В началото на века имахме гости от Русия. Беше по програма, по която учители и ученици от софийско училище гостуваха в Нижни Новгород, а след това руснаците връщаха визитата. Беше в началото на Путинската ера.
У нас дойде Нина Константиновна, учителка по география. Една сутрин ги качвам нея и жена ми в „Опел“-а от „Люлин“, където живеехме, да вървим към центъра и телефонът ми звъни.
Кто звонит, пита Нина, като си приключих разговора. Казвам ѝ – Жельо Желев, той беше президент преди няколко години. Вършехме някакви неща заедно по онова време.
Рускинята изпадна в потрес. Гледа панелката, гледа мене, десетинагодишната очукана кола и вика – абе, вие какви хора сте.
Беше показателно. Как руснаците възприемат властта. Тя е някъде далеч и не ти се обажда. Освен ако не е свързано с неприятности.
Повече отвсякъде другаде по света животът на хората в Русия зависи пряко от политиката. И не толкова да получиш, колкото да не ти вземат.
Както се казва в оня виц – вие за кого гласувахте? – За президента. – А защо не за неговия опонент? – За него ще гласуваме като стане президент.
Стандартните коментари за победата на Путин са в двата полюса. Той или е представян като сатрап, заплаха за Западния свят. Или като надежда за прогресивното човечество, държавник, прекрачил от политиката в историята.
Стремящите се към повече обективност посочват, че контролът му върху Русия е почти стопроцентов. Но че и бъдещето на страната ще зависи не толкова от възраждането на военната ѝ мощ, колкото дали икономиката ще бъде в състояние да осигури що-годе приличен живот на руснаците.
Във всеки случай това, което се вижда сега, че руснаците с пари и някакъв социален статус се стремят да си осигурят бъдеще извън Русия. Ако не за себе си, поне за децата си.
Например по данни на туристическата министърка Николина Ангелкова само в България над 400 000 руснаци са си купили къщи.
А България далеч не е най-привлекателната и сигурна страна.
Но руснаците са видели, че в Путинова Русия можеш да изгубиш всичко в един миг. И който може, се спасява.
Русия винаги е била управлявана със сила и с всяване на страх. Историческа традиция.
Времената обаче се менят.
Все още е възможен почти тотален контрол, но такава политика ще смачква обикновените хора и ще прогонва необикновените.
А без хора дори Русия няма да се справи.
