„Булгартрансгаз“ и обединение Консорциум „Аркад“ под бранда на Саудитска Арабия подписаха в София договор за градежа на „Турски поток“ за пренос на руски газ през България към границата със Сърбия. Присъстваха премиерът Бойко Борисов, енергийният министър Теменужка Петкова, министърът на промишлеността и търговията на Руската федерация Денис Мантуров , посланикът на Кралство Саудитска Арабия Масфер Бил Абдулрах . ( Гранитната зала на Министерския съвет, сряда).
Премиерът рамкира събитието така :
„Проведоха се много срещи, включително и с руските партньори, с колегите от Саудитска Арабия. Това е т.нар.„Балкански поток“. Една прозрачна процедура. Държавната компания на Саудитска Арабия се класира първа и почваме изпълнение. Благодарение на принц Салман – това е огромна инвестиция“.
И допълни :
„Докато някои питат и обясняват какви са нашите отношения със съседите, Русия и Саудитска Арабия, ние пред вас днес подписахме договор за изпълнение. Днес, когато финализирахме договора, финансиранията са осигурени. Става дума за огромна инвестиция. Никой не вярваше и никой нямаше да направи това“, каза Борисов.
Вметна между другото :
„Южен поток“ през 2014 г. беше спрян заради корупция и обществени поръчки, проведени по непрозрачен начин“.
Силното събитие – зрелищно и в същото време дошло съвсем изневиделица – разтърси новинарските емисии.
Започваме още от утре сутрин строежа на потока, мятаме веднага 1,102 млрд. евро., готова, осигурена инвестиция (през „Булгартрансгаз“).
Ударно правим 308 км линейна структура, позволяваща доставянето на газ (разбирай руски газ) към Сърбия.
Тръгваме да разхвърляме по трасето тръбите за газопровода моментално, още от утре. Те, тръбите, вече чакали в пълна готовност за разнасяне, вече стоварени във Варна и Бургас.
ТРЪБИТЕ
Няма как, свързано с пълната готовност за „разхвърляне“ на тръбите, да не бъдат зададени въпроси : Как така изпреварващо е станало стоварването им тук? Защо така преди да има каквато и да било яснота ще го има ли този газов инфраструктурен строеж през наша територия и кой точно печели поръчката, те се налице и чакат нервно разнасяне?
Кой дава и продава, всъщност, тези тръбите, за които плащаме така внезапно и решително конкретните милиарди евро и защо?
Не е ли рисковано да се подписва договор, без да е изтекъл срокът за обжалване на последното определение на съда, че точно „Аркад“ печели състезанието/ обществената поръчка за строежа?
Кое е имало отключваща роля за ставането на договора: визитата на Бойко Борисов в Саудитска Арабия, по покана на Негово Кралско Височество Султан бин Салман бин Абдулазиз Ал Сауд през 2017-а или…?
Или има нещо, което все пак дължим някому, на Москва или друг след спирането на „Южен поток“, отрязан заради нарушаване на правилата на Брюксел по Третия енергиен пакет и заради прозиращи зад потока корупционни схеми. Със свързаност с едно старо правителство – „Орешарски“, на Доган и Станишев, с рухването на КТБ и др. събития?
2019 – ГАЗЪТ ТРЪГВА…
Но да се върнем отново на деня вчера, на прагматиката и патетиката на подписването на договора за руския турски балкански газопровод през България между „Булгартрансгаз“ и обединение Консорциум „Аркад“ под бранда на Саудитска Арабия.
„За 615 календарни дни, по план, всичко ще приключи и газът тръгва“, информираха официалните комюникета.
По подразбиране, закъснения, ремонти и ремонти на ремонтите няма да има и няма как да има. Защото при издънка със сроковете за газовото разширение сме в риск от санкции заради неспазване на договорите на „Булгартрансгаз“ с доставчиците на горивото и разписаното време.
Тръбопроводът и доставчиците (на руски газ изключително) са с планов срок и за достигане на пълния капацитет на газовата инфраструктура през България.
ЩЕ СЕ СПРАВИМ ЛИ?
Това, ще се справим ли заедно с партньорите със сроковете за строителство и пълненето на тръбите до пълен капацитет, е едно на ръка.
Обаче има купища не по-малко сериозни въпроси и най-важният от тях, с отношение към изграждането на отсечката на „Турски поток“ през България, е възможно ли е изобщо градежът на това парче от този газопровод да стане.
Известно ли е някому все пак какво мисли по темата Европейската комисия ? Възможно ли е да не мисли нищо? Да не чува и вижда, да няма мнение?
Кой може да каже какво ще се случи на започналите именно сега, на 19.09.19 г. и завършили без резултат (за по-малко от час) първи тристранни газови консултации в Брюксел, следени напрегнато не само от Европа, а и от света, между Русия, Евросъюза и Украйна? Те имат ли някакво отношение към случая с нашия „Балкански поток“?
ЕС, РУСИЯ И УКРАЙНА, ПАК ГАЗ
В центъра на споменатите разговори в Брюксел е продължаването на договора за транзит на руски газ през украинска територия, тъй като сегашният изтича в края на 2019 г. EС иска на всяка цена да има нов договор и транзит през Украйна минимум 10 години. Русия иска да няма транзит и пари за Киев, в краен случай да има анекс, но не за повече от година.
Дали, струва си и това любопитство, няма и нам да се наложи да съобразим нещо в тази сложна игра? Дори само заради съвсем прясното решение на Европейския съд за германския газопровод ОПАЛ, което рязко променя правилата за теча на газа.
ОПАЛ, СЕВЕРЕН ПОТОК И ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА
Съответно на съдебното решение за ОПАЛ, Русия вече не може от 2020 г. да откаже да изнася газ в Европа през Украйна. Защото де факто бе анулиран по-рано предоставеният от ЕК през 2016 г. пълен достъп на „Газпром“ до мощността на газопровод ОПАЛ, свързан със „Северен поток“. Последиците от промяната са вече факт : износът на газ през „Северен поток“ до Германия спадна, а транзитът през Украйна се увеличава.
В националните дългосрочни газови стратегии на Теменужка Петкова има руски турски потоци, хъбове и прочее, има търсене на подходи към „новото място на България като незаобиколим фактор на европейската газова карта“, има вопли и аргументи за изгубени/търсени транзитни такси, но за ОПАЛ, примерно няма и дума, запетайка дори в обемистите министерски папки.
ДОКАТО НИЕ ТЪНЕМ В НЕВЕДЕНИЕ
Докато ние тук тънем в неведение, не питаме и не обясняваме каквото и да било или просто се правим на ударени за това какво мисли ЕК, дали, как и кога Брюксел ще се произнесе за българския ръкав от руския турски газов поток (между Турция и Сърбия), откъм Кремъл вече обясняват всичко. Че и на ЕС да му е по-лесно утре, когато пак ни дръпнат ушите.
Президентът на Центъра за стратегически комуникации към Федералното събрание на Русия Дмитрий Абазов обясни пред „Взгляд“ и не само там:
„България прие да изгради този маршрут, наречен „Балкански поток“. Тоест, София получи същия „Южен поток“, но при по-неблагоприятни условия. „Балканският поток“ увеличава вероятността от трета и четвърта нитка“ , казва Абзалов.
И допълва :
„България се застрахова от възможни рискове с тръбопроводите „Северен поток 1“ и „Северен поток 2“, тъй като енергийните изисквания на ЕС няма да се прилагат за „Балканския поток“ в същата степен, както за руските трансгранични газопроводи. На фона на трудните отношения с Украйна и спада на производството на газ в ЕС, достъпът на България до газ ще бъде доста обещаващ. За България това е добро средство за повишаване на енергийната й сигурност, а София е удачен партньор за Москва за реализирането на европейската част от проекта „Турски поток“.
Председателят на Центъра за стратегически комуникации на Русия Дмитрий Абзалов приветства горещо специално схемата с включването на Саудитска Арабия в „българския“ газов проект – хитър ход за отпушване на дълго зациклилия по суша в Турция руски газов поток.
„ Няма изненада, не съм изненадан. София, обръща внимание той, активно привлича саудитски инвестиции. Освен това Саудитска Арабия активизира усилията си на фона на конкуренцията с Китай за европейския пазар. Така руският газ ще отиде в България през саудитската тръба. Представители на Близкия изток участват активно като изпълнители. Изначално саудитите бяха сериозно представени в страната. Фондовете на ОАЕ и Саудитска Арабия са много активни в България“, слага точката Абзалов.
Следва продължение, както се казва в най-тръпкавите телевизионни сериали.
Сериозно продължение. И развръзката/целта може да се окаже реално построяване на конкретната газова инфраструктура. Или пък друго : просто спешно, тук и сега да размятаме едни милиарди (по подобие на ударното разхвърляне на тръбите, изпреварващо стоварени по доковете на Варна и Бургас) .
После, ако и този проект по една или друга причина се окаже изсилен, недомислен,нереален, неосъществим, респективно блокиран по основателни причини (като онзи „Южен поток“, припомнен лично и от премиера Борисов)…пак само ще се размирише на корупция. Кой ял, ял, кой …вика народът като единствено оправдание при подобни случаи. Но той, народът, де, и да ял, и да не е ял, помни. Не забравя.
