ДЕБАТИ.БГ разговаря с президента на Република България в периода 2012-2017г. Росен Плевнелиев по актуални вътрешно и външнополитически теми.
Господин президент, в петък имаше удари на обединените военни сили на САЩ – Великобритания и Франция срещу Сирия. Какво постигнаха западните съюзници?
Тези удари имаха своя дълбок смисъл. Изпратиха много ясно и премерено послание на диктатора Асад, че този, който употребява химически оръжия, които отдавна са забранени и от прогресивното човечество, и от международните организации, и от международния правов ред, който нарушава елементарните правила, той ще си носи последствията.
Аз мисля, че това, което се случи е позитивно. За разлика от много други ситуации, при които прогресивното човечество и съюзниците не успяваха да организират ефективен и точен отговор, този път нещата са ясни и категорични. Диктаторът Асад трябва да знае, че всеки път, не само този, но и всеки следващ, когато се използват забранени химически оръжия, ще последва ответната реакция. Но и не само диктаторът Асад, а и всеки друг политически лидер, диктатор, безотговорен лидер, който си помисли, че би могъл да използва химически оръжия, трябва да знае, че ще има същият ответен удар.
Преди САЩ, Великобритания и Франция да нанесат тези удари, Русия даде много категорична заявка, че ще противодейства. На практика видяхме, че тяхната ПРО не се е задействала. Защо, според Вас, се случи това?
Ударите на съюзниците бяха много внимателно премислени и много прецизно и точно изпълнени. Аз мисля, че имаше една определена доза на съгласуване на действията на съюзниците с Русия и това е съвсем естествено и нормално.
Русия би следвало да се срамува много, ако се окажем в ситуация, при която имаме използване на химически оръжия за избиване на мирни хора, жени и деца, и същевременно това да стане едва ли не с усещането за подкрепа и съпричастие от страна на Русия, ако Русия има претенциите да бъде велика сила.
Аз считам, че Русия е в категорията Велика сила като мощ на армията си, но в никакъв случай не се намира като размер и ефективност на икономиката си. Нито като това, че Русия дава някакъв пример на другите по света по начина, по който се разграждат международните правила и институции от президента Путин, а и по начина, по който живеят днес нормалните руснаци – бедни, изолирани.
Русия не е пример за прогресивното човечество, но все пак Русия трябва да си дава сметка за последствията, ако застане открито на страната на диктатор, който използва химически оръжия.
Аз затова си мисля, че руснаците си полузатвориха едното око, защото те не искат нов допълнителен, грандиозен, международен скандал. Техният имидж и без това е много нисък на международната сцена. Много малко са съюзниците на Русия днес.
За справка – всичко, което се случи около окупацията на Крим. Вижте колко от държавите членки на ООН подкрепиха тази окупация – те се броят на пръстите на едната ръка.
Огромното мнозинство от държавите на Планетата виждат в Русия, за съжаление, агресор – държава, която не спазва международното право и държава, която, за съжаление, по-скоро дестабилизира, отколкото да надгражда международния правов ред.
Голяма част от западните държави подкрепиха твърдо военния удар на САЩ, Великобритания и Франция, а българската позиция беше доста колеблива и неясна. Според Вас правилна ли беше така?
Дотолкова, доколкото българското правителство работи за единството на НАТО и Европейския съюз и застана зад постигането на обща концепция и обща позиция, това, разбира се, е добре за България и аз приветствам тези действия.
Лично на мен ми се искаше българското правителство да е още една стъпка по-активно. Българското правителство, например, по казуса Скрипал, по който се разгоряха страстите в последно време, ми се щеше българското правителство да даде заявка и да изгони руският разузнавач с дипломатически паспорт, за да покажем, че имаме характер, за да покажем, че какво в Сирия, където се използват химически оръжия, но така и в Обединеното кралство, където беше използван боен, отровен газ, България застава на страната на съюзниците, на страната на прогресивното човечество и е готова да покаже характер, тогава, когато става въпрос за отстояване на устоите на международния правов ред и на мира, такъв, какъвто го знаем.
Изключително опасно е това, което се случи, както по казуса „Скрипал”, така и това, което се случва в Сирия. България трябва да застане силно, активно, безапелационно на страната на прогресивното човечество и демократичните държави.
България трябва винаги да работи за единството в НАТО. Не ни прилича и ще бъде голяма стратегическа грешка, ако стоим разкрачени, ако започнем да поставяме под съмнение, между другото, така както действа президентът Радев.
Слава Богу, че правителството не е съгласно с провежданата от президента Радев външна политика. Правителството стои много по-добре от президента Радев и във външнополитически контекст. Но аз съм изключително притеснен, че ако не беше този външен министър и този президент, а може би и например, чуваме опозицията и техните заявки за взимане на властта в България, тогава щеше да има дипломатическа катастрофа.
С разкрачена позиция на президента Радев, поставяйки под съмнение самите устои на европейското единство и добавяйки едно правителство, което да не може да играе като коректив на подобна вредна за България външна политика, каквото се изповядва, за съжаление, днес от българското президентство, това би имало много тежки последици за България.
Споменахте президента Радев. От президентската институция излезе информация, че са поканили президента на Русия Владимир Путин. После разбрахме, че той няма да идва. После пристигна руският патриарх като пратеник на руския президент и се държа арогантно с нашия президент. И изведнъж вчера разбрахме през май нашият президент заминава за Москва. Тази визита удачна ли е?
Тази визита, ако се осъществи, ще я разбера единствено като плод на политически амбиции. Вие чухте, че той не отрече, че евентуално би могъл да направи политическа партия, след края на мандата си. Той не отрече политически си амбиции в по-дългосрочен аспект. Очевидно българският държавен глава, с това посещение, се опитва да се бори за любовта на българското русофилство. Най-категорично заявявам, че ако руският президент бе дошъл на 3 март в България, както имаше идеята да го покани президента Радев, или ако президентът Радев отиде в близко бъдеще на посещение в Русия, това ще има трайни и много тежки външнополитически последствия за България. За съжаление – вредни. Президентът Радев ще инициира едно посещение, знаейки че това ще се отрази изключително неблагоприятно на българската позиция и на българския интерес. Българският национален интерес не е да бъдем руски „Троянски кон” в Европейския съюз и НАТО.
Само че аз бях единственият български държавен глава, който отрече многократно и с действията си доказа, че не е това правилната позиция и не е ролята на България.
За съжаление, българският държавен глава допуска грешка след грешка днес. И борейки се за любовта на една част от българския народ, разделя българския народ.
Играейки ролята на някакъв мост, с някаква негова много странна амбиция да бъде близък на руския президент и по един или друг начин да обслужва руски геополитически интереси в България и региона, президентът Радев се позиционира по един крайно вреден начин, от гледна точка на българският национален интерес. Нашият национален интерес не е да бъдем „Троянски кон”, не е да бъдем 16-та република.
Нашият национален интерес е дефиниран от Апостола на свободата. Той е заложен и вграден в основите на българската държава от революционерите, от будителите, от просветителите. Всички те казваха да изградим чиста и свята република, което означава демокрация от европейски тип и социално отговорна икономика. И всички те ни казаха да бъдем равни на другите европейски народи.
За мен в основата на българската държавно, заветът, ако щете, не на някой друг, а най-светият от българите – Апостолът на свободата Васил Левски, е да вървим по европейския път на развитие.
Президентът Радев ще се обърне не просто срещу правилната посока на геополитическо и икономическо развитие на България, но той ще се обърне с всички последствия и срещу завета на създателите, на основателите, на будителите, на радетелите за българската държава, такава каквато искаме да бъде – европейска, демократична.
В понеделник пред студенти от УНСС президентът Румен Радев каза, че планира визита в Москва, на която ще се опита да договори диверсификация на енергийните доставки за България. В момента руските доставки на газ са около 90-95% от Русия. Какво точно трябва да постигне Радев?
Вижте, това е една лъжа. Това е една стандартна формулировка, която поне от 30 години нищо не означава. Каква диверсификация като България зависи на 100% от руски газ. И президентът Радев ще отиде там отново, за да бетонира руският монопол.
Това не съответства на българският национален интерес по никакъв начин. Безкрайно се притеснявам, защото президентът Радев не е научил елементарният икономически урок и логика, че единственият начин в България да има повече и добре платени работни места, да има нови фабрики, да има стратегически инвестиции, е да има пазарноопределени цени на газта, което се постига единствено, когато тя е стока за търгуване, а не енергийно оръжие.
Ако президентът Радев отива в Москва, за да може Русия отново да заради отново енергийното си оръжие, с което държави в подчинение десетки държави и народи на Балканите, с износ на олигарси, на висока цена на газта…Ако президентът Радев отива да направи това, той работи и срещу възможностите на българската държава да прави дори социална политика.
Искам да се обърна към президента Радев и да му кажа в прав текст:
Господин президент, в продължение на 25 години България имаше най-високата цена на газта от всички в Европа. Цената на газта за Унгария беше с 200 долара по-ниско, отколкото цената на газта за България.
България консумира 3 млрд. кубични метра газ на година, умножено по 200 долара отгоре. Ако Вие отидете в Москва, Вие трябва да кажете на президента Путин, че в продължение на 25 години българският народ е плащал най-високата цена на газта и е платил в повече, отколкото унгарския народ. 3 млрд. кубични метра по 200 долара на година са 600 млн. долара на година, а по 25 години са 16 млрд. долара.
Господин президент Радев, Вие трябва да кажете на Вашия партньор, ако има такава среща, че всъщност България е надплатила на база на непазарни цени, монополно спуснати, заради липсата на смелост и желание на българските политици да работят за диверсификация и срещу руския монопол, българският народ си е бръкнал в джоба и е платил 15 млрд. долара повече.
Да го кажа по друг начин – Русия е източила братска България с 15 млрд. долара. Единственият начин това да се промени е да имаме политици с характер, политици, които да излязат и да работят за диверсификация, която е единственото спасение за българския народ, за да има по-високи заплати, по-високи доходи и повече платени работни места.
Позицията на колене пред руския енергиен монопол води до бедност.
Уважаеми президент Радев, помислете си още веднъж каква е вашата позиция.
Започна поредно обединение в десницата. Партиите, които сформират „Демократична България” заявяват себе си като проевропейски, а наричат ГЕРБ авторитарна популистка партия. Как виждате разположението на политическите сили при едно нови парламентарни избори?
Знаете ли, аз съм един от хората, които са потресени, ако щете – покрусени, от невъзможността на политическите лидери в дясно днес да се държат отговорно и най-малкото да дадат шанс на минимум половин милион прогресивно мислещи, проевропейски българи техният глас да бъде чут.
Това, което се случи на последните парламентарни избори е тотално безобразие от страна на десните, които се цепиха и разцепваха, които се мразиха един друг. За мен това е шок. Аз наистина не мога да разбера толкова ли е трудно всички тези герои днес, които се упражняват в дясното пространство, да разберат тоталния си провал от всичко, което се случи на последните парламентарни избори, да поискат прошка не от някои друг, а от избирателите – от тези 500 000 българи, които останаха непредставени, от тези, които вместо да станат партньори на политическа партия ГЕРБ, за да вървим още по-уверено по европейския и демократичен път на развитие. ГЕРБ трябва сега да се занимават с националисти, които аз никога не нарекох патриоти, защото те не са такива, и националисти, които в голямата си част са филиали на руски партии, финансирани изцяло от Русия.
Ако десните се бяха държали отговорно, България щеше да поеме по друг път. Българското председателство щеше да изглежда още по̀.
Затова всички тези хора трябва да се засрамят, да поискат прошка, да се оттеглят всички те.
За мен единственият модел, който работи оттук нататък е да се потърси българският Макрон. Това чудо, което се случи във Франция, за която всички сме си мислили, че е по-лява, че Франция е много по-социалистическа по един или по друг начин.
В една Франция един млад, невероятен лидер, със своята усмивка, със своя позитивен поглед, със своята неопетненост, със своята смелост да застане на ясни проевропейски позиции, спечели огромно преимущество и невероятно мнозинство във Франция.
Аз се учудих как не в България, а в една Франция е възможно да имате изцяло проевропейска кампания и френският гласоподавател да ви дари с мажоритарно мнозинство, невиждано досега в парламента. Това означава, че в България може да бъде дори по-добре.
Проблемът не е да бъдете проевропеец, да бъдете прозападен. Нека си даваме сметка, че българският народ не е глупав. Два милиона българи отидоха в чужбина. Познайте колко от тях отидоха в Русия? Нула! Никой! Два милиона българи отидоха за Запад – те знаят кое е добро и кое лошо, те знаят кой е правилният път. Президентът Радев, ако отиде в Москва, няма да тръгне по правилния път. Пътят към Казахските степи не е изборът на цивилизована България.
За мен най-важното е, че десните лидери е крайно време да поискат прошка, да си хвърлят оставките, да престанат с боричканията. Стават смешни. Хората не искат и да ги гледат. И да се обединят около възможността да се намери обединение в дясното пространство, защото разделението е толкова типично, но не работи. Това е безотговорен подход, да се нароят 15 партии в дясно. Да се обединят и да намерят българския Макрон – млад, амбициозен, неопетнен, можещ, с ясна проевропейска и евроатлантическа позиция, който, сигурен съм, народът ще подкрепи.
Най-отговорно заявявам – нямам никакви амбиции нито да обединявам дясното, нито да се връщам, в която и да било политическа партия, нито да играя каквато и да било политическа роля оттук нататък.
Аз си мисля, че ще бъде много добре за България, ако десните лидери се смирят, обединят и намерят своя български Макрон.
Заедно с първия председател на Съвета на ЕС – Херман ван Ромпой сте в т.нар. „Съвет на старейшините”, който се занимава с подпомагане на българското европредседателство. Как оценявате представянето на България досега на европейската политическа сцена?
Българското председателство е изключително успешно, далеч над моите очаквания дори и на Херман ван Ромпой, както и на всички мъдреци в „Съвета на мъдреците”. Ние много се гордеем, много се радваме.
Това е един огромен успех на България, за който трябва и да благодарим, трябва да кажем и една добра дума. Толкова е трудно в политиката в България да кажат една добра дума. Аз излизам пред такава реномирана и уважавана медия като вашата и благодаря от все сърце и на министър-председателя, и на министъра на външните работи, и на министъра за европредседателството, и на цялото правителство, ако щете дори и на българския парламент, защото към момента ние сме свидетели на едно изключително успешно председателство.
Пожелавам си това да продължи до края. Пожелавам си да покажем най-доброто от България. Вижте как България демонстрира ценности, България демонстрира принципен подход в балканските дела. Приоритетът за Западните Балкани е повече от удачен, изключително успешен, целият свят ни благодари.
България подхожда с принципен подход. Ние надграждаме постигнатото от поколения български политици. Работим за интеграция, работим за свързаност – какво по-добро от това?
Това е в основата на трайния мир, който искаме да завещаем на децата. И десните да се сърдят сами на себе си, че така се самозастреляха, така се изпокараха и така се разделиха, че не са част от едно историческо българско председателство на ЕС. На тези, които го правят аз благодаря от все сърце и им стискам ръката. Пожелавам им до края да продължат така, за да може целия български народ да се гордее.
Дай Боже, до края на юни всичко да мине добре и да няма някоя изненада в последния момент, което понякога се случва, виждате светът колко е непредсказуем. Но браво за българското председателство и пожелавам здраво напред.
