Защо се разминаха Сергей Станишев и Корнелия Нинова за Истанбулската конвенция?
Истанбулската конвенция няма политически заряд в смисъл, че не засяга нито „десни“, нито „леви“ проблеми, да не говорим за вътрешнопартийни различия. Показателно е, че тя е подписана през 2011г от 44 държави и седем години по-късно е ратифицирана от само 28 страни. Сред тях са 17 страни-членки на ЕС от общо 28. Пределно ясно е, че сред тези, които не са ратифицирали Конвенцията са страни с десни, леви или коалиционни правителства. Нещо повече, в някои от страните не ратифицирали Конвенцията, са се сменили „леви“ и „десни“ управляващи. И въпреки това……не ратифицират. Следователно, очевидно става дума за въпрос на мироглед, на обществени, групови и личностни ценности, на религиозни и на национални традиции и т.н. Политизирането на този сложен проблем по-скоро усложнява неговото решаване.
Освен това, гласуването в Министерски съвет на 3-ти януари т.г. не показва ли също дълбоко разделение? Двамата вицепремиери Каракачанов и Симеонов не са ли в остро разминаване с Премиера Борисов, осем от 21 –те министри от управляващата коалиция или над една трета не се ли противопоставиха на другите си колеги? Затова многочасовите дискусии на Националният съвет на БСП, проведен на 13-ти януари БСП по никакъв начин не протекоха по оста „Станишев – Нинова“, а бяха по отношение на интерпретацията на текстовете в Конвенцията, очевидните противоречия в изводите и възможните последици за утвърдените сред нашия народ ценности по отношение на половете, семейството и възпитанието на децата. Това са изключително сериозни проблеми и рискове, които не могат и не трябва да бъдат подминавани с лека ръка, защото става дума за дългосрочни, а вероятно и за необратими последици. Затова е повече от логично, че така както по този въпрос има дълбоко разделение сред управляващите, така има и различни мнение сред опозицията. Всъщност и най-беглия преглед на дискусиите в средствата за масова информация и в социалните мрежи показва, че това е един доста дискусионен въпрос с нееднозначни оценки и изводи.
Добре, какви са Вашите лични интерпретации на текстовете от Истанбулската Конвенцията, защото разбираме, че Вие на този пленум сте гласували против ратификацията й?
Да, без колебания гласувах против поради няколко съображения: Първо, има разминаване между чудесното заглавие на Конвенцията, която би трябвало да е посветена на защитата на жените от насилие и нейното съдържание. Сред убедителните и красноречиви текстове в този смисъл уж „непринудено“ се прокарват понятия, оценки и задължения, които не само според мен са неприемливи. И проблемът въобще не е в уж „неточния превод“ на български език. Нека да подчертаем изрично, че в сила са само текстовете на английски и френски езици. Не съм филолог, но владея отлично английски език, затова внимателно сравних текстовете на английски и български. И официалният превод, от така наречения „заклет преводач“, на понятието „джендър“ по същество и по смисъл е прецизно. И точно в това е ябълката на раздора. Моят прочит, споделян от десетки експерти и специалисти, е че, то би следвало да е неделимо свързано с понятието „пол“, на основата на биологичната разлика между мъжа и жената. Разбира се, роля и участието на половете в икономическите, обществените и личните отношения се е променяла и продължава да се променя през хилядолетията, дори през последните десетилетия. Но разликата е, че текстовете в тази Конвенция позволяват тълкувания в посока на това, че мъжкият и женският пол не е задължително да бъдат биологично определени, а могат да се „формират“ от социалното инженерство. Ето, в Чл.3, точка „в“ на Конвенцията пише: „пол“ означава социално изградени роли, поведения, дейности и характеристики, които определено общество смята за подходящи за жените и за мъжете; Извинете, това означава, че лицето Х е родено като мъж, но ако то се чувства „жена“ и съответно обществото го възприема като жена и съответно му възлага ролята на жена, то това лице напук на природата става жена, или обратното. Е, как да се приеме такава налудничава дефиниция? Тук вместо да се надгражда над биологична предопределеност на пола от майката природа, се игнорира това свещено начало и се въвеждат мъгляви определения.
Второ, защо всъщност се приема такава „регионална“ Конвенция, след като има вече приети прекрасни документи на най-високо равнище от ООН, ЕС и др., които ясно и категорично защитават жените от насилие в милно време и по време на войни. Няма нищо ново в сравнение с Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените (КПДЖ, 1979 г.) и незадължителния протокол към нея (1999 г.), както и Общата препоръка № 19 на Комитета на КПДЖ относно насилието над жени, Конвенцията на ООН за правата на детето (1989 г.) и незадължителните протоколи към нея (2000 г.) и Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания (2006 г.) Всички те са включени в Преамбюла на Истанбулската конвенция, само че няма нито думичка за това, кое налага да се приеме този документ. Освен това, както България , така и всички други страни от ЕС и Съвета на Европа имат доста детайлни законодателства, където насилието над жените и децата строго се наказва. Друг е въпросът, дали тези наказания не могат да се засилят, но това не е нужно да става с нови конвенции. Нито една държава не може да не се нарече цивилизована, ако в нея правата на жените и децата нямат категорична и надеждна законова и всякаква друга защита. У нас има ясни и категорични текстове по тези въпроси, както в Конституцията, така и в съответните закони и другите правни документи. България е сред страните, където правата на жените са защитени по най-високи стандарти. Разбира се, това не означава, че няма какво още да се направи, но не и чрез мъгляви интерпретации на понятие „пол“, „мъж“ и „жена“. По-скоро държавните институции и обществото трябва да направят така че, тези закони и нормативни документи да се прилагат в достатъчно висока степен. Защото ако те не се прилагат достатъчно ефикасно, по каква логика ще се прилага ефикасно и всяка нова Конвенция?
Трето, имам основание да се съмнявам, че всъщност покрай безспорните текстове, приети отдавна в договори и конвенции на ООН, се цели прокарването на нека ги наречем „нетрадиционни“ разбирания. Откъде-накъде ще загърбваме общочовешки, хилядолетни традиции, както и собствената си християнска вяра, за да приемем че биологично роден мъж се е „изградил социално“ и вече е жена, или че родената жена не е жена, ако обществото я признава за мъж. Или, че все в тази посока, е нормално, ако малко детенце вика на мустакатия чичко до него „мамо“. И че трябва да обясняваме даже в училището на другите малки деца как чичкото не е чичко а е „мама“, а леличката не е леличка, а е „тате“. Е, не мога да приема, че трябва да объркваме децата си от най-крехка възраст с такива реални, но тежки проблеми, с които ние възрастните още не можем да се оправим. Не е ли очевидно, че рисковете са неприемливо големи.
Четвърто, не само според мен, в Конвенцията има странни текстове, които по същество са свързани с тежките миграционни проблеми. В Чл.60 пише: „Страните осигуряват тълкуване, отчитащо особеностите на пола, на всяко от основанията на Конвенцията, а когато бъде установено, че преследването, от което се опасява лицето, е на едно или повече от тези основания, кандидатите следва да получават статут на бежанец съгласно съответните приложими инструменти“. Сиреч, ако някой мигрант декларира, че е преследван като хомосексуалист в държавата Х, то на него ще трябва да му се осигури статус на бежанец с преференции. Толкова ли е трудно да допуснем, че е възможно хиляди, дори десетки хиляди такива мигранти да декларират каквото си искат. Защото тази Конвенция допуска „тълкуване на особеностите на пола“, сиреч мигрантът е мъж, но той си се тълкува като жена или нещо друго. И тук нещата стават повече от сериозни. Тук въобще не става дума за теоретични спорове за „трети пол“, а за заплаха за националната ни сигурност.
Каква е прогнозата Ви, ще бъде ли ратифицирана тази Конвенция от българския парламент?
Не мога да се ангажирам с такава прогноза, но след решението на Националният ни съвет, парламентарната група на БСП за България ще гласува против. Заедно с това ние взехме решение да потърсим конкретни нови стъпки за усъвършенстване на действащото законодателство за защита на жените и децата от насилие. Буди недоразумение защо онзи ден министърът на правосъдието г-жа Цачева е заявила в Брюксел, че България ще ратифицира Конвенцията. Може и да ратифицира, но нима тя не знае, че е министър в парламентарна република и обявяването на ратификацията става след гласуване в Народното събрание, а не преди това. И след като министри и водещи политици от ГЕРБ вече обявиха ратификацията, тогава защо ще се прави този водевил с формални дискусии преди гласуването? Управляващите дължат отговори не само на опозицията, но и на цялата българска общественост.
