Господин президент, 2017г. е към края си, Вие вече една година не сте президент и виждате България не през очите на институциите – не сте нито президент, нито министър. Как виждате и как ще запомните тази година?
В началото на тази година аз бях действащия държавен глава, върховен главнокомандващ и висш представител на България в международната политика и в международните институции. Сега съм един активен, свободен човек и се радвам на тази промяна, помъдрях, видях, разбрах и това ми помогна да гледам с голям оптимизъм напред. По всички проекти, по които работих, продължавам да съм активен, виждам смисъла на всичко, което правих и ще продължавам да го правя.
Изминалата година не може да бъде отличена с нещо драматично или с нещо стратегическо важно. Това по-скоро беше една бих казал средностатистическа година, нищо извънредно не се случи нито в позитивен, нито в негативен аспект.
Нека да си припомним, например, че в някои от годините в моя мандат бе извънредно тежко, бе извънредно критично. През 2012 г. имаше терористичен атентат на родна земя, за пръв път в годините на прехода.
През 2013 г. имаше рекордна нестабилност, две вълни на протести в България – през 2013 г. и 2014 г., и то протести в десетки градове, които обхванаха стотици хиляди хора в цялата страна.
В тези години – 2013-та и 2014-та, които бяха рекордни като нестабилност в България, за две години се смениха пет правителства, никога не се беше случвало това. За две години се смениха три парламента, за две години се смениха две служебни правителства.
Така че на фона на тези две години на нестабилност, 2017-та беше една съвсем нормална и спокойна година. Третото правителство на министър-председателя Бойко Борисов върши своята работа, нещата са спокойни, проблемите се решават, международно стоим добре.
В тази средностатистическа, спокойна година вие видяхте инвестициите, работните места – всичко върви напред и нагоре.
Разбира се, моята тема, която е много важна, е за ефективността – за да бъдем богати, ние трябва да бъдем ефективни. За да бъдем развити, ние трябва да можем да ценим времето си и да можем да постигнем повече.
Тук, разбира се, е голямата тема – да, ние растем; да, ние се развиваме, но можем много повече. За съжаление, не успяваме да бъдем все още толкова ефективни, колкото ми се ще да бъдем.
Но генерално – отива си една средностатистическа, нормална година.
А Вие виждате ли лъч надежда в тази посока?
Да, разбира се. Вижте, аз съм реалист човек и от тази гледна точка виждам проблемите, не ги крия. Но съм позитивен реалист – винаги гледам позитивно на нещата и търся решенията. Намерих за не един или два проблема в държавата решение и продължавам да го правя и да ги търся.
България е на прав път дотолкова, доколкото вървим по европейския и демократичен път на развитие. Много хора се опитват да ни отклонят от този път и трябва да си даваме сметка, че това е смъртна опасност за България.
Нашият път не е към Казашките степи, нито на изток от България. Ние трябва да изпълним завета на предците, идеала на революционерите и будителите на България.
Апостолът на свободата Васил Левски ни завеща да бъдем равни на другите европейци и той ни завеща да имаме чиста и свята република. Нито сме построили чиста и свята република, нито сме равни на другите европейци. Така че имаме още много работа за вършене, но сме на прав път.
И година по година трябва да надграждаме правния път. Правилният път е пътят на европейското и демократично развитие на България.
Вие сте член на Висшия политически консултативен борд, който помага за организацията на европредседателството. Вие и председателят на Европейския съвет /2010-2014 г./ Херман ван Ромпой сте хора с огромен международен опит. Как успяхте да помогнете на европредседателството?
Много ми се иска, че председателството на ЕС не е ремонтът на НДК и по никакъв начин не е довършителните работи на този или онзи път, или довършителните работи на някоя сграда.
Председателството на България на ЕС е уникален шанс, стратегически приоритет на всеки държавник да може да постигне нещо смислено за своята родина. Имаме уникален шанс и сме твърдо решени да го използваме добре.
Този т.нар. „Съвет на мъдреците” си върши добре своята работа, министър-председателят ни чу и ни разбра много внимателно. Четирите приоритета, които бяха изявени като стратегически приоритети на българското европредседателство, всъщност бяха съгласувани преди всичко с нас, а и ние казахме тежката си дума от гледна точка на това, доколко всеки един от тези приоритети има своя дълбок смисъл.
И не за България и българския национален интерес, а за европейска България и Европейския съюз като цяло.
Четирите приоритета, които са извадени на преден план, са не само одобрени от т.нар. „Съвет на мъдреците”, но и твърдо вярваме в тях. Ще сме заедно по време на българското председателство, всеки от нас е ангажирал своите международни мрежи, всеки от шестте членове дава всичко от себе си, за да можем да помогнем на родината. Дали става въпрос за Балканите, дали става въпрос за цифровизацията на ЕС и създаването на предпоставки индустриите на бъдещето, професиите на бъдещето да се случат, дали става въпрос да адресираме толкова тежките кризи, през които минаваме – от Брекзит до миграционни и терористични проблеми.
По всеки един от тези въпроси България ще допринесе. По всеки един от тези въпроси България има какво да каже.
Каква е ролята на България с две думи? Честен брокер! Много малко председателства досега са били именно такива. Ако ние успеем да бъдем честен брокер, честен посредник, ние ще успеем да признанието на целия свят.
В казуса с Брекзит, в казуса с миграционния проблем, виждате как се сблъскват по един непримирим начин интересите на различните държави. И, ако България успее да бъде независима, да бъде честна в своите посреднически услуги между интересите на всички – между големите и малките, между богатите и бедните държави в ЕС – ако ние успеем да постигнем напредък и прогрес по всички тези критични казуси, по един независим и честен начин, това ще бъде оценено изключително високо.
Така че, по който и да е от проблемите, с които предстои да се сблъскаме по време на нашето председателство, ние трябва да бъдем честни, проблемите да се слагат на масата, да бъдем независими, да търсим най-доброто за нашето семейство ЕС, за да могат всички да ни повярват, че ние сме честен брокер. Тогава и ще успеем много бързо да постигнем напредък.
От тази гледна точка ми харесва много балансираната външна политика, която се води. България беше много ухажвана да бъде член на Вишеградската четворка, но България запази един много умерен тон. По същия начин се родиха куп черноморски инициативи, дунавски инициативи. Във всяка една от тях България допринася, но с нито една от тях не губим баланс.
Ясно е, че без да бъде член на еврозоната и Шенген, България не може да бъде пълноправен член на Европейския съюз и винаги ще бъде излагана на рискове, произтичащи от сили извън ЕС. Каква е Вашата лична прогноза – 2018-та ще влезем ли в еврозоната и Шенген?
Най-категорично заявявам, че ако бяхме направили необратими стъпки в съдебната реформа и за върховенството на правото в България, може би, вече да бяхме член на Шенгенското пространство.
В много отношения трябва да си даваме сметка, че сами сме си виновни. Вярно е, че някои държави забавиха този процес – можем да посочим Холандия, Финландия и Германия – но също така трябва да сме наясно, че, ако ние си бяхме написали домашното, ако ние сами си бяхме свършили добре работата, то този въпрос отдавна да е решен.
Крещяща е нуждата от справедливост в обществото и тя не минава през членството на България в Шенген, нито в това, че трябва решим проблем с една или друга държава членка на ЕС, например Холандия.
Големият проблем в българското общество е липсата на справедливост. Той е свързан с нереформирана съдебна система и крайно неефективното правораздаване в държавата.
Българският народ, а не Европейската комисия и правителството на Холандия, е казал много ясно къде е проблемът и по него трябва да се дават решения.
За съжаление, българските политици, всички вкупом, са големи длъжници по темата със справедливостта.
А все пак трябва да сме наясно, че Шенген е пространство, при което като минимум правораздавателните системи и системите за сигурност трябва да сработят добре заедно.
Българската система не се ползва с необходимото доверие, трябва да си даваме сметка, че имаме проблем. Предстоят промени в закона, отново и отново, имаше и конституционни промени, но моето послание е много ясно към всички политици действащи и активни днес е: Не е достатъчно.
Хиляди пъти променяхме законите, но от това системата на правораздаване не спечели, тя не стана по-независима и тя не стана по-ефективна. Сега се правят поредните законодателни промени. Трябва да си даваме сметка, че българският народ ни гледа, светът ни гледа. Крайно време е да се дадат по-ефективни решение за повече справедливост, повече върховенство на закона и на правилата, а не на олигархичните интереси на един или друг властимащи.
Крайно време е България да изчисти това блато. Тогава и членството в Шенген ще бъде просто един автоматизъм.
А какво прогнозирате – следващата година ще влезем или няма да влезем?
Разбира се, че ще влезем, въпросът е не „дали”, а „кога” и искрено се надявам това да се случи, колкото се може по-скоро. Давам си сметка, че зависи и от нас. Системата на правораздаване, антикорупционното звено, не селективно – обслужвайки един олигарх срещу друг олигарх, а по правилата честно и прозрачно трябва да започнат да раздават справедливост.
Тогава всичко ще стане много бързо и лесно.
Имате ли чувство, че последните седмици преди европредседателството има необичайно високо политическо напрежение? Възможно ли е да има хибридна атака, така че България да не може да постигне политическите си амбиции за Шенген и еврозоната по време на председателството на ЕС?
Хибридната война се води. Тя е тук! Като държавен глава аз я наблюдавах. Дадох не едно интервю в тази посока. Спомнете си, че дори в едно мое интервю за в-к „Индипендънт” като действащ държавен глава, посочих много ясно аспектите на хибридната атака, която Русия инициира срещу България. Тогава бях оплют, от който се сетите, но се оказах прав.
Целите на тази хибридна атака и хибридна война са много ясни и самата хибридна война, самата хибридна атака в България много лесно може да бъде идентифицирана, но не е необходимо само това, необходими са ефективни действия. Ще дам само няколко примера.
Аз съм твърдо убеден, че е абсолютно в интереса на Русия да държи ЕС слаб и разделен. Днешното ръководство на Русия се опита по всеки възможен начин да дестабилизира и раздели Европейския съюз, по всеки един от въпросите.
Също така е изцяло в интереса на Русия да имаме едно неуспешно, слабо председателство на България на ЕС, защото тогава отново ще бъде посочено върху едно друго проблемно звено, в този случай България, и ще се каже „Ето вижте…”
Тоест, всеки опит, дали през Унгария и Полша да се внесе разделение, от гледна точка на миграцията, дали през България, от гледна точка на силата и бъдещето на този съюз да решава проблемите и страховете на гражданите.
Но Русия използва всеки възможен начин да отслаби и раздели ЕС. Трябва да си даваме сметка за това и трябва да бъдем на височината на очакванията, най-малкото да проявим характер.
Много държави реагираха по един много ефективен начин и аз им се възхищавам. Балтийските държави си направиха общо звено, което да следи за хибридните атаки на руската пропаганда, руските киберспособности, руското енергийно оръжие, за да може държавите да бъдат подготвени и днес Балтийските държави са далеч напред от България в това отношение.
ЕС изгради специално звено, което сканира и следи за руските хибридни атаки срещу Съюза.
Много държави засилиха своите мерки за енергийна ефективност и енергийна независимост и там отново аз бях прав – спомнете си като държавен глава аз промених изцяло приоритетите в българската енергетика – от „Големия шлем” с три руски енергийни проекта на президента Георги Първанов към един „Голям шлем” от три смислени приоритета, които са енергийна независимост, енергийна диверсификация и енергийна независимост, които изцяло в интереса на милионите мои любими сънародници.
Така че този път трябва да го извървим – към енергийна, независима и либерализирана България, въпреки руските хибридни интереси и атаки, които се случват в България.
Ще ви дам втори пример: спомнете си, че аз инициирах референдум
Този референдум беше за изборните права на българските граждани, така че българите, където и да са по света, да могат да гласуват по електронен начин. Спомнете си, че правителството на Пламен Орешарски, под диктата на посолството на Москва в София, направи всичко възможно да не даде път на този референдум.
Тогава Народното събрание, с председател Михаил Миков, отказа да изпълни конституционното си задължение да даде път на референдум, който беше иницииран от държавния глава.
Тоест, да го кажа в прав текст: Народното събрание, доминирано тогава от лявата част на българския политически спектър, спомняте си БСП управляваха заедно с ДПС и „златния пръст” на АТАКА, прегазиха Конституцията, само и само да го няма този референдум.
Аз обаче не се предадох и при новото Народно събрание още веднъж инициирах този референдум. Този референдум е жизнено важен за българската демокрация. Той дава възможност на българите, където и да са по света, да могат да решават бъдещето на страната си и да гласуват електронно.
Спомнете си обаче, че при моята втора инициатива, събраха се над 550 000 подписа, в Народното събрание се отмениха два въпроса от референдума и остана само този за електронното дистанционно гласуване.
И в деня, в който се проведе този референдум имаше най-голямата и най-силната кибератака на Балканите, инициирана от Русия. И до ден днешен, нито един български политик, освен мен, не е излязъл да обясни честно и почтено на българския народ как така бяхме атакувани в ден на избори и референдум, и как така това беше най-силната и агресивна атака на Балканите.
Тази атака не е просто атака срещу институциите на българската държавност – срещу Президентството, срещу Министерски съвет, срещу сайта на ЦИК (той беше блокиран за цели три часа), но това е атака срещу българската демокрация. Защото тя атакува сърцето на нашата демокрация – институциите.
Какво последва след това? Нищо! Две години по-късно, някой в Народното събрание направи ли дебат по тази тема? Някой да е взел мерки по тази тема? Не! Единственият бях аз като държавен глава свиках Консултативен съвет по национална сигурност, във връзка с кибератаката срещу България. Познайте от тези решения колко са изпълнение и познайте днес, две години и половина след този референдум, българите имат ли възможността да гласуват електронно. Отново се погазва Конституцията. Защото съобразно българската Конституция, две години след успешно проведен референдум и взето решение на Народното събрание, ние трябва да можем да въведем в действие тази мярка.
Но, казвам го най-отговорно: всички русофилски кръгове в България, цялата хибридна машина, няма никакъв интерес да въоръжим два милиона прогресивно мислещи българи, които живеят на Запад, с инструмент за електронно гласуване, тоест да могат да гласуват през интернет.
Тези хора биха могли да променят бъдещето на България, със сигурност към по-добро. За съжаление, нито една политическите сили към момента няма интерес.
Затова още веднъж: да, хибридните атаки са тук, те се случват. Те ни пречат да развием нашата демокрация, да се интегрираме още по-бързо с Европа и с демократичния свят, за мое най-голямо съжаление, една голяма част от българския политически елит няма желание да промени това.
Важно е младите хора да могат да гласуват, да бъдат свободни. Нека да пътуват по света, но да могат да формират бъдещето на родината си, за да могат да се върнат.
Първа част на интервюто с президента Росен Плевнелиев СПЕЦИАЛНО ЗА ДЕБАТИ.БГ може да чуете в звуковия файл:
*Интервюто на президента в периода 2012-2017г. Росен Плевнелиев е публикувано без каквато и да е редакторска намеса.
Втора част от разговора му може да прочетете ТУК или на страницата ни във Фейсбук.
