Румен Гълъбинов е роден през 1966 г. Завършва УНСС като магистър по Икономика. Има следдипломни квалификации от Университета на Джорджтаун, Вашингтон, САЩ (Банков рисков мениджмънт), Университет Сeйнт Джон, Колеж по застрахователен и рисков мениджмънт, Ню Йорк, Университета Екситър, Англия (Банки и финанси).
Гълъбинов има професионални квалификации по застрахователен и рисков мениджмънт и пазари на ценни книжа от Германия и Англия.
През 2002 г. е председател на Агенцията по застрахователен надзор, а през 2003 г. – зам.-председател на Комисията по финансов надзор.
Работил е и е членувал в управителните съвети на международни банки и застрахователни компании от България, Австрия, Холандия и САЩ. Автор е на три книги и поредица от статии в националната преса в областта на застраховането и финансите.
Как се развива нашата икономика? Нараства ли и кои сектори се развиват най-добре?
Българската икономика и тази година ще отбележи ръст. Очакванията са около 3,5%, което ще е малко над средния ръст за развитието на световната икономика. България продължава да се развива добре в няколко сектора – аутсорсинг услугите и аутсорсинг производства за авточасти, знаем, че сме притегателен център за производство на резервни части.
Разбира се, това, което ни предстои и се надявам да се случи скоро е да започнем да произвеждаме цял един модел от определена марка автомобили, за да можем да оберем цялата добавена стойност на този продукт.
Освен това, в България добре се развиват сектори като информационните технологии, високотехнологични био и генетични технологии. Да, тук имаме добро развитие.
В същото време, в по-масовия индустриален сектор, като че ли има известен застой. Нямаме големи преки чуждестранни инвестиции. Все още в България преките чуждестранни инвестиции изостават от равнищата си от преди 10 години, а с тях идват високите технологии, по-високата производителност, конкурентоспособност на международните пазари и разбира се, увеличението на доходите в реалната икономика.
Тоест, това тепърва предстои да видим дали ще се случи и дали ще съумеем да направим нужните промени на пазара на труда, така че да излезем от ситуацията на дефицит на квалифицирани и млади кадри, които да могат да влизат в икономиката, да плащат данъци, осигуровки и по този начин да разширяват реалния сектор.
Къде трябва да се инвестира повече, от гледна точка на бюджета. Разбрахме, чуждестранни инвестиции като че ли няма много, но кои сектори трябва да се стимулират повече?
От гледна точка на бюджета, трябва да се продължи да се инвестира в образование, наука, иновации. Ние продължаваме да инвестираме, с помощта на еврофондовете, в инфраструктура, в пътни проекти. Също така, трябва да продължим да инвестираме в друга транспортна инфраструктура – пристанища, терминали, логистични центрове, тъй като България е един естествен, географски, логистичен център.
Нашата цел, разбира се, трябва да е влизане в Шенген, защото това ни улеснява от гледна точка на международната търговия и транспорт. Също така трябва да гоним влизането в еврозоната.
Във връзка с това, започна вече мониторингът на банките. Какво означава това и какви са плюсовете и минусите на това наблюдение?
Преди две години ние минахме такъв един преглед на активите на българската банкова система, предстои друг такъв, който е свързан с влизането в „чакалнята на еврозоната” – механизмът ERM II, и влизане в Банковия съюз, което е предварително условие за влизане в чакалнята.
Освен на банковия сектор, ще се направи преглед, по-кратък, на небанковия финансов сектор, в частност застраховане, пенсионни фондове, където също имаме какво да подобрим, да консолидираме, да капитализираме системата с повече резерви и провизии, така че да посрещнем предизвикателствата на еврозоната.
Какви очаквате да са резултатите от тези два мониторинга и как ще се интерпретират изводите от тях?
Очаквам да имаме добри резултати. Разбира се, ние трябва да вложим много усилия в това отношение – от гледна точка на регулаторите в България, от гледна точка самия бизнес, на самата среда, подобряване средата за правене на бизнес, подобряване на условията, при които един бизнес може да бъде започнат и след това развит.
Основно трябва да хвърлим усилия в съответствие и интегриране с европейската финансова и бизнес система, защото страните от еврогрупата са най-развитите страни в ЕС. Тоест, ние като искаме да сме част от тази група, също трябва да съответстваме в качествено отношение като икономика.
На НСТС, последният за тази година, работодателите се обявиха против увеличаването на минималната работна заплата. Как този показател натежава на бизнес и според вас, трябва ли се увеличават заплатите или това трябва да се забави, както искат работодателите?
Минималните работни заплати, както и минималните осигурителни прагове са административни мерки от страна на държавата за подтикване на реалната икономика. Но, разбира се, реалната икономика не винаги може да отговори на тези сигнали от страна на държавното управление. Трябва да има създадени условия за това реалната икономика дори сама да започне да вдига заплатите и сама да иска увеличение на тези минимуми.
Защото в противен случай, само административно, няма да можем да постигнем желания ефект. Още повече, че средната работна заплата не бележи много ускорено увеличение. А средната работна заплата се формира и със заплатите от реалната икономика. Тоест, ние следващата година ще имаме програмирано увеличение на държавните заплати, съответно на държавни служители, на учители, на медицински персонал и т.н, но тук трябва да видим дали това ще отговори на очакванията в реалната икономика и дали там ще се вдигнат желателно заплатите, така че средната работна заплата, дори да изпревари ръста на минималната. Тогава вече можем да говорим за реално увеличение на доходите.
Казахте, че в края на тази година ще излязат данни, че ръстът на икономиката е 3,5%. Какви са очакванията Ви за следващата година? Очаквате ли да има забавяне?
Да, като цяло анализаторите очакват забавяне, не само на българската икономика, но и държави от еврозоната и целият ЕС, в световен мащаб също се очаква леко забавяне на икономиката.
Това може да е някакъв предвестник на рецесия, зависи как всяка една държава ще реагира на съответното забавяне. Аз мисля, че ние имаме възможност да преодолеем това забавяне и да се развием доста по-ускорено. На България й трябва не само ускорено развитие на икономиката, но и догонващо развитие, ние имаме какво да наваксваме от средните нива на стандарт на живот и на покупателна способност в ЕС.
Желателно е нашата икономика да се развива двойно по-бързо, отколкото икономиките в еврозоната.
Как можем да постигнем това? Какви мерки трябва да предприемем?
Повече инвестиции, защото те са ключови. Ако съумеем да направим инвестиции в размер на 6-7% от БВП, а не както сега – 2-3%, ако съумеем да вкараме по-високотехнологични производства, услуги и въобще продукт с по-висока добавена стойност, тогава естественост ще ни нарасне по-бързо икономиката и БВП. Оттам идват доходите. Така че, инвестициите са ключът.
