СПЕЦИАЛНО ЗА ДЕБАТИ.бг, Румен Гълъбинов: Парламентът не работи за влизането ни в еврозоната (ВИДЕО)

Румен Гълъбинов е роден през 1966 г. Завършва УНСС като магистър по икономика. Има следдипломни квалификации от Университета на Джорджтаун, Вашингтон, САЩ (Банков рисков мениджмънт), Университет Сeйнт Джон, Колеж по застрахователен и рисков мениджмънт, Ню Йорк, Университета Екситър, Англия (Банки и финанси).

Гълъбинов има професионални квалификации по застрахователен и рисков мениджмънт и пазари на ценни книжа от Германия и Англия. През 2002 г. е председател на Агенцията по застрахователен надзор, а през 2003 г. – зам.-председател на Комисията по финансов надзор.

Работил е и е членувал в управителните съвети на международни банки и застрахователни компании от България, Австрия, Холандия и САЩ. Автор е на три книги и поредица от статии в националната преса в областта на застраховането и финансите.

Г-н Гълъбинов, преди няколко дни премиерът Борисов каза, че през месец юли ще влезем в чакалнята на еврозоната. Реалистичен ли е този срок според Вас, при положение, че още дори формално не сме подали молба за членство във валутния механизъм ERM, или т. нар. „чакалня“?

Имаме да свършим куп неща. На първо място трябва да мине добре прегледът на финансовия сектор, по-специално на банковия сектор, но също и на небанковия и финансовите институции, които бяха набелязани от ЕЦБ и на които съвместно с БНБ  и Комисия за финансов надзор трябва да се проведе преглед на активите. Освен финансовия сектор имаме и други неща, които трябва да решим, в смисъл на изготвяне на реалистична програма, план за действие, защото в еврозоната не можем да влезем с тази пенсионна система в момента, т. е. ние трябва да я реформираме. Само увеличението на възрастта за пенсиониране, стажа, не е достатъчно. Трябва да я реформираме вътре в изчисляването на самите пенсии – в коефициентите, в по-справедливия начин, по който хората един ден да си получават възнагражденията, включително с втория стълб на пенсии за тези, които са родени след 1 януари 1960. Да видим там какви са натрупванията по партиди и сметки и да видим дали си е заслужавало усилието вече 20-ина години хората да си внасят и дали ще получат достойна втора пенсия, или ще е само 50-100 лева добавка към месечната пенсия, което едва ли ще ги удовлетвори.

В еврозоната не можем да влезем и със сегашната си здравна система, нито със здравноосигурителния си модел.  Нашият модел на здравно осигуряване е повече пари за по-малко качество. Всяка година се увеличават разходите, НЗОК харчи все повече пари, а българите – „out of pocket“, отделно плащат близо 45%. Това е изследване на СЗО за България. Те препоръчват тези пращания да спаднат на 15% – три пъти трябва да намалеят плащанията, които правим от джоба си за здравни грижи. И тук трябва да променим модела.

Вече е в ход и промяна в модела на образование, която също трябва да направи. Недостигът на квалифицирани кадри, който в момента се забелязва, на технически персонал и специалисти във високотехнологичните сфери, ние трябва да компенсираме по някакъв начин със специализирано дуално образование на ниво средно образование, също и на висше. Ако утре дойдат сериозни стратегически инвеститори, те ще търсят технически подготвени кадри, особено за индустрията.

Като казах за инвеститорите – трябва да имаме повече чуждестранни инвеститори, повече инвестиции. Тази година, 2019, трябва дори с ревизираните данни да имаме около 1,5 млрд. евро, което е пак 2-3% от БВП. Той също нараства. Трябва да имаме преки чуждестранни инвестиции 10 до 15%. Много сме далече от тази цел. Така че нещата са много и е нужно да се направи един план за действие, за да може не само да влезем в механизма ERM 2, което ще е и в Банковия съюз, което пък ще е „чакалнята на чакалнята“, всъщност, ами и да се направят реформите в България, така че да е реалистично между 2022 и 2024 да очакваме да станем член на еврозоната. В противен случай можем да преседим в механизма и 10 години без да финализираме успешно членството, защото не сме си свършили реформите.

Миналото лято бе приет един такъв план за действие за влизане в механизма. Той включваше и законодателни, и незаконодателни мерки по отношение на банковия сектор. Какво от това свършихме до момента?

Не много. Особено в частта за банковата несъстоятелност трябва да се доработят нещата. Виждаме, че парламентарният дневен ред не включва особено много тези въпроси, а по-скоро други, касаещи изборите и други неща. А всъщност това са първостепенните въпроси на България – за икономиката и финансите, защото без тях колкото и да искат да политиканстват нашите управляващи, това не подобрява стандарта на живот на българите. Струва ми се, че законодателната програма през този семестър трябва да е доста по-амбициозна до лятната почивка, така че всичките тези неща да могат да се приемат, за да можем да вземем един добър доклад и да получим добра оценка от ЕЦБ, министрите от Еврогрупата и от ЕК. Естествено ще има нов състав на ЕК и нов състав на ЕП до няколко месеца, така че ще бъде предизвикателство за нас дали можем да получим тези неща навреме – към средата на годината, за да кажем, че сме финализирали влизането си в „чакалнята на еврозоната“ и, разбира се – в Банковия съюз, което бе важно условие, поставено ни предварително, за да бъдем приети в чакалнята на еврозоната.

В рамките на прегледа на българския банков сектор от страна на ЕЦБ ще бъдат направени стрес-тестове на българските банки. В какво се състоят те и какво е състоянието на банковата ни система – стабилна ли е тя?

Стрес-тестовете са рутинна процедура, през която българската банкова система вече е минала и тя се справи сравнително успешно преди няколко години. Скоро неприятно впечатление направиха последните развития с венецуелските петродолари и се показаха някои слабости на банковата ни система от гледна точка на проследяване на парични потоци, съмнения за пране на пари и неговото предотвратяване и въобще въпроси, които възникнаха инцидентно, свързани с Венецуелската криза. Те показаха, че има и „тесни места“ в нашата банкова система, които пак добре, че сега се видяха, за да можем да ги преодолеем заедно с оценката на активите.

Случаи като този с венецуелските пари, както и с шефката на банков клон в Нова Загора, източила 400 000 лева от потребители, ще окажат ли влияние върху пътя ни към членството в еврозоната?

Не. Дадох последните примери, защото са пресни случаи, които ни дават повод да си оптимизираме контролната и надзорната системи. Сами по себе си тези случаи не могат да ни попречат. Въпросът е, че не бива да се допускат повече, особено този с венецуелските пари. Винаги е имало злоупотреби на служители и преди, имало ги е и в други държави и техни банки. Лоялността на служителите никога не е гарантирана и те винаги могат да увредят интересите на клиентите и банката. Това не може да спре България по пътя към еврозоната.

Това, което може да ни спре, сме си самите ние. Ако не работим, а просто седим и чакаме в „чакалнята“, която не е и чакалня, а място за работа, то ние може да преседим 10 и повече години там и да не можем да финализираме пълноправно членство, така че да се разплащаме с евро в България.

Нека да поговорим и за икономиката като цяло. Преди време написахте, че не очаквате ръстът на икономиката да надвиши 3,2% въпреки че правителството прогнозира по-висок растеж. Ще се справи ли страната ни в условията на започваща не само у нас, но и в цяла Европа икономическа рецесия?

За 2018 година не очаквам да мине 3,2% дори с ревизираните данни, а за тази година не очаквам да мине 3%. Глобалното забавяне на икономическия растеж вече е факт – МВФ, Световната банка и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие вече излязоха със своите прогнози за по-консервативен растеж за 2019. По-предпазливи са очакванията за цялата световна икономика.

България има един друг голям проблем – това е лошата демография. Има три причини, две от които основни. С раждаемостта не сме зле – намираме се по средата на класацията на европейските държави, но имаме изключително висока смъртност. България е с най-висока смъртност на човек от населението средно в сравнение с всички останали членове на ЕС. Освен това по данни на МВФ за България се предвижда до 2025 година да ни намалее населението в работоспособна възраст с 12%. Това не е никак добър знак, още повече ще изпадаме в дефицит за кадри, дори за хора за обикновена работа. Другото е за образователната система, че имаме доста функционално неграмотни ученици, които завършват и след това дори с диплома не могат да бъдат наети на работа или ги наемат за кратко и след това ги освобождават поради непригодност.