СПЕЦИАЛНО ЗА ДЕБАТИ.бг, Румен Радев, АИКБ: Работодателите не приемат АЕЦ „Белене“

Румен Радев е енергиен експерт и зам.-председател на една от най-големите работодателски организации в България – Асоциацията на индустриалния капитал в България.

ДЕБАТИ.бг потърси мнението му по повод намерението на управляващи и опозиция да дадат зелена светлина на проекта АЕЦ „Белене“.

В своя позиция работодателските организации поискахте ако АЕЦ „Белене” се строи, това да бъде без държавни и без корпоративни гаранции. Според Вас възможно ли е да има инвеститор, който да вложи пари без да иска гаранции и без да сключва договори за изкупуване на тока на преференциални цени?

Ако този инвеститор е убеден, че отделените от него капиталови инвестиции са в добър, контролиран обем, така че да не надхвърли някакъв праг, при който инвестицията всъщност да е неизплатима, би трябвало да се намери. Но ако има такъв, който счита, че може да контролира процеса и съответно вярва в някакви трендове за съществено увеличаваща се цена на електроенергия и при дефицити на мощности в района може пък и да се намери.

Това го казвам от гледна точка на позицията, която формираме като работодатели. В личен план аз съм изключително скептично настроен към икономическата състоятелност на този проект.

Удовлетвори ли ви решение на Народното събрание от четвъртък, с което се дава мандат на енергийния министър да търси инвеститори и как се отнасяте към отказа за сваляне на наложения мораториум върху проекта?

За нас удовлетворителното е по-скоро съдържанието на първата точка в това решение. Всъщност то беше доразвито, а именно добави се и в крайна сметка изрично се вписа, че при пазарен принцип допълнителни изисквания, които се подразбират договори за задължителното изкупуване на енергията. Обичайно в тези договори по-скоро се гарантират обеми, а не толкова цените. Съответно липса на преференциални цени, липса на договори за разлика. Между другото ние добавихме и договори за премии – при нас това е по-правилният израз, тъй като така е записано в закона. Липсата на не само държавни, но и корпоративни гаранции, защото в случая Вие имате предвид държавни дружества. Така че в този смисъл, да удовлетворени сме, т.е. съдържателната част на първа точка изглежда разумно.

Отделен въпрос е дали изобщо е възможно в рамките на тези срокове, а първият от тях е до 31 октомври да се предложи от страна на министъра на енергетиката идея за структуриране на този проект. Това ми се струва много малко вероятно.

На какво мнение са членовете на АИКБ относно проекта „Белене”?

Ние проведохме доста разговори по тази тема. Всъщност ако се чете зад редовете внимателно, че вижда и в позицията, която общо беше формирана от работодателските организации, че този скептицизъм категорично преобладава. Състоятелността на проекта без някакви скрити договорки за непазарни цени е  практически компрометирана.

Има нещо друго, което ние намираме за важно, тъй като някак си бяга от диалога. Много добре съзнаваме, че трябва да се намерят разумни решения за генериращи мощности в България. Особено предвид факта, че ще имаме закриване, в това не се съмнявайте, на мощностите в „Маришкия басейн”. АЕЦ „Белене” не е алтернатива на затварянето на мощностите в „Маришкия басейн”. Те са географски на различни места. А философията на енергетиката в България изключва подобна проста и елементарна замяна.  Естествено че ние като хора от индустрията, потребявайки електроенергията, се грижим за това. Но такъв тип проекти трябва да стават наистина на пазарен принцип, а не да имаме поредни далавери, както стана с набедените американци. Това държа да се разбира, а не се коментира достатъчно.

Много неща се случват – дори като говорим за ВЕИ-тата, срещу които бяхме много настръхнали. България е от страните с изключения от страните, в които премиите, които се дават за ВЕИ са просто драматично високи. В момента в Германия цената на фотоволтаичната енергия е от порядъка на 4,5-5 цента, т.е. 45-50 евро. В България продължават да се прибират да ви напомня по над 400 лева. Това са абсурдни неща.

Технологиите се развиват. Просто някой трябва да чете, да се интересува постоянно и да разработва стратегия, но не просто ей така на хартия, за да отбие номера, или пък да платят едни безумни на Световна банка или на всякакви други знайни и незнайни консултанти. Просто трябва да разсъждават над какво работят така, както ние го правим по нашите предприятия. Виждаме, че технологиите се развиват и инвестираме в технологиите.

В един момент диалогът стана изключително примитивен – да или не „Белене”, а това въобще не изчерпва проблемите конкретно в производството на електроенергия.

Само ще обърна внимание на едно число, което никой още не коментира може би защото тепърва започваме внимателно да го изчисляваме. Ако сте се занимавали с темата, ще видите, че много трудно се намира стойност на електроенергия, вложена в 1000 евро БВП. Има да речем енергиен нефтен еквивалент. Но аз съм си правил труда внимателно да преизчислявам коефициентите и стигнах до извода, че към днешна дата ние сме някъде на ниво усреднено около 780-790 киловатчаса вложени средно за България, за да се произведат 1000 евро БВП. Данните, с които работя, са обновени през 2016 г. Докъм този момент ние имахме от порядъка на 50% потребление от регулиран пазар, което означава всъщност, че вложената електроенергия за 1000 евро, генерирани в крайна сметка от индустрия, от производства, а не от бита, са на половината – от порядъка на около 395-400 киловатчаса. Това означава, че нашите предприятия, които са в енергоинтезнивния сектор са в момента с такива показатели. Ние влагаме около 395-400 киловатчаса за 1000 евро продукт.

Това означава нещо, което обичайно е скритата истина у нас, а именно – битът, нормалният пазар – това сме аз и вие като битови абонати – сме изключително енергонеефективни. Това е драстично. Битът е с енергийна ефективност по-ниска, отколкото индустрията. По този въпрос трябва много да се работи. Вече има много сериозни технологии за интелигентни мрежи, чрез които можем да имаме генерация и потребление и в двете посоки. Това означава, че там има огромен потенциал. При нас битовото потребление е от порядъка на 12-14 тераватчаса на годишна база. Това е огромно нещо и да имаме подобрения с 10% това ви е терават и половина. Вижда се, че има много възможности.