Мнозина задават въпроса „защо посещението на Ангела Меркел и Еманюел Макрон при Владимир Путин не е унижение, а на Борисов е“. Затова отговаряме – Меркел отиде да говори с руския президент за положението в Украйна и Сирия, а както е известно и двете страни имат различни позиции по конфликтите в тези региони.
Що се отнася до Макрон – той засегна същата тема. И не френският президент отиде в Москва, а Путин посети Париж на 29 май, ден преди нашият премиер да кацне в руската столица.
Ходенето на Борисов в Москва, беше разгледано като унижение, заради сервилния тон на министър-председателя и липсата на ясно дефинирана цел. Визитата на Борисов изглеждаше като да е бил привикан.
Това, което най-много подразни българската общественост е, че той благодари на Русия, че „не е злопаметна“ за провалените руски енергийни проекти у нас. Всъщност не е точно така, защото за спирането на АЕЦ „Белене“ платихме на руската страна солените 600 млн. евро, в резултат на решението на арбитражния съд в Женева.
Отървахме се от претенции за неустойка по „Южен поток“ не защото Русия благоволи, а заради ЕК. В преговорите си с „Газпром“ тя издейства това условие за страната ни. Проектът, както е известно беше спрян в края на 2014 не от Брюксел, а от Москва, след като стана ясно, че няма да бъде финансиран от големите международни банки, тъй като не отговаря на изискванията на Третия енергиен пакет на ЕК.
При прекратяването му, обаче вместо да признае липсата на финансиране, в типичния си стил, Путин обвини България, че е замразила проекта на своя територия. Това беше факт, но не и причина за краха на „Южен поток“.
Спирането на строителството у нас беше заради процедура на ЕК срещу България, свързана с подизпълнителите. Българската страна отмина несправедливото обвинение на Москва с мълчание. Явно причините са били основателни.
А Путин изведнъж придоби позицията на адвокат на България и заяви, че трябва да си търсим пропуснатите ползи от транзит на руски газ в размер на 400 млн. евро на година. Защо точно 400 млн. евро? И защо Путин, който първо без основание обвини страната за спирането на газопровода, изведнъж се загрижи за българските интереси?
Всъщност, така той недвусмислено си направи устата да му бъдат върнати 400-те млн. евро, отпуснати като заем през 2013 за старта на „Южен поток“. (Тогава премиер беше Орешарски, но с мандат на ГЕРБ). Къде са парите? Липсват ли? Вероятно.
Когато проектът беше в ход се изкупуваха земеделски земи на цени, значително над пазарните. Затова и Борисов толкова настоява да има поток или газов хъб или каквото и да е около Варна.
Интересно е още, че вместо за 400 млн. евро, сега Путин говори за 800. Веднага след срещата „Московский консомолец“ писа, че Путин опростил на България 800 млн. евро. Сериозно? Кога станаха толкова? Очевидно срещу парите, Путин е поискал от Борисов отстъпки – възобновяване на проекта за строителство на АЕЦ „Блелене“ и входна точка на „Турски поток“ на наша, сиреч европейска територия.
И както излиза от благодарностите и извиненията на българският премиер, той се е съгласил. „По-големият прощава“, каза Борисов по време на пресконференцията след двустранната среща, а Путин му отговори, че „по-малкият си плаща“. Буквално.
Руският президент поправи Борисов, че не съгласен „да плати сметката“ за минаването на „Южен поток“ през България, а очаква „от правителството финансови гаранции“ или решение в подкрепа на проекта от ЕК.
Такова, разбира се е невъзможно, защото целта на проекта е политическа: Украйна да бъде заобиколена при преноса на руски газ към ЕС и ЕК недвусмислено е изразявала позицията си по въпроса.
Всъщност, премиерът е много харесван както от Москва, така и от Брюксел именно заради това, че е винаги съгласен. Ту с едните, ту с другите, т.е. нито с едните, нито с другите. И това е формулата на прословутата „стабилност“.
Но всъщност касата сме ние. Платихме си за спирането на АЕЦ „Белене“, сега можа пак да си платим за възобновяването му. Платихме за руския политически газопровод и сега може отново да рискуваме членството си в Блока, ако започнем да пеем старата песен. Получихме червен картон за еврозоната, а също – за Шенген. 2018-та сме, но се усеща като 2009-та.
