класа, Путин най-накрая каза „да”!
Днес на форума на доброволците ви попитаха – ще се кандидатирате ли? Отговорихте, че да, ако народът ви подкрепи. Ето, днес в тази зала всички без изключение ви подкрепят! Владимир Владимирович, направете ни подарък, съобщете ни за решението си!, обърна се към него Артьом Баранов, бригадир в завода (въпросът му дошъл спонтанно, обясни самият той по-късно).
Следват бурни овации и скандирания от залата, след което Путин, по думите му, решил, че „вероятно няма по-добро място и по-добър повод” да обяви решението си да се кандидатира за четвърти път за президентския пост.
С което, пак на театрален език, завесата падна, а победителят вече е известен.
Какво показват сондажите
Ако има интрига, то тя е в мащабите на предизвестената победа на Путин. Проучване на Левада-център, извършено в края на ноември т.г., показва, че в момента едва 58% от имащите право на глас руснаци са склонни да отидат до урните през март, 20% се колебаят (през март 2012 г. активността на президентските избори беше 65,34%). Що се отнася до предпочитанията към кандидатите, президентът води убедително. За него биха пуснали бюлетина 67% от избирателите, които ще отидат да гласуват, или 53% от имащите право на глас (през 2012 г. той получи над 63% от гласовете).
Тези нагласи обаче едва ли са достатъчни за щаба на Путин. Източници от Кремъл неведнъж съобщаваха, че се надяват на изборите през март техният кандидат да постигне резултат 70/70%, т.е. при 70-процента активност на изборите да получи поне 70% от гласовете. Така миналия декември на семинар в Кремъл Сергей Кириенко, първи зам.-ръководител на администрацията на президента, и вицегубернаторите по вътрешна политика обсъждаха постигането именно на тази пропорция, подобна „задача” по-късно е поставяна по време на други партийни и регионални форуми. Засега, както изглежда, се получава 58/67%, доста далеч от мечтаното.
Слаба утеха е, че потенциалните конкуренти на Путин имат далеч по-слаба подкрепа. Лидерите на комунистите и на националистите Генадий Зюганов и Владимир Жириновски биха получили едва по 4% от гласовете, следва с 2% опозиционерът Алексей Навални (ако получи разрешение да се кандидатира), по около 1% биха взели военният министър Сергей Шойгу, телевизионната водеща Ксения Собчак, един от основателите на партия „Яблоко” Григорий Явлински. 19% заявяват, че още не са решили за кого ще гласуват, показва изследването на Левада-център.
Социолозите смятат, че с приближаването на изборите ще има промяна в предпочитанията, като Зюганов и Жириновски вероятно ще качат подкрепата си до 9-10%, но това е техният таван. Като цяло те са разглеждани не като реални, а като „щатни опозиционери” на Путин, които не представляват реална опасност за него. Навални и особено Собчак пък не са фигури, които могат да обединят разнородната и раздробена извънпарламентарна опозиция. Така че една от гаранциите за победата на Путин е именно слабостта на неговите съперници.
Какви ще са акцентите в кампанията?
Официално кандидатурата на Путин се очаква да бъде утвърдена на конгреса на неговата партия „Единна Русия”, който е на 22-23 декември. Анализатори предполагат, че в кампанията си Путин ще се съсредоточи преди всичко върху вътрешните проблеми на Русия, особено върху демографията, социалната сфера, младежта. Ще отправя послания към всички социални групи, както подобава на истинския „баща на народа”. Смята се, че в областта на външната политика и военната сфера той няма какво толкова да доказва пред руските избиратели, защото натрупа активи – „върна” Крим, конфликтът в Украйна е замразен, печели войната в Сирия (пак вчера му докладваха, че всички въоръжени формирования на ИДИЛ там са унищожени), развива добри отношения с Китай, Индия, Иран, Турция, арабския свят, Израел.
За Запада неговото кандидатиране не е изненада, въпреки че в медийното пространство циркулираха и различни версии за „Русия след Путин”. То трябва да е ясен знак, че Кремъл ще продължи политиката на твърдо, а ако се наложи – и с военни средства – отстояване на собствените си интереси. Това означава, че ще продължи и конфронтацията и че санкциите (и контрасанкциите) ще се запазят за неопределено време. Интрига тук са отношенията със САЩ, но те до голяма степен ще зависят от това дали президентът Тръмп ще утвърди и разшири властта си или обратното – дали неговите мощни противници (вкл. в редовете на неговата Републиканска партия) ще го превърнат в президент-фигурант.
За най-голям военнополитически риск и фактор, внасящ неизвестност в отношенията на инвеститорите с Русия, меродавни западни медии като „Блумбърг” и „Бизнес Инсайдър” посочват продължаващата липса на „наследник” на Путин. Това е и една от основните интриги, която ще занимава анализаторите през следващия шестгодишен мандат на руския президент: кого ще отгледа и посочи той за свой приемник. Това може да стане ясно дори в първите години от мандата му и ще бъде особено важен индикатор: накъде ще върви Русия.
