СПЕЦИАЛНО ЗА „ДЕБАТИ.бг“: Революцията на краката

Не е много известно, че рухването на комунизма в Източна Германия (бившата ГДР) започва на 2 май 1989 година. Тогава реформаторското правителство на Унгария обявява, че премахва загражденията по границата с Австрия. Хиляди източногерманци виждат в това шанс да преминат в Австрия и оттам – в Западна Германия.

Смята се, че до рухването на Стената на 9 ноември същата година над 100 000 гедерейци са отишли на Запад през Унгария.

По този повод бай Илия Минев през 89-а година казваше, че гедерманците са гласували с краката си, а по-късно други хора използваха тази метафора, за да обяснят бежанската вълна и изобщо т. нар. ново преселение на народите и да кажат, че страните, където хората отиват и искат да живеят, всъщност са политически избор.

Иван Кръстев (но не само той) казваше, че в модерния свят става по-лесно не да сменяш управлението на държавата, в която живееш, а просто да смениш държавата.

В много части на света политическата промяна е и практическа невъзможна. Елитът в такава степен е овладял държавата, че изборите са напълно безсмислени. Не е съвсем модерно явление, например в нацистка Германия не е било възможно Хитлер да бъде свален от власт с избори. Затова и хората, които са си давали сметка какво става, са напускали страната.

Българите в днешно време също гласуват предимно с краката, макар на теория да са свободни да избират кой да ги управлява и как.

Но като че ли най-крещящият пример в последно време е Венецуела.

Венецуела е почти 30-милионна страна с формално многопартийна система, но чавизмът изглежда несъборим с политически средства. И венецуелците просто бягат – от глада, безпаричието, от Мадуро.

Досега може би над 2 милиона души, в кратко време, за година-две, са напуснали страната и вълната се усилва. Само Колумбия е приела 1 милион венецуелци.

Донякъде нещо такова се вижда и в Русия. Руснаците с пари не правят революция срещу Путин, просто тихо се изнасят на Запад. Тези, които смятаха, че революцията е възможна, например Ходорковски, гледаха известно време небето през решетки. Някои бяха убити.

Останалите разбраха намека.

Но за венецуелците.

Венецуела показва, че задушаването на политическите алтернативи в модерния свят има за пряко следствие обезлюдяване. Хората просто се махат.

И като правило – най-креативните, най-образованите, най-квалифицираните, по-почтените.

А диктаторите продължават да си управляват. Докато не остане кого.